Конституционни капани пред референдума на Шоуто

Defakto.bg

На хоризонта се задават облаци пред  6-те въпроса, които парламентът безкритично пропусна за допитване, смятат юристи 

Решението на парламента  заедно с изборите за президент да се проведе и референдум, организиран от шоумена Слави Трифонов, предизвика възгласи от „Осанна до разпни го”.  Опозицията се закани за сезира Конституционния съд. Дори ГЕРБ, с чиито решаващи гласове бе взето решението,  обсъжда препращането му в полето на КС.

Президентът Плевнелиев също предупреди, че ще се обърне към съда, ако това не направят народните представители. За сезиране се обяви и правосъдният министър Екатерина Захариева.

Всички юристи, коментирали допуснатия референдум, са категорчни – в този случай, без решаващата дума на Конституционния съд,  няма да има добър  резултат.

Да се пита човек защо парламентът приема решения,  които трябва да „пререшава” друг?  С  гласовете на 131 депутати (от ГЕРБ, РБ, ПФ, АБВ и независими) парламентът, безпроблемно  пусна и шестте въпроса, предложени от Шоуто.

Кои бяха те?   Да бъде ли намален  броя на депутатите от 240 на 120, да има ли мажоритарна избирателна система, да се въведе ли задължително и електронно гласуване, да се намали ли  държавната субсидия на партиите (един глас – един лев) и да има ли  пряк избор на директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в тях?

  Шестте въпроса,  сами по себе си нормални,  отприщиха торнадо от критики за безкритичното им поднасяне на хората.

 Бившите конституционни съдии Пламен Киров, Димитър Гочев и Георги Марков  са категорични –  тези въпроси не могат да се решават на референдум. С   решението си Народното събрание е нарушило и Конституцията , и Закона за референдумите. Тази теза се подкрепя от още значителен брой юристи, предпочели в „тая политическа мъгла” да запазят анонимност.  

Единствено бившият конституционен съдия проф.Пенчо Пенев смята,  че няма конституционни препятствия пред обявеното допитване. 

      Къде са капаните за въпроса

       240 или 120 депутати?

   В  Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление са  изброени   въпросите, които не могат да се решават с референдум. Това са  размера на данъците,  държавният бюджет, правилата за организация и дейността на Народното събрание, както въпросите, посочени изрично в конституцията,  че са от компетентността на Велико Народно събрание (ВНС). Допуснатият въпрос  на шоуто за намаляване на  броя на депутате на 120 от 240 чрез  референдум, е подвеждащ.  Защото парламентът е прегазил небезизвестното тълкувателно решение №3 от 2003 г.на КС.  А то е задължително и гласи, че   броят на депутатите е от изключителна компетентност на ВНС и може да бъде решаван само от него.

  Обратното е все едно  кмета на София да предложи на Oбщинския съвет да приеме  решенre  за строеж на  метро в Пловдив. Колкото това и да се зарадват   пловдивчани  такова решение  не би произвело действие, защото е  извън компетентността на софийския кмет.И по тази причина ще е нищожно, илюстрира проблема Пламен Киров.

Друг е погледът на проф. Пенчо Пенев. Според него  референдумът не засяга  функциите на Народното събрание,  разделението на властите и не прехвърля правомощия от  един на друг конституционен орган, и затова провеждането му е легитимно.

От тази позиция юристът намира отговор и на  щекотливия въпрос – може ли  със 120 депутати Народното  събрание да изпълнява своите задачи.   Отговорът е „да”,  защото не биха пострадали двете основни функции на парламента  -законодателната и контролната над изпълнителната  власт. Щом като в Холандия първата камара на парламента може да работи със 120 души защо у нас това да не е възможно, казва Пенев. Изрично обаче посоча, че със слизане под 120 депутати, например  те е станат 100, дейността на парламента ще бъде разклатена.   На въпрос  кой е критерият, че 120 души могат, а 100 не могат да се справят,  отговорът е: Ще реши Конституционният съд.

  Задължителното гласуване

  Конституцията  е изключила от допитване въпроса за задължителното гласуване, смята мнозинството от спецове по конституционно право.  Основният аргумент е  чл.158 от Конституцията, който казва,че  „ основните права на гражданите са неотменими(чл.57 ал1 ), а промени, свързани с тях могат да се правят само от ВНС.   Избирателното право е посочено именно сред основните права на гражданите и превръщането му от право  в задължение може да бъде извършено  само от широко народно представителство, каквото е  ВНС. В него  народът изпраща  400 души свои представители.

   Трето и четвърто е, че записаните различни  режими за гласуване на българите зад граница в ИК, също са нарушение на Конституцията.  ” И на Изток, и на Запад българите има равни избирателни права”,  заяви пред DFL Димитър Гочев.  Глупаво, противокноституционно, е избирателното право на българите зад граница да се определя на принципа на местоживеене,  какъвто в конституцията няма.

Да има ли дистанционeн вот?

Капацитетите из областа на изборното право са шокирани, че  парламентът е допуснал въпроса – да има или да няма дистанционно гласуване,  след като „току-що” е приел в Изборния кодекс правила за електронното гласуване и цяло  пилотно решение  за въвеждането му през  2018 г.  Абсурд е да чукаш на отворена врата, пък и да питаш за нещо, което вече си решил, коментират те.

 

  Партийните субсидии

„Бюджетен” се оказва и въпросът за субсидиите на партиите. Законът  за политическите партии ги позволява, но размерът им се решава от Закона за държавния бюджет, козват юристи. Но фискалните въпроси са изключени от прякото „да или не” и  в този случай.

Избор на областните директори на  МВР?

Абсолютно противоконституционен- така  преподавателят по конституционно право в  СУ „Климент Охридски” Пламен Киров нарече въпроса за  мажоритарен  избор на областните директори и началниците на РУ в тях.

Функцията  по опазване на вътрешната сигурност, реда и отбраната на страната са  възложени от  конституция на Министерския съвет. Тези функции се изпълняват  по  строго централизиран ред, с който се провежда политиката на държавата . И който държи сметка дали имаш качествата за една длъжност, а не дали си обществено популярен.

Системата за сигурност не случайно е деполизирана, казва специалистът. Ако тези постове минат на избори,  кандидатите  ще  се  явяват от името на политически партии?! На свой ред задава въпроси:  Как министърът на вътрешните работи ще изпълнява правомощията си,  когато други му избират  областните и районните  началници?  Той няма ли да загуби  влияние  над подчинените си,  защото областните директори и началници на РУ ще получат пряко демократична легитимност,  докато министърът ще бъде избиран  от НС.

Изборът на тези органи  въвежда елементи  на  административна автономия, която е забранена по силата на унитарния характер на държавното устройство, посоча Киров.

 Подкрепяте ли мажоритарните избори?

Този въпрос изглежда напълно безоблачен.  Но, оказва се, -не съвсем.

Едно решението „за” мажоритарен избор на референдум е задължително за  действащия парламент, в случая 43-то НС.  Но само за него, То не обвързва  следващото Народно събрание, защото Конституцията е посочила,  че редът за провеждането на изборите се определя със закон, а не с референдум. И следващата  легислатура на НС може да отхвърли решенията на предходната.

    Погрешно е мисленото и че всеки резултат от референдумите априори е задължителен за всички, казва  Киров.  Например, ако „да”-то  покаже  желание за промени в  Конституцията,  НС може, но не е  длъжно да пристъпи към  тях.  Защото сред начините за промени,   описани в глава девета на основния закон,  референдумът не е посочен като способ за това.  Парламентът,  разбира се, може да промени въпросната глава и да запише,  че промени в Конституцията се правят с референдум.  Но според действащата уредба за такава промяна трябва да се свика ВНС, изрично е записано.

     Никой не е срещу референдумите и точно заради това те не бива да се профанизират.Ние сме конституционна демокрация, а това означава, че когато са приети едни правила, те трябва безусловно да се спазват,  коментира  бившият конституционен съдия  Пламен Киров.

Не  е никак случайно, че президентът Плевнелиев в прав текст обяви ( пред БНТ в петък), че прякото допитване е  „ядреното оръжие на демокрацията” , ако се окаже в ръцете на популисти. Той също съзря опасност, че референдуми могат да се свикват по въпроси, които  могат да бъдат решавани само Велико народно събрание.  А това значи,че българите ще останат излъгани, а Народното събрание ще е в невъзможност да им зачете волята.

.    Любопитно е, че миналата година същият парламент бламира Плевнелиев,  като отряза два от трите въпроса, които той предложи за  референдум – за мажоритарен избор, задължителното и дистанционното гласуване по електронен път. Сега, без елементарна  взискателност даде  зелена светлина на същите въпроси плюс още три, но на Слави Трифонов.

Комично е, че пак  ще гласуваме за  електронния вот,  след като   миналата година направихме това на референдум,  проведен изрично само по този въпрос.

Да не би пък рязката промяна в подхода да означава, че у нас едно тв шоу тежи повече от институцията държавен глава?

Във всеки случай, рядкост за Гинес е един парламент да взима решения, да гласува закони и да се моли някой да ги прати в Конституционния съд

*Редакцията е готова да публикува още юридически  (и не само) виждания по темата.

Още по темите Спрете гърчовете за Изборния кодекс, Пламен Киров, бивш конституционен съдия: Задължителното гласуване противоречи на Конституцията,