Последни новини
Home / Законът / Петър Обретенов: Прокуратурата не е от “съветски” тип, а от времето на Петър Велики

Петър Обретенов: Прокуратурата не е от “съветски” тип, а от времето на Петър Велики

Defakto.bg
P.Obretenov[1]
Петър Обретенов*
 На 16 май De Facto Legal публикува  статията на Калин Калпакчиев “ Кой заплашва съдебната независимост?”. В нея авторът аргументира позицията си защо опасностите пред съдебната независимост не са отпаднали, въпреки разделението на на ВСС на съдийски и прокурорски колегии. По този повод думата взе  Петър Обретенов,  друг високообразован юрист със сериозна професионална практика зад гърба.

  Ето какво ни написа той.

Преди четиридесет и повече години беше нашумяла една пиеса на придворния драматург Георги Джагаров – „Прокурорът“. В нея се пресъздаваха терзанията на един „истински комунист“ на длъжност – прокурор, който трябваше да се “ бори“ за справедливо наказание на прегрешили спрямо закона и морала. Интересното, особено за един юрист, беше, че прокурорът решаваше всичко в този друматургичен случай – съдбата на обиняемия зависеше изцяло от него.

За съдия изобщо не ставаше дума – той отсъстваше от пиесата. Май такова беше и истинското положение и Джагаров правилно го е схванал и пресъздал. Но по – различно ли е днес състоянието на съдебната система? Съществен рецидив от това минало действа и сега.  Прокуратурата продължава да бъде от същия, “ съветски“ тип, което е анахронизъм за държава, която има претенции да бъде с европейско законодателство. Постановката в ЗСВ “ единна и централизирана“ прокуратура трябва час по- рано да отпадне.

Държа да подчертая ( и то в качеството си на народен представител във ВНС, който активно е работил по изработването на конституционните текстове), че тази формулировка не следва и даже е в противоречие с нормата на чл.126, ал.1 КРБ “ Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата“, която имаше предвид устройството на нашата прокуратура преди 9.09.1944г. когато прокурорите са били към съответните съдилища и са били част от съдебната власт и кариерното им развитие е преминавало през това на съдията / и обратно /.

Приложението на чл.126, ал.1 от КРБ не отиде по-далеч от наименованията на звената, без да засегне същностната им характеристика. Прокуратурата остана такава, каквато е била по времете на Вишински. Тя даже  не е точно “ съветски“ тип, а остатък от абсолютизма, от времето на Петър Велики, който пък много харесал ролята на прокурора при френската абсолютна монархия и създал прокуратура, която да бъде “ око на царя“. Този анахронизъм трябва да бъде изметен.
Що се отнася до втората част от статията на Калпакчиев – за ролята на личността на съдията – темата е необятна. Всичко казано там е вярно, но още много може да се добави. От нашите действащи съдии още много може да се желае, но преди всичко: по-малко формализъм и повече чувство за социална справедливост.

*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.

Линк към статията на Калпакчиев Кой заплашава съдебната независимост

About De Fakto

Проверете също

Правната комисия обсъжда ветото на президента върху “кариерните бонуси” за членовете на ВСС

Правна комисия ще разгледа президентското вето върху Закона за съдебната власт.  Президентът Румен Радев върна …

Прокламацията на Независимостта е рядък миг на единомислие и желание на граждани и управници в името на Родината (обновена)

      Поздравление на президента Румен Радев до българския народ по случай Деня на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.