Последни новини
Home / Законът / Петър Обретенов: Прокуратурата не е от „съветски“ тип, а от времето на Петър Велики

Петър Обретенов: Прокуратурата не е от „съветски“ тип, а от времето на Петър Велики

Defakto.bg
P.Obretenov[1]
Петър Обретенов*
 На 16 май De Facto Legal публикува  статията на Калин Калпакчиев “ Кой заплашва съдебната независимост?”. В нея авторът аргументира позицията си защо опасностите пред съдебната независимост не са отпаднали, въпреки разделението на на ВСС на съдийски и прокурорски колегии. По този повод думата взе  Петър Обретенов,  друг високообразован юрист със сериозна професионална практика зад гърба.

  Ето какво ни написа той.

Преди четиридесет и повече години беше нашумяла една пиеса на придворния драматург Георги Джагаров – „Прокурорът“. В нея се пресъздаваха терзанията на един „истински комунист“ на длъжност – прокурор, който трябваше да се “ бори“ за справедливо наказание на прегрешили спрямо закона и морала. Интересното, особено за един юрист, беше, че прокурорът решаваше всичко в този друматургичен случай – съдбата на обиняемия зависеше изцяло от него.

За съдия изобщо не ставаше дума – той отсъстваше от пиесата. Май такова беше и истинското положение и Джагаров правилно го е схванал и пресъздал. Но по – различно ли е днес състоянието на съдебната система? Съществен рецидив от това минало действа и сега.  Прокуратурата продължава да бъде от същия, “ съветски“ тип, което е анахронизъм за държава, която има претенции да бъде с европейско законодателство. Постановката в ЗСВ “ единна и централизирана“ прокуратура трябва час по- рано да отпадне.

Държа да подчертая ( и то в качеството си на народен представител във ВНС, който активно е работил по изработването на конституционните текстове), че тази формулировка не следва и даже е в противоречие с нормата на чл.126, ал.1 КРБ “ Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата“, която имаше предвид устройството на нашата прокуратура преди 9.09.1944г. когато прокурорите са били към съответните съдилища и са били част от съдебната власт и кариерното им развитие е преминавало през това на съдията / и обратно /.

Приложението на чл.126, ал.1 от КРБ не отиде по-далеч от наименованията на звената, без да засегне същностната им характеристика. Прокуратурата остана такава, каквато е била по времете на Вишински. Тя даже  не е точно “ съветски“ тип, а остатък от абсолютизма, от времето на Петър Велики, който пък много харесал ролята на прокурора при френската абсолютна монархия и създал прокуратура, която да бъде “ око на царя“. Този анахронизъм трябва да бъде изметен.
Що се отнася до втората част от статията на Калпакчиев – за ролята на личността на съдията – темата е необятна. Всичко казано там е вярно, но още много може да се добави. От нашите действащи съдии още много може да се желае, но преди всичко: по-малко формализъм и повече чувство за социална справедливост.

*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.

Линк към статията на Калпакчиев Кой заплашава съдебната независимост

About De Fakto

Проверете също

Пловдивските адвокати призоваха ВСС да прекрати процедурата за избор на Сарафов за главен прокурор, а колегите им да заявят позиция

Бунтовната адвокатска колегия в Пловдив първа протестира срещу обявената номинация на и.ф. Борислав Сарафов за …

Как да пресечем властта на съдебните шефове да узаконяват „ударите “ на прокуратурата срещу „когото трябва“

Божидар Божанов Апелативният съд  преценил, че Конституцията и две решения на Конституционния съд не са …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.