Кога работодателят плаща пълната щета от  трудова злополука

Обезщетението се намалява при „груба небрежност“ на работника

Автор Цветелина Златева, адвокат

Наши читатели подсказаха темата в статията на адвокат Златева с въпроси относно обезщетенията в случаи злополуки на работното място и ангажиментите на работодателите в подобни случаи.  

В разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ, законодателят е уредил имуществената отговорност на работодателя за щети от трудова злополука, изразяващи се както в увреждане на здравето, така и при смърт на работника или служителя, т.е. в последната хипотеза е уредено обезщетение за вреди, причинени на близките на починалия от смъртта му.

Искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, урежда обективната безвиновна отговорност на работодателя за вреди, настъпили при изпълнение на трудово правоотношение.

При трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Тази небрежност е неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Груба небрежност се отчита, когато работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати.

Така например тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ.

Друг пример е, когато работодателят делегира на свой работник или служител ръководни правомощия, свързани с дейност, която е източник на повишена опасност. В този случай работникът или служителят поема част от задълженията на работодателя по осигуряване безопасността на труда. Това означава, че когато в трудовите функции на пострадалото лице влизат задължения по организиране и контрол на дейност с повишен риск и лицето не е изпълнило тези задължения, степента на неговото съпричиняване се увеличава, а съответно се намалява отговорността на работодателя.

Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност (липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност), отговорността на работодателя следва да се намали в съответната степен.

Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване.

Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се е поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата.

В случай, че работодателят обаче допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, която е във връзка с настъпила трудова злополука, не може да се прилага „грубата небрежност“. Тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява. Когато обаче допуснати от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда нямат отношение към причините, довели до трудовата злополука, извършените от пострадалия нарушения на тези правила не могат да бъдат елиминирани ако съставляват „груба небрежност“.

Следва да се отбележи, че съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично възражение за допусната груба небрежност от работника или служителя (така напр. Решение № 432/29.06.2010 г. по гр. д. № 392/2009 г. ІV г. о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).

След като съдът определи справедливо обезщетение по правилото на чл. 52 от ЗЗД, при наличие на груба небрежност обезщетението се намалява като се „приспадне“ грубата небрежност, определена в дробно число или в процентно изражение.