За втори път Страсбург осъди България за настаняване в интернат

60-годишен закон трябва да бъде отменен

България за втори път е осъдена в Страсбург заради настаняване в интернат, съобщиха от Българския хелзинкски комитет. През 2011 г. по делото „А. и други срещу България“ Евросъдът е обявил, че престоят във възпитателно училище е бил равносилен на лишаване на свобода. По новото дело Страсбург признава нарушение на правото да се обжалва законността на всяко задържане. В основата и на двете дела е 60-годишният Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

БХК описва хронологията и развоя пред Евросъда.

Историята на Дарина (името е измислено)

Дарина е родена през 1999 г. в град Плевен. Израства в проблемно семейство. През август 2012 г., с решение на директора на дирекция “Социално подпомагане“ в община Плевен Дарина, която става жертва на трафик с цел сексуална експлоатация, е настанена в кризисен център за деца, пострадали от насилие. В случая на Дарина мярката по настаняване е удължена на няколко пъти и тя остава в центъра около година. Съгласно стандартите, препоръчително е престоят в такава институция да се ограничава до 3 месеца, като по закон не може да превишава срок от 6 месеца, защото институционализацията влияе негативно върху развитието на едно дете.

През април 2013 г. местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни иска от съда да премести Дарина във възпитателно училище-интернат (ВУИ) с цел да бъде предпазена от възможно сексуално посегателство, тъй като трафикантите отново се свързват с нея. Съдът не уважава искането и посочва, че настаняването на момичето в интернат е вероятно да има отрицателно въздействие върху психическото и социалното ѝ развитие предвид неблагоприятната среда, която този вид услуга предлага.

Месец по-късно комисията отново иска от съда да позволи преместването на Дарина, тъй като тя на няколко пъти бяга от кризисния център, идва от нестабилна семейна среда и общува с хора, които я подбуждат към неморално поведение и я склоняват към проституция. Този път искането е уважено и въпреки молбата на момичето да не бъде настанявано в интернат, съдът определя тази мярка за неопределен срок (до три години). Дни преди преместването си Дарина прави опит за самоубийство. След двудневен престой в болница тя все пак е изпратена във ВУИ в село Подем. Възрастните, които я склоняват към проституция, така и не са наказани.

Живот в интерната

Настаняването във ВУИ е най-тежката възпитателна мярка и представлява лишаване от свобода, тъй като се осъществява против волята на децата. В България в интернат се настаняват деца, извършили престъпления, както и „противообществени прояви“, определени от 60-годишен все още действащ Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, а именно скитничество, просия, проституция, злоупотреба с алкохол, наркотици и др. България наказва и лишава от свобода деца в риск, които вместо това се нуждаят от помощ и подкрепа.

Животът на Дарина в интерната е изключително труден. През 2014 и 2016 г. Върховната административна прокуратура извърши проверки във връзка с нарушения, касаещи корекционно-възпитателната работа по отношение на настанените в интернатите деца и упражняваното от страна на възпитателите физическо и психическо насилие и унизително отнасяне.

Според решението на съда опасността от сексуално посегателство над нея, заради което е настанена, е продължило да съществува. Също така образованието ѝ на практика е преустановено поради лошото качество на обучение в институцията. За периода 2011 – 2013 г. включително в интерната в Подем едва три ученички са получили дипломи за средно образование при среден успех от 3,67.

През ноември 2013 г. Дарина прави повторен опит за самоубийство. Този път с още четири други момичета. Регистрирани са и други подобни инциденти в тази институция.

Делото в Страсбург

През 2014 г. Дарина завежда дело, водено про боно от БХК, в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) заради настаняването ѝ в интернат. Тя се позовава на член 5.1. от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), засягащ правото на свобода и сигурност. Дарина твърди още, че е нарушено и правото ѝ да обжалва законосъобразността на задържането (чл. 5.4. от ЕКПЧ). Делото ѝ засяга и член 8 от Kонвенцията (право на зачитане на личния и семейния живот), тъй като кореспонденцията и телефонните ѝ разговори са били следени във въпросната институция.

ЕСПЧ отбелязва, че 60-годишният български Закон за борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните многократно е бил критикуван от национални и международни организации. Съдът обаче отчита, че настаняването е било извършено с образователна цел, както и за да предпази момичето от опасната среда, в която живее, и не намира нарушение на член 5.1 от Конвенцията.

Съдът намира, че има нарушение на член 5.4. от Конвенцията, тъй като на Дарина не е предоставена възможност за периодично преразглеждане на решението за настаняване в интернат. Според българското законодателство няма периодичен съдебен контрол, а настанените деца, както и техните родители, нямат право да поискат преразглеждане на възпитателната мярка. Само местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни имат тази възможност.

В решението се отделя внимание и на факта, че всички телефонни разговори на Дарина, както и на другите настанени деца, са били следени, без оглед на това, с кого е разговаряла – включително с членове на семейството, организации, защитаващи правата на децата и др. Съдът заключва, че подобна практика не е основана на индивидуална оценка на риска и представлява нарушение на член 8 от Конвенцията.

Съдия Шифра О’Лиъри от Ирландия изразява особено мнение и несъгласие с решението на ЕСПЧ по член 5.1. Според нея лишаването от свобода на Дарина нарушава правото ѝ на свобода и сигурност и не е целесъобразно, заради множеството проблеми установени в интернатите. Също така българската държава не е изпълнила ангажимента си да създаде работеща система, която по адекватен начин да адресира проблемите в сферата на детското правосъдие. Както отбелязва съдията решението за настаняване в интернат е преди всичко наказателно и репресивно и по никакъв начин не отговаря на нейната нужда от психологическа подкрепа като жертва на трафик и преживяните негативни последствия от институционализацията. Тя припомня още, че по приетата от българското Министерство на правосъдието Пътна карта за изпълнение на Концепцията за държавна политика областта на правосъдието за детето към днешна дата не са направени конкретни стъпки, включително отмяната на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Срокът за изпълнението на пътната карта беше 2013 – 2014 г.