DeFakto.bg DeFakto.bg
Но пътят за сезиране на Конституционния съд е открит
Конфликтните промени в Изборния кодекс, които направиха гласуването задължително и орязаха възможностите българите в чужбина да дават своя вот, излязоха в „Държавен вестник”. Те са в сила от днес.
Часове по-късно 47 депутати от ГЕРБ, патриоти, реформатори и БДЦ внесоха в парламентарното деловодство „поправки“ на поправките.
Влезлите в сила изменения обявяват, че гласуването е задължително и представлява изпълнение на гражданския дълг. А неизпълнилите го без „уважителни причини” ще бъдат зачертавани от избирателните списъци.
Както и че в чужбина няма да има избирателни секции извън дипломатическите и консулски представителства, освен ако това не се поиска от поне 100 избиратели (в рамките на ЕС) и в населени места с над 1 млн. жители извън Евросъюза.
Българите зад граница въстанаха, а президентът Росен Плевнелиев наложи вето и оспори специално ограниченията за вота в чужбина като създаващи неравенство. Мнозинството обаче прегласува спорните текстове. И обяви, че после щяло да ги „поправи”.
Внесените вече поправки предвиждат да се искат 60 заявления за откриване на избирателна секция, но броят на всички секции в 1 чужда държава може да е до 35. След като ГЕРБ, за да угоди на „най-верния “ си партньор от ПФ отхвърли ветото на президента върху чл.14 от Изборния кодекс, веднага след обнародването му в Държавен вестник, бяха предложени поправки на същия текст. Мотивите за тях са показателни – да се усъвършенства режимът на гласуване извън страната при национални избори, както и да се преодолеят неоснователните(!) твърдения за неравно третиране на българските граждани и да се осигури активното им избирателно право.Те са подписани от Цветан Цветанов. Заявява се още, че равното третиране е гарантирано, защото във всички държави броят на секциите ще е еднакво ограничен – 35. Да напомним, че в кодекса „Манолова“ секции се отваряха навсякъде, където българите зад граница са подали 20 заявления за гласуване. И сънародниците ни от чужбина настояваха да бъде запазен именно този режим.
При срещите си с тях политиците обещаха, че ще се съобразят с предложенията им, но не устояха на думата си.
За държавите от ЕК предложения за броя на секциите и мястото им ще прави посланика или консула. За останалите ще решава ЦИК, чиито решения подлежат на съдебен контрол.
След като мнозинството гласува поправките в ИК , опозицията, самият президент, както и омбудсманът Мая Манолова се заканиха да оспорят конфликтните поправки пред Конституционния съд. Авторитетни спецове обявиха пред De Facto Legal: задължителният вот също е в разрез с основния закон.
От днес пътят към КС е открит. Да видим кой ще атакува новите изборни правила.
