DeFakto.bg DeFakto.bg
Казусът „Корпоративна търговска банка” създава пореден проблем. Съдиите от търговското отделение на Софийския градски съд са в разнобой по въпроса какви такси да събират по делата за оспорени вземания от банката и дали изобщо такси се дължат.
Става дума за делата по общо 189 постъпили възражения срещу списъка на синдиците за приетите и неприети вземания на кредиторите на фалиралия трезор.
„Таксите в случая са от компетентността на всеки отделен съдия. Към момента няма единно становище по въпроса, няма и константна практика”, казаха от Софийския градски съд пред De Facto Legal. Практика няма и как да има – КТБ е първата банка, чийто фалит и последиците от него се развиват по правилата на Закона за банковата несъстоятелност.
Проблемът с таксите бе публично огласен от представляващата вложители на трезора адвокат Маргарита Чечова в публикация в „Правен свят”. Юристката посочи, че някои състави не изискват предварително заплащане на държавна такса, други държат да се внесат 4 % от стойността на иска за даване на старт на делото, трети сочат суми от 25 лв., четвърти определят таксата на 80 лв. Проблемът е, че в Закона за банковата несъстоятелност не е казано нищо за таксите. За това част от съдиите прилагат по аналогия разпоредби на Търговския закон за производството по несъстоятелност, който в различни хипотези или не предвижда държавни такси или те се плащат накрая заедно с всички разноски от ищеца, ако искът му бъде отхвърлен. Други магистрати обаче приемат, че става дума за чисто исково производство.
Законът за банковата несъстоятелност позволява на всеки вложител, друг кредитор или на акционерите с над 25 % участие да оспори прието или неприето от синдиците вземане. Съдът разглежда възраженията в открито заседание, с призоваване на синдиците, кредитора, срещу чиято претенция се възразява, и другия, който отправя възражението. Магистратите се произнасят с решение, с което могат да постановят допълване на списъка. То може да се оспорва нагоре по инстанциите.
КС решава през юни своето дело за КТБ
Въпросителните покрай фалита на КТБ стигнаха и до Конституционния съд. Случи се, след като последната инстанция Върховният касационен съд спря делото за фалита и оспори пред КС два текста от Закона за банковата несъстоятелност. Че трезорът, чийто фалит се иска, се представлява от назначените от БНБ квестори или временни синдици. А акционерите с над 5 % дялово участие не могат да обжалват решението за фалита. Според върховните съдии този затворен кръг, в който държавата поискала обявяването на фалита, се явяват и единствен представител на нарочената банка в съда с монополно право на жалба, е в разрез с гарантираното от конституцията право на защита, както и с евроконвенцията за човешките права.
Докладчик в КС е Константин Пенчев. Според информация от съда там вече е проведено предварителното заседание, на което се изясняват принципните позиции на 12-те от КС по казуса. Не по-късно от средата на юни делото ще бъде решено по същество, увериха оттам. Ако оспорените текстове бъдат обявени за противоконституционни, ВКС може да върне делото за фалита за повторно разглеждане от втората инстанция.
