DeFakto.bg DeFakto.bg
Поправки на текстовете за следенето в интернет и по телефонни разпечатки предлагат депутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Велизар Енчев. Предложенията им са внесени в парламентарното деловодство.
Случва се, след като на 27 май мнозинството в Народното събрание гласува на първо четене повече от спорна промяна в Закона за електронните съобщения, предложена от правителството. С нея се позволява използването на трафични данни „за издирване на лица, които са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление”. Мотивите не Министерския съвет, подписани от Бойко Борисов, са, че иначе службите се затруднявали да установят часа, мястото, комуникациите на жертвите.
Поправката идва, след като през 2014 г. Съдът на ЕС в Люксембург обяви за невалидна евродирективата, позволяваща проследяване на гражданите в интернет и по телефонни разпечатки заради риск от произвол. А през 2015 г. българският Конституционен съд обяви съответните текстове от Закона за електронните текстове за противоконституционни. Така службите можеха да бъркат в електронните ни пощи и да следят телефонните ни разпечатки само за опазване на националната сигурност и разкриването на тежки престъпления.
Добавката с „издирването” бе остро критикувана от правозащитници. А БСП я нарече „полицейщина”.
Сега Петър Славов и Мартин Димитров от Реформаторския блок предлагат нов вариант на текста на чл. 251б, ал. 2 за второ четене. Те настояват да се добави, че проследяването на трафични данни е позволено „и за установяване на лица, обявени за издирване, за които са налице данни, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че са станали или могат да станат жертви на тежко престъпление”.
Въвежда се изискване лицето да е обявено за издирване, т.е. да е образувано съответното производство. А „обоснованото предположение” на службите да се базира на конкретно събрана информация и данни, за да няма злоупотреби, както препоръчва и КС, заявяват Славов и Димитров.
Своя добавка е внесъл и независимият Велизар Енчев. Той предлага в закона да се запише „Застрашените лица, които са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление, се уведомяват в срок от 24 часа за предприетите мерки от съответната държавна институция”. Така се гарантират техните човешки права, заявява Енчев.
Пред De Facto Legal правозащитникът Александър Кашъмов предупреди, че интернет проседавянето заради „изчезнали лица” отваря твърде широко вратите за произвол. И настоя тази възможност поне да не се прилага за всички тежки престъпления, а само за престъпления срещу личността. Такава поправка дотук никой не е внесъл.
Любопитното е, че водеща комисия по темата е тази по транспорта, без намеса на правната комисия!
Още по темата: Парламентът връща следенето в интернет под претекст „издирване на лица”
