И посмъртно ВСС се оплете в казуса „Ситнилски”

В закона нямало изричен текст за случая „смърт”

И посмъртно, Камен Ситнилски създава тревоги на Висшия съдебен съвет. През март 2014 г. кадровиците преобърнаха закона с хастара нагоре с едничката цел да го уволнят на всяка цена. През юни 2016 г., повече от месец след смъртта на известния прокурор, кършат пръсти: Ами сега какво да правим?

Цинично-безсмислен въпрос. С кончината си Ситнилски ги освободи точно от тези трепети. След като човекът си е отишъл, очевидно мандатът му като член на ВСС трябва да бъде прекратен. От самия ВСС.

Да, ама не. Преди две години правилата не спряха мнозинството в съвета, за да обявят колегата за уволнен. Този път обратното: конституцията и законът ги спъвали да прекратят мандата му – нищо не казвали за случая „смърт”! Именно „съображения” в този дух неофициално се разменяли сред мнозинството в съвета, научи De Facto Legal.

Как се освобождава кадровик?

А правилата изглеждат ясни – такива бяха и през март 2014-а, и сега.

Изборен член на ВСС (какъвто беше избраникът на прокурорите Камен Ситнилски) се освобождава с решение на съвета, взето с мнозинство от минимум 2/3 – т.е. със 17 гласа измежду 25.

Този принцип беше тотално прегазен при уволнението на бившия зам.-главен прокурор преди две години. След като и при прегласуване предложението за неговото дисциплинарно освобождаване събра само 16 „за”, ВСС официално ги обяви за достатъчни! И смая публиката с нов прочит на закона – че процедурата била от две части. Първо Ситнилски трябвало да бъде дисциплинарно уволнен по правилата за останалите магистрати, сиреч с мнозинство от 13 „за”. Пък после, видите ли, отделно да се прекрати мандатът му, вече със 17 „за”! Логичният въпрос: а какво става, ако „уволненият” не бъде „освободен” и какъв ще е той тогава, увисна без отговор.

За съжаление, един състав на Върховния административен съд, пред който Ситнилски оспори уволнението като нищожно, застана зад ВСС. А прокурорът си отиде, без да получи окончателно решение на съда. Две години на практика лишен от право на професия и на средства за съществуване.

Ами сега?

Сега ситуацията е друга – налице е най-безспорната причина за освобождаване, пред смъртта аргументи няма. А и смъртният акт на Ситнилски бил получен от ВСС.

Но… В чл. 130 от Конституцията (към който препраща и съдебния закон) се изреждат няколко основания за предсрочно прекратяване на мандата: оставка, влязла в сила присъда, трайна невъзможност да се изпълняват задълженията повече от 1 г. и уволнение, сочат кадровици. Но нищо не пишело за смърт. За това не било ясно трябвало ли да има решение на съвета или не, кой трябвало да го поиска и т.н.

Разбира се, че мандат се прекратява с изрично решение, категорични са правници. И безспорно, по новите правила на закона след подялбата на съвета, това решение трябва да се вземе от пленума на ВСС. Негово изрично правомощие е предсрочното освобождаване на членовете му. Кой да го предложи? В закона е записано – съответната колегия (в случая прокурорската начело със Сотир Цацаров) или петима от кадровиците. Какво не е ясно?!

А може би приказките за законов дефицит прикриват нещо друго? Гузност?! Едва ли, след медийните съобщения за кончината на Ситнилски на 28 април т.г., съветът не реагира ни с некролог, нито дори със споменаване, че се е случило. Сякаш човекът го е нямало. Така че причината за продължаващото мълчание по-скоро се крие другаде – в „дискомфорта” да се спомене Ситнилски.

Но все пак ще се наложи. Дори и мнозинството се е пораздвижило и въпросът вероятно скоро ще застане на дневен ред, казват членове на ВСС.

А стане ли това, идва другото – обявяване на нова изборна процедура за член на прокурорската колегия. Макар и за оставащите малко повече от година мандат (настоящият ВСС трябва законно да си отиде през октомври 2017 г.).

Обречен на първопроходство

Камен Ситнилски явно е обречен на първопроходство. Заради нечие горещо желание съветът да се освободи от прокурора с влияние сред обвинителите, приживе той стана първият „уволнен” от ВСС и постави процедурата на изпитание. А посмъртно ще даде старт на новите правила за избор на кадровици на принципа 1 магистрат:1 глас, отскоро влезли в сила. Те предвиждат в 7-дневен срок от освобождаването Сотир Цацаров да свика общо събрание на всички обвинители от страната за нов избор. Макар и на един човек, който да доизкара мандата на Ситнилски.

А новата процедура ще е тест за самостоятелността и независимото мислене на прокурорите. От тях зависи кого ще номинират и за кого ще гласуват – за кандидати, подсказани от ръководството, или за колеги, които наистина ще защитават интересите им.

В потъналата в безмълвие прокуратура този избор изглежда обречен. След размахания пръст в случая „Ситнилски”, нищо чудно подчинението да вземе връх. Решението зависи от прокурорите.

А Камен Ситнилски не е забравен.