„Кандидатурата“ на Първанов за президент въвлече юристите в политически пиар

Само Върховният административен съд би могъл да сезира Конституционния съд, ако лидерът на АБВ влезе в кампания за държавен глава, останалото е упражнение по темата „Нероден Петко“, смята юристът

Петър Обретенов*
Злободневна обществена тема е може ли Първанов да се кандидатира за
трети мандат. Този въпрос естествено вълнува политиците. Учудващо
обаче е, че той предизвика ожесточен спор сред юристите, и особено
между специалистите по конституционно право, които се разделиха на два
непримирими лагера. Едните смятат, че е възможен трети мандат, други –
конституцията изрично забранява това.
Интересното е, че Първанов, само намекна, че имало тълкуване, според
което възможно било човек, който е бил президент два мандата и
престоял на резервната скамейка да се кандидатира отново, но на
директен журналистически въпрос отказа да отговори дали ще го направи.
Политическият пиар, който той си направи с това двусмислено изявление
обаче е триумфален. От глухата линия на лидер на третостепенна
политическа сила той изведнъж беше изстрелян в окото на политическата
буря и стана център на догадки, сметки за бъдещи коалиции, евентуални
личности като партньори в президентската двойка и пр. и пр. Видни
политици, общественици, журналисти и даже – конституционалисти,
оживено спорят. Всички гадаят какво може да бъде евентуалното решение
на КС.
Цялата шумотевица е за нероден Петко.

Конституцията и Изборният кодекс точно определят реда, по който дадена личност може да се
кандидатира за президент. Той подава заявление пред ЦИК. Тя преценява
суверенно дали отговаря на условията. Може да откаже, може и да го регистрира. И в двата
случая решението на ЦИК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд (ВАС)

Съдът  може сам да реши въпроса, но може да го отнесе и пред КС, ако приеме, че
конституционната норма е неясна. Едва в този случай КС може да се
намеси, но това ще е вече в хода на изборния процес. Така че,
Първанов, ако действително има намерение да се кандидатира, трябва да
събере смелост и да рискува в едно начинание с неясен изход ( каквито
и благоприятни тълкувания да го окуражават сега) . Другият път –
предварително тълкувателно решение на КС по чл.149, ал.1 КРБ – е
затворен за него и той добре го знае, както и всички участници в този
спор – няма кой за сезира КС.  Без да изпадам в политически инсинуации,
обективно ситуацията е такава, че в НС той няма възможност да получи
подкрепата на една пета от народните представители. Президентът и МС е
изключено да го подкрепят, омбудсманът, макар и от същата кръвна
група, даде знак, че ще стои на висотата на положението си на
политически неутрален защитник на правата. Главният прокурор и ВКС, нямат
институционален (а с това и правен) интерес да сезират КС. Що се
отнася до ВАС, той е участник в тази процедура, но ще бъде абсурд, а
според мен – и противоконституционно, той да абдикира от правомощията
си преди сам да бъде сезиран със спора и преценил аргументите на
страните, направени съгласно предвидената процедура, а не такива
съдържащи се в медийни изяви.
Спорът е за нероден Петко и юристите трябва за си дадат сметка, че са
въвлечени в една политическа игра.

*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.