DeFakto.bg DeFakto.bg
Три години условно е окончателното наказание за бившия изпълнителен директор на Агенцията по писванията Виолета Николова. Това реши Върховният касационен съд. Николова е виновна за длъжностно присвояване в големи размери, категорични са върховните съдии.
Ето съобщението на ВКС:
„С Решение № 120/08.06.2016 г. по наказателно дело № 400/2016 г. (срещу Виолета Илиева – Николова – бивш изпълнителен директор на Агенцията по вписвания, и Тотка Стоилова – бивш финансов контрольор при Агенцията по вписвания) тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя въззивното решение от 04.02.2016 г. на Софийския апелативен съд (САС), като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наложеното на Николова наказание от три години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години. Съдът оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.
С присъда от 17.10.2013 г. на Софийския градски съд Николова е призната за виновна да е извършила длъжностно присвояване в големи размери, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавната администрация за срок от три години и от право да упражнява юридическа професия за срок от три години. Със същата присъда Стоилова е призната за виновна, че не е упражнила достатъчен контрол върху работата на Николова и от това са последвали значителни щети за Агенцията по вписванията, за което и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено за срок от три години, и наказание глоба в полза на държавата в размер на 3 000 лева.
С присъда по в.н.о.х.д. № 41/2014 г. САС признава двете подсъдими за невиновни по посочените обвинения. С решение по н.д. № 1674/2014 г. Върховният касационен съд отменя оправдателна присъда. С решение от 02.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 239/2015 г. САС изменя присъдата в частта й относно наложеното на подсъдимата Николова наказание „лишаване от свобода”, като намалява размера му от пет на три години. Съдът потвърждава присъдата в останала й част.
Съдебният състав на ВКС констатира, че производството пред въззивната инстанция е протекло в отсъствието на подсъдимата, въпреки че присъствието й в съдебно заседание с оглед характера на повдигнатото й обвинение е било задължително. Заради пребиваването на подсъдимата в Англия апелативният съд е приел, че неявяването й няма да попречи за разкриване на обективната истина, още повече че тя е била редовно уведомена, поради което законосъобразно е разгледал и решил делото в нейно отсъствие, с участието на упълномощения от нея защитник. Върховните съдии уточняват, че от досъдебното производство Николова е с мярка за неотклонение „подписка”, по делото няма данни за нейното отменяне, както и за получено разрешение за напускане на местоживеенето и пребиваването й в Англия. „В този смисъл следва да се приеме, че подсъдимата съзнателно и по своя воля, в нарушение на задълженията й по чл. 60 от НПК и чл. 329, ал. 2 от НПК, се е лишила от правото си лично да се защити във въззивното производство, поради което и не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт” – пише в мотивите на ВКС.
С оглед на твърдението за явна несправедливост на наложеното на Николова наказание лишаване от свобода от три години касационната инстанция не констатира основания за неговото изменение. Същевременно с това обаче ВКС намира, че въззивният съд неправилно е отказал приложението на чл. 66, ал. 1 от НК при наличието на формалните предпоставки за прилагане на института на условното осъждане. В конкретния случай, макар степента на обществена опасност на извършеното да е сравнително висока, нестабилизираното заболяване на Николова, водещо до обостреност на депресивните й преживявания, налага извода, че целите на наказанието и най-вече тези на индивидуалната превенция могат да бъдат постигнати без изолирането й от обществото. Трябва да се отчете и изминалият немалък период – близо четири години и половина, от извършване на престъплението до настоящия момент. „В този смисъл следва да бъде изменен обжалваният съдебен акт, като изтърпяването на наложеното наказание от три години лишаване от свобода бъде отложено за изпълнение в максималния допустим от закона срок, а именно – пет години, който според преценката на настоящия съд е адекватен за възпиращото и поправително действие на наказанието по отношение на подсъдимата” – пише в решението на ВКС.
Според съдебния състав не са основателни твърденията за процесуални нарушения и за наличие на противоречие в мотивите на присъдата, сочени в касационната жалба на Тотка Стоилова. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е само формално заявено, без да са посочени конкретни доводи. „Наложеното наказание е съответно на степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, поради което в тази част решението следва да бъде оставено в сила” – категорични са върховните съдии.
