DeFakto.bg DeFakto.bg
С 10 срещу 8 гласа съветът „не съгласува” проекта
Мнозинството във ВСС категорично се обяви против предлаганите промени в Закона за съдебната власт. След изнурителен петчасов дебат, с 10 срещу 8 гласа съветът реши, че „не съгласува” проекта. Сиреч – не приема нито една от новостите в него, включително съдийското самоуправление, децентрализацията на прокуратурата и т.н.
Предложението бе на Георги Колев.
Правната комисия на ВСС бе предложила съгласуване със забележки по конкретни текстове.
Михаил Кожарев поиска съветът да запише включително, че „проектът не отговаря в цялост на изискванията на конституцията по отношение регулиране на обществените отношения”.
Това е пирова победа – зачертахме си шанса да отстояваме корекции в закона в парламента, предупреди Юлия Ковачева. „Желанието да натрием носа на министерството или на авторите на проекта ни изигра лоша шега на нас. Голяма част от текстовете са по искане на самите нас – атестации, конкурси, кариерно израстване, дисциплинарна дейност. И когато те намериха отражение в законопроекта, с лека ръка, по конюнктурни съображения, постановихме това решение”, скочи Галина Карагьозова.
Всуе.
Преди това дебатът наистина течеше с конкретни забележки към конкретни текстове.
Не искат да им пишат оценки
Членовете на Висшия съдебен съвет не искат да получават оценка за дейността си като условие за възстановяване на старата длъжност или за по-нататъшно израстване в кариерата.
Кадровиците единодушно възразиха срещу тази поправка в Закона за съдебната власт. А Румен Георгиев видя в нея скрит смисъл: „ВСС да се постави в зависимост от промените в конюнктурата и да се сложи хамут на всеки изборен член на съвета. Та добре да си прави сметката как гласува, защото после ще има оценка свише по неизвестни критерии.”
Дебатът на днешното заседание на ВСС, преминало без Екатерина Захариева, Лозан Панов и Сотир Цацаров, се завъртя покрай записа: „Изборните членове на Висшия съдебен съвет с изтекъл или прекратен мандат, които желаят да бъдат възстановени на длъжност, получават оценка за дейността си по методика, утвърдена от пленума на Висшия съдебен съвет“. Удивителното е, че този текст се появява в закона след серия упреци от страна на самия съвет – и в този, и в предния му състав за „дискриминация”. А именно – че след изтичане на 5-годишния им мандат във ВСС магистратите сред тях не можели да растат в кариерата заради липсата на атестация през целия този период.
Днес обаче те настояха тази поправка да се зачертае и възстановяването им на старите магистратски длъжности да не се поставя под въпрос. Соня Найденова обобщи – съдиите, прокурорите и следователите в съвета са били атестирани като такива. И, ако искат да се явяват на конкурс за повишаване, ще го правят със „старите” си оценки.
Пак ли кариерни бонуси?
Следващ акцент бе на какви длъжности в съдебната власт да се възстановяват кадровиците след мандата във ВСС – старите или по-високи. Макар че драмата също е стара, преминала включително и през решения на Върховния административен съд (едното от тях е на сегашния председател на ВКС Лозан Панов), че кариерните бонуси в случая са недопустими, темата се завъртя отново.
Поводът бе друг запис в проектозакона, че възстановяването става на длъжността, заемана преди избора или „равна по степен длъжност“. В момента се предвижда кадровиците да се връщат на „не по-ниска длъжност”.
Тук Незабравка Стоева, бивш инспектор (за Инспектората важат същите правила) бе категорична – за 5-годишния си усилен труд в съвета кадровиците заслужават автоматично повишение, когато отново станат магистрати. Уточни – тя няма личен интерес, защото не е дошла във ВСС от съдебната власт и няма да се връща там.
Категорично „за” кариерните бонуси бе и Георги Колев. Който неведнъж декларира, че след изтичането на 7-те години начело на ВАС (пада се през 2017 г.) ще напусне системата изобщо.
Останалите бяха по-скромни. Юлия Ковачева обаче настоя възстановяването на „равна по степен длъжност” да става с изричното съгласие на възстановявания. Защото той може и да е поиска да бъде местен в друг съд или прокуратура, макар и на същото ниво.
Точкова зове за „обединени усилия”
Главният съдебен инспектор Теодора Точкова препотвърди критичното си становище към законопроекта и помоли ВСС да я подкрепи, защото „само обединените усилия могат да доведат до положителен резултат”.
Главният инспектор обяви също, че така формулирани, новите проверки на магистратите, които ще се извършват от нейните подчинени ще поставят съдиите и прокурорите в ситуацията на „човек заплашван, с поведение, поставено под контрол и репресиран”.
Самотен глас „за” зачертаване на предварителните проверки
Калин Калпакчиев настоя от закона тотално да отпаднат предварителните проверки, разпореждани от прокуратурата. Според него те са ненужни и се позова на становища в тази посока и на бившия главен прокурор Борис Велчев.
В проекта проверките остават, записват се само ясни срокове за извършването и удължаването им. А преди дни министър Захариева даде да се разбере, че „на този етап” те ще се запазят.
Каролина Неделчева отбеляза, че за разлика от съдиите, прокурорите не получават възможност да номинират кандидатите за свои началници.
А прокурорката Елка Атанасова се обяви категорично против въвеждането на различни процедури по атестирането на съдиите и обвинителите. Докато първите ще бъдат оценявани централизирано, от една атестационна комисия на ВСС, за прокурорите ще има помощни атестационни комисии на апелативно ниво, т.е. преките им ачалници ще ги и оценяват. Обяснено бе, че е направено по искане на прокуратурата. Но Атанасова не отстъпи от мнението си.
Представителките на ВСС в управата на Националния институт по правосъдие Мария Кузманова и Светла Петкова пък поискаха на директора на НИП да се вменят несъвместимости като за магистрат и член на ВСС. И да му се забрани включително да работи по международни проекти. Без да се назовава поименно, бе ясно, че на прицел е досегашният директор Драгомир Йорданов, кандидат и във втората изборна процедура за НИП.
