DeFakto.bg DeFakto.bg
Елена Енчева
Когато в края на май парламентът гласува на първо четене повече от спорни промени в Закона за електронните съобщения, свързани с достъпа до трафичните данни, опозицията скочи: „Това е полицейщина!” А не един и двама правозащитници категорично предупредиха: Рискът от безконтролното следене в интернет и по телефонни разпечатки е голям!
Страстите се развихриха около искането на Министерския съвет службите да могат да тършуват в електронните ни пощи и да проследяват телефонните ни контакти освен в защита на националната сигурност и за разкриване на тежки престъпления, също и за издирване на лица – реални или евентуални жертви на злодейство. По тяхна преценка.
Този сюжет не е закрит, второто четене предстои, пътьом депутати внесоха и предложения за поправки на поправките. Поредната битка между „нуждите” на службите и гаранциите за човешките права е в ход.
Цялата пара обаче може да се окаже в свирката. Докато в парламента мерят сили и аргументи за границата на допустима намеса в личната сфера на гражданите, мотивирана от държавния интерес, за някои съдилища в страната подобна дилема не е имало! И без колебание са разрешавали достъп до телефонни разпечатки за решаване на частни спорове.
Как се доказва обида? Всякак!
Примерът е от Пловдив, съдебното решение е публично.
Делото е за обида и клевета, спорът – между съжители с общо дете, които са се разделили. Конкретно към съда се е обърнала жената, твърдейки, че доскорошният й любим я е нарекъл „луда”, „алчен боклук” и прочее и я е обвинил в кражба публично, пред свидетели. Заведено е наказателно дело от частен характер, в което всеки от двамата води свои свидетели на случката. Макар и твърдението да е за престъпление, държавното обвинение не участва – от все време законодателят изключи прокуратурата от делата за обида и клевета, преценявайки, че тежката артилерия на държавното обвинение в тези случаи е в повече.
Та районният съд в Пловдив конкретно е трябвало да реши дали господинът от разпадналата се двойка е изрекъл въпросните обиди и е оклеветил бившата си партньорка. Драмата се разиграва около по-мащабен спор за това кога и как бащата може да се вижда с детето си, сиреч за режима на лични отношения между тях.
Личното си е наистина лично, да го оставим настрана. В крайна сметка присъдата на районния съд е „невинен”. Но не това е важното.
Погледите приковават средствата, с които, според районния съдия Доника Тарева, могат да се добиват доказателства по частни дела. Оказва се, с всякакви.
След като констатира противоречия между показанията на свидетелите на двете страни за една и съща случка, по искане на защитата на подсъдимия съдия Тарева изисква справки от мобилните оператори. За да се установи „дали мобилните номера на посочените свидетели към процесната дата са се намирали в посочения район”. За да се изясни дали свидетелите са се намирали там, където твърдят, че са били.
Недопустимо? Ами!
Описаните събития се разиграват през март 2015 г. Към този момент Съдът на ЕС вече е обявил за невалидна евродирективата, позволяваща проследяването по интернет и теефонни разпечатки дори за защита на националната сигурност и разкриването на тежки престъпления заради опасността службите произволно да надничат в личния живот на гражданите.
С решение от 12 март 2015 г. пък нашият Конституционен съд обяви за противоконституционни съответните разпоредби в Закона за електронните съобщения, а парламентът спешно поправи закона, като предвиди ползването на трафични данни само за разкриване на тежки престъпления, намали срока на съхраняването им до 6 месеца, предвиди исканията на службите за следене в интернет да бъдат ясно мотивирани.
За това в заседание на 24 март 2015 г. адвокат Емилия Недева заявява, че исканията за телефонни разпечатки в частния спор са недопустими. Напомня, че тук не става дума за разкриване на тежко престъпление, както и че след решението на КС справката е „едно нищо” и не е имало правна възможност мобилните оператори изобщо да я предоставят.
Ами! В мотивите към присъдата от 2 април 2015 г. съдия Доника Тарева изцяло отхвърля тези аргументи с проста аритметика. А именно – решенията на КС се обнародват в Държавен вестник в 15-дневен срок от приемането им, влизат в сила 3 дни след обнародването и не се прилагат от деня на влизане на решението в сила. Понеже конкретното решение на КС е обнародвано на 27 март, то е влязло в сила на 30 март. И преди това искането на телефонни разпечатки, за да се докаже дали бившият партньор е нарекъл майката на детето си „алчен боклук” е било абсолютно законно! Дори и след произнасянето на Конституционния съд. С две думи – знам, че разпоредбите са противоконституционни, но ги ползвам, докато мога.
Разговор между глухи и слепи
Случката е толкова абсурдна, че заприличва на разговор между глухи и слепи.
Абсурдна, защото извън изчисленията за актовете на КС от полезрението на магистрата е останал основният проблем: дори и преди намесата на Конституционния съд, законът не е позволявал следене в интернет и по телефонни разпечатки за решаване на частни дела! И съдът не е можел да дава никакви разрешения в тази посока в процес за обида и клевета нито преди, нито след конституционното решение, камо ли пък по силата на обявената за невалидна евродиректива.
По една проста причина: въпреки несъвършествата им, дори и отменените текстове позволяваха достъп до трафични данни САМО за разкриването и разследването на ТЕЖКИ престъпления. И в тази, само в тази връзка – за издирване на лица (текст, отменен през 2015 г., който сега мнозинството се опитва да въстанови). За това в закона и преди, и сега изрично е изброено и кой може да иска разкриването на данните – разузнаването, разследващи или прокуратура. И подсъдимите по частни дела не са и никога не са били в този списък.
И няма как районният съд да дава разрешения за изчистване на казуси обида и клевета.
Изглежда ясно, нали?
Впрочем, пловдивският пример, може да роди челен почин. Щом може за обида, проследавянето по интернет и телефон да се разреши и по бракоразводни дела. Какъв по-сигурен начин да разбереш дали половинката изневерява!
