Консултация – Наследяването по закон

 Автор Атанас Йорданов

 Баща ми почина наскоро. Имам брат и сестра. Майка ни също е жива, а имаме и чичо – брат на татко. Опасявам се, че може да възникнат спорове  за наследството, защото няма завещание. Какво се полага по закон на всеки от нас? Пита Б. Караджов, София

Вашите брат и сестра, както и Вие имате право на равни части от наследството на баща си. Ако към момента на смъртта му той е бил женен за майка Ви и тя има право на част от наследството равна на вашите. В случая чичо Ви няма право на дял от наследството по закон.

При наследяването по закон роднините на починалия се разделят в четири реда наследници. Всеки предходен ред изключва следващите от наследяване. Например първи ред изключва втори, трети и четвърти. Преживелият съпруг има особен статус – той не влиза в никой от редовете, а наследява заедно с първите три реда като изключва напълно четвъртия.

Първият ред е съставен от децата на наследодателя и осиновените от него. Съгласно чл. 5 от Закона за наследството (ЗН) те наследяват равни части. Към тази първа група спадат и всички други низходящи на наследодателя – внуци, правнуци и т.н. (чл. 10 от ЗН).

Според чл. 6 от ЗН когато починалият не е оставил низходящи, наследяват го по равно родителите му или онзи от тях, който е жив. Това е вторият ред наследници.

Третият ред е съставен от две групи роднини. Първата са братята и сестрите (те са от втора степен на родство) и техните низходящи (трета и следващи степени на родство), а втората – възходящите на наследодателя. Това са баби и дядовци (втора степен), пра  баби и дядовци (трета степен) и т.н. В зависимост от това кои от роднините в тези две групи са живи към момента на смъртта на наследодателя те наследяват по закон в различно съотношение.

Така съгласно чл. 8 от ЗН когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. А когато е оставил братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета.

Важно е да се знае, че еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават в наследство по закон половината от това, което получават родните братя и сестри. Еднокръвни са тези, които имат общ баща, а едноутробни – тези с обща майка. Родните братя и сестри са тези, при които съвпадат и двамата родители.

Четвъртият ред се състои от роднините по съребрена линия от трета до шеста степен на родство – чл. 8, ал. 4 от ЗН. Такива са например братя/сестри на родителите на наследодателя (чичовци/лели) и техните деца и внуци. Те наследяват по закон когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи. По-близкият по степен на родство и неговите низходящи изключват от наследяване по-далечния по степен.

Положението на преживелия съпруг се урежда от чл. 9 от ЗН. Така, ако наследодателят е оставил наследници от първи ред (деца, внуци), то съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Именно в тази хипотеза попадат читателят и неговите роднини, ако родителите им са били в брак към момента на смъртта на наследодателя. Щом трите деца и съпругата на починалия са живи и няма завещание, на всеки от тях се полага по закон 1/4 от наследството.

Когато съпругът наследява заедно с лица от втори и трети ред от значение за дяла от наследството е продължителността на брака като има два възможни случая. Първият е когато бракът е сключен преди по-малко от 10 години броени назад от деня на смъртта. А вторият – когато бракът е сключен преди повече от 10 години от смъртта.

В първия случай (при брак под 10 години), ако съпругът наследява само с възходящи или само с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството. А при брак над 10 години получава 2/3 от наследството.

Когато съпругът наследява едновременно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава 1/3 от наследството при брак под 10 години и половината при брак над 10 години.

Ако няма наследници от първи, втори или трети ред преживелият съпруг получава цялото наследство.