DeFakto.bg DeFakto.bg
Процесът за несъстоятелността на Корпоративна търговска банка ще се възобнови
Няма накърнени права на банка и акционери в производството за банков фалит, реши Конституционният съд. С 8 срещу 3 гласа той отхвърли искането на трима от Върховния касационен съд за противоконституционност на текстове от Закона за банковата несъстоятелност. Сред „особените мнения” е и това на докладчика Константин Пенчев. Останалите са Таня Райковска, бивш зам.-председател на ВКС и Георги Ангелов, който беше съдия от ВАС.
Дело №1 на Конституционният съд за 2016 г. се прочу като делото „КТБ”. И неслучайно – искането бе отправено по повод процеса за фалита на Корпоративна търговска банка. А правилата на Закона за банковата несъстоятелност за първи път се изпитват върху КТБ.
Тотка Калчева, Ирина Петрова и Вероника Николова от търговската колегия на Върховния касационен съд, които са последна инстанция по казуса с фалита, спряха делото и оспориха пред КС две разпоредби заради противоречия с гарантираните от конституцията права на съдебна защита във всички стадии на процеса, както и на изискванията на евроконвенцията за справедлив процес. Те цитираха включително решението на Страсбург по българско дело – това на „Капиталбанк”. А съвсем наскоро държавата бе осъдена и от втора банка – фалиралата Международна банка за търговия и развитие.
Пред КС бяха атакувани текстовете, че банката, чийто фалит се иска, се представлява от назначените от БНБ квестори или временни синдици. А акционерите с над 5 % дялово участие не могат да обжалват решението за фалита.
„Съмнението, че зависимите от БНБ или Фонда представители на банката в процеса по несъстоятелност, няма пълноценно да защитават правата й в процеса, до постановяване на решението по чл. 13 ЗБН, не е достатъчно основание за разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗБН да бъде обявена за противоконституционна. Дори да е налице необходимост от по-добра регламентация, то решението е от компетентността на законодателя, а не на Конституционния съд. Винаги, при съмнение за противоречие на интересите между представляваната в конкретен процес банка и представляващите я лица, съдът би могъл да назначи особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)”, единодушно обявява в решението си КС и отхвърля това искане.
Що се отнася до накърненото право на защита, мнозинството в Конституционния съд обявява: „Правото на защита, в частност правото на достъп до съд, няма абстрактно съдържание. Конституцията изрично го свързва с накърняването на субективни права и законни интереси. Ако от стесняването на правните възможности спрямо определени участници в съдебното производство не произтича засягане на техните права и законни интереси, не може да се поставя въпросът за неоправдано ограничаване на конституционните им права.
Производството за банкова несъстоятелност цели справедливо удовлетворяване в най-кратък срок на вложителите и другите кредитори на банката, като се взема предвид и обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система (чл. 2 ЗБН). В производството за банкова несъстоятелност не е предвидена възможност за оздравяване на банката с отнет лиценз. Освен това въпросът за неплатежоспособността на банката не се решава в това производство, а в производството по обжалване на решението на БНБ за отнемане на лиценза пред ВАС – чл.151 ЗКИ. Съдът по несъстоятелността проверява само изрядността на искането на Централната банка (чл. 9, ал. 2 и 3 ЗБН) и наличието на влязъл в сила акт на БНБ за отнемане на лиценза на банката (чл. 11, ал. 5 ЗБН) и при наличието на тези предпоставки, във всички случаи, обявява банката в несъстоятелност, постановявайки решението по чл. 13 ЗБН. Единственият въпрос, по който съдът има право на самостоятелна преценка е въпросът за началната дата на неплатежоспособността на банката”. С две думи – правата на акционерите не са накърнени, защото в процеса за фалита не се решават въпроси по същество.
Не е така, обявяват Константин Пенчев, Таня Райковска и Георги Ангелов. „Щом акционерите с над 5 % са допуснати до участие в процеса за несъстоятелност, то трябва да е пълноценно и да имат право на жалба. Още повече, че няма да се накърни ничий повисш интерес – обжалването не спира изпълнението на решението за несъстоятелността”, категоричен бе пред De Facto Legal Константин Пенчев. Наблегна и на друго – в делото за фалита няма спираки пред съда да прецени дали интересите на банката се защитават адекватно и да назначи особен представител, ако не е така.
Решението е взето от 11 съдии заради отсъствието на 12-тата от КС Стефка Стоева.
След влизане в сила на решението на КС, Върховният касационен съд трябва да възобнови процеса за КТБ и да го финализира.
Пълният текст на решението на Конституционния съд можете да прочетете тук.
