Константин Пенчев: Конституционният съд трябваше да каже, че акционерите в банките не са безгласни букви

Бившият председател на ВАС и омбудсман Константин Пенчев е от последните попълнения в Конституционния съд. Той бе докладчикът по дело №1 за тази година, станало известно като делото „КТБ”. И заедно с колегите си Таня Райковска и Георги Ангелов остана на „особено мнение” по него.

• Въпреки две осъждания на България в Страсбург по „банкови” дела и изричното произнасяне на Евросъда за нарушения на правото на справедлив процес, нашият Конституционен съд каза, че проблеми с фалита на КТБ няма и интересите на акционерите й не са нарушени. Как така, г-н Пенчев?
• – КС в решението си каза, че няма противоконституционни норми в Закона за банковата несъстоятелност. Но проблеми има, и то сериозни.

За осъжданията в Страсбург обаче искам да напомня– и по двете дела – на „Капиталбанк”, а сега и на МБТР лицензът е отнет по отменения Закон за банките, по който решението на БНБ не подлежеше на обжалване и съдебен контрол. И Страсбург казва първо, че банката няма възможност да поиска съдебна проверка дали наистина е била платежоспособна. И второ – не може да се предполага, че по едно дело, по което насрещна страна е БНБ, назначените от същата БНБ квестори ефективно ще защитят интересите на конкретната банка.

В нашето решение, на Конституционния съд, ние нямаме спор по тези въпроси. Проблемът пред нас беше дали е противоконституционна разпоредбата на чл.11, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) – а именно, че в производството по несъстоятелност банката се представлява от квестори или временни синдици. КС реши, че това не е противоконституционно и по този въпрос аз съм съгласен с мнозинството.

– Защо?

–  В решението си КС прави преглед на действащото законодателство. А принципът в него е един – че при банките като особени дружества, опериращи със средства на вложителите, е налице е преобладаващ обществен интерес. И при най-малък проблем, особено при опасност от неплатежоспособност, БНБ ги поставя под особен надзор и назначава квестори, които да я управляват. Така че обявяването на чл. 11, ал.3 от ЗБН за противоконституционен не би имало никакъв ефект – банката пак ще се представлява от квестори, включително в съда, по силата на другите законови разпоредби. В случая има две възможности. Или съдът ад хок да назначи особен представител на банката, който обективно да защитава интересите й. Или, което за мен е по-добрият вариант, законодателят най-сетне да направи още една крачка напред, като изрично определи начина на представителство на банката както при обжалването на решението на БНБ за отнемането на лиценза й (по Закона за кредитните инситтуции), така и в производството по несъстоятелност (по Закона за банковата несъстоятелност).

Но това е въпрос на позитивното право, въпрос на законодателя. КС не може да каже: понеже има съмнения, че квесторите няма ефективно да защитават банката в тези случаи, тя трябва да бъде защитавана по различен начин. Това не е наша работа. А по принцип представителството на банката под особен надзор от квестори е правилно и в интерес на вложителите.

• – Но КС трябваше да отговори на конкретен въпрос – защитени ли са интересите на банка и акционери пред съда. Не си ли измихте ръцете с отговор от типа: така е, защото е така?
• – Не. Казваме, че при тази законова ситуация няма как ние да дадем по-справедливо решение.

За мен много по-важно е в Закона за кредитните институции да се уреди въпросът как точно се обжалва отнемането на лиценза. Защото там са правата на банките и на акционерите. Процесът по Закона за банковата несъстоятелност, който се оспорваше пред нас, е квазипроцес, той не е процес. Съдът в него няма никакви правомощия, освен формално да провери дали е налице влязъл в сила акт на БНБ за отнемането на лиценза и да определи началната дата на неплатежоспособността. Какво остава за страните?

По този повод в особеното си мнение съм направил кратък преглед на развитието на законодателството. След банковата криза през 1996-1997 г. държавата се уплаши от пороя фалити, а във Върховния административен съд се завъртяха едни дела кой може да представлява банката – квестор или управител, кой е по-легитимен и кой е по-по-най… Държавата се стресна и прие за мен един изцяло противоконституционен закон – Закона за банките. Който каза, че актовете на централната банка не могат да се обжалват. Когато „Капиталбанк” ни осъди в Страсбург и стана време да влизаме в Европейския съюз, се сетихме, че това безобразие не може да продължава. В тази ситуация през 2006 г. се прие Законът за кредитните институции, който много предпазливо, да не кажа с отвращение, прие, че актовете на БНБ, включително за отнемане на банковия лиценз, подлежат на съдебен контрол. Но – дотам.

• Какво имате предвид?
• – Макар да сложи край на презумпцията, че БНБ винаги е права и не греши, законодателят веднага си гарантира, че ВАС може да преценява само законосъобразността на актовете на централната банка, включително за лиценза. И не написа изрично кой има право да оспорва тези актове.
• Имаше и една неясна разпоредба, че по тези дела могат да бъдат назначавани вещи лица, които трябваше да бъдат определени със заповед на председателя на ВАС и да отговорят на куп условия, едва ли не да минат през ценза на БНБ. Резултатът бе, че когато аз като председател на Върховния административен съд направих първия списък на въпросните вещи лица, в него имаше само двама души. И ако някой беше поискал тройна експертиза, тя нямаше как да се случи.

Повтарям обаче – процесът за лиценза е едно, делото за фалита – друго. Това са различни производства по различни закони. Само че решението за лиценза предопределя изхода на делото за несъстоятелността. За това законодателят трябва да осигури по-ефективен съдебен контрол върху актовете на БНБ, включително върху отнемане на банков лиценз.

Впрочем, с преходни разпоредби в Закона за кредитните институции през 2006 г. се въведе и възможността акционерите с над 5 %  да имат право на участие в производството по несъстоятелността. Но никой не обясни ясно какво влага в това, нито разви процедурата.

– И тези акционери са абсолютни статисти, защото нямат право да оспорват решенията по обявяването в несъстоятелност. А КС не видя противоконституционност и в това.

• – По този въпрос аз съм на „особено мнение”, т.е. несъгласен с мнозинството. За мен невъзможността акционерите да обжалват е противоконституционна. В рамките на много ограничените и мънички права по делото за несъстоятелността страните все пак имат възможност на първа инстанция да посочат своите доводи и да направят своите искания. И когато тези искания са отхвърлени, акционерите би трябвало да могат да отстояват тезите си пред втората и пред касационната инстанции. За мен няма никаква логика от една страна да позволиш на акционера да встъпи в процеса, а после да го лишиш от всякакви права.

– След вашето решение какво се случва с делото за фалита на КТБ, което беше спряно във Върховния касационен съд? Може ли сега съдът директно да се позове на евроконвенцията за правата на човека и въпреки решението на КС да допусне акционерите до процеса?

– Разбира се, че може. Можеше да го направи и преди да сезира Конституционния съд. Това никога не е било проблем. Проблемът е конкретният казус КТБ, а не прилагането на конвенцията.

• Искате да кажете, че решенията се вземат заради Цветан Василев, по целесъобразност?
• – Каквото исках да кажа, го казах.
• – Стана дума, че големият проблем е производството по отнемане на лиценза. Въпреки че съдебният контрол е позволен, Върховният административен съд просто не разгледа спора за лиценза на КТБ, като обяви, че акционерите и отстранените директори нямали правен интерес. Законът ли е крив все пак или съдът?
• – Няма да коментирам практиката на съда, не е редно. Само искам да кажа, че в становищата си по делото в КС и БНБ, и Фондът за гарантиране на влоговете и Министерският съвет бяха категорични – акционерите и отстранените управители са имали възможност да атакуват решението за лиценза пред ВАС и реално да защитят правата си. Същото становище е застъпено и в мотивите на мнозинството.
• – Пред Върховния административен съд обаче БНБ и Фондът твърдяха точно обратното – че акционерите и управителите не могат да оспорят решението на БНБ заради липсата на правен интерес.

– Така е. През 2006 г. законодателят е направил плах опит за съдебен контрол. Нужни са по- решителни крачки. Ако в Закона за кредитните институции изрично се запише, че акционерите и отстранените управители на банката имат право да обжалват отнемането на лиценза, няма да има повече колебания дали имат правен интерес от това.

Състезателно производство допринася за установяване на обективната истина. Вложителите, обществото имат нужда от това – да се установи истината. Сега нормите са неясни и това доведе до една спорна практика на Върховния административен съд.

• Да не отправяте призив някой да оспори и Закона за кредитните институции пред вас?
• – Не, защо? Там пише: „подлежат на обжалване”. Но, според мен, ще е по-добре, ако се конкретизира как и от кого. Което е отново въпрос на законодателя.

– Вие сте от юристите със „страстно” отношение към съдебната реформа. Как мислите: прави ли се поне опит за реформа в момента или тя е привидна?

• – Единственото положително нещо, което виждам, но то още е на теория, е така наречената съдебна карта. За нея се говори от много години. Сега, доколкото разбирам, колегите от ВСС са направили наистина сериозно стъпки в тази насока и се надявам час по-скоро те да започнат да се реализират. Това за мен е най-важното – при ограничения бюджетен ресурс, при наличието на немалък брой съдии и прокурори в малка България, кадрите да се преразпределят, за да са еднакво натоварени, и в същото време достъпът до правосъдие да е гарантиран. За другото… Не виждам реалната полза от разделянето на ВСС на две колегии, пак има проблеми с избора на ръководители, както и по-рано. Не съм оптимист, че се случва нещо сериозно.