Премиерът Борисов ще пита ЕК какво да се прави
Руската „Атомстройекспорт“(АСЕ) е осъдила българската „Националната електрическа компания“ (НЕК) за 550 млн. евро в Международния арбитраж в Женева. Това стана ясно от изявление в четвъртък на министър председателя Бойко Борисов и енергийният министър Теменужка Петкова. По думите на енергийната министърка, България все още очаква официално уведомление за решението, тъй като информацията е притигнала късно вечерта в сряда по имейла.
Делото бе заведено от руска страна заради изработеното, но неплатено и недоставено оборудване за проекта „АЕЦ Белене“. Според агенция ТАСС сумата в арбитражното решение е 620 млн. евро. Допуска се,че разминаването е заради приспадането на сумата по насрещния иск на българската страна.
Проектът за строежа на АЕЦ „Белене“ бе прекратен с решения на правителството и парламента през февруари 2013 г. с мотив, че липсват пари. Арбитражното дело обаче започна далеч по-рано. През юли 2011 г. АСЕ внесе в Париж иск за 54 млн. евро срещу НЕК заради неплатени суми по поръчано и произведено от руските подизпълнители оборудване за АЕЦ „Белене“.
Дни по-късно НЕК внесе контраиск за 63 млн. евро в Женева за това, че АСЕ по договор е трябвало да изкупи старото оборудване от площадката в Белене, но тя не е сторила това в пълния му обем. Година по-късно руснаците внесоха допълнителен иск и вдигнаха претенциите си до 1 млрд. евро. Двете арбитражни дела бяха обединени и руските претенции са били 1.2 млрд. евро.
„Арбитражът е признал само разходите на „Атомстройекспорт“ за произведеното оборудване. Всички останали искове – за ескалация на разходите по проекта, за направени разходи извън заявеното и други са отхвърлени. Ангажиментът на НЕК е да плати и получи произведените активи“, заяви Петкова. По думите ѝ в резултат- НЕК има ангажимента да заплати и да се сдобие с един актив – ядрено оборудване за приблизително 550 млн. евро.
След като получат официално решението на арбитражното дело, двете спорещи страни имат 30-дневен срок да се запознаят с него, а след това и да решат какви мерки ще предприемат. Представяйки в четвъртък решението, Теменужка Петкова направи уговорката, че обществеността няма да получи достъп до решението по делото, защото то е конфиденциално. Според министър председателя Борисов „имаме 3 хипотези, защото ние трябва да си докупим оборудването“.
Тогава ще имаме един реактор, каза той. „Сега ще питам и ЕК какво да правим пак с този реактор – да го строим ли, вече ще имаме окомплектован реактор, един. Заедно с руската страна, по-точно руската фирма „Атомстройекспорт“, да го продадем заедно в трета страна. Ние не можем да го продаваме без производителя“, заяви Борисов.
„Сиреч, този абритраж казва: НЕК и „Атомстройекспорт“ да седнат и да се разберат – ще го строят ли, ще го продават ли, и да приключат. Така че аз лично съм много доволен от обективността на арбитража и ако може и другите политически партии, които имат по-добри връзки от нас с Русия, да издействаме един от тези варианти да стане, мисля, че ще стане добре“. Така премиерът прехвърли отговорността на други за загубеното дело от българска страна. Макар,че по същество, искът на „Атомстройекспорт“, произтича от прекратеното изграждането на АЕЦ Белене от страна на НЕК след решение на българското правителство да прекрати проекта през 2012 г.
Строежът на АЕЦ „Белене“ започна преди 35 години по времето на социализма. След 1989 г. частично реализираният е спрян и възроден и подновен през 2002 г. от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски.
След проведен през 2006 г. международен търг за избор на технология и изпълнител, тогавашното правителство на Сергей Станишев избра „Атомстройекспорт“ пред чешката „Шкода“, залагайки на чисто нова централа пред дострояването на изградената. Трудностите пред ядрения проект се появиха с идването на власт на правителството на ГЕРБ през 2009 г., когато не бе постигнато съгласие между НЕК и АСЕ за крайната цена на ядрената мощност от два блока по 1000 МВ, а и се оказа, че българската компания има проблеми с финансирането на проекта.
Крахът настъпи след като германската енергийна компания RWE, която бе партньор на НЕК и трябваше да влезе като частен акционер с 49% в бъдещата АЕЦ „Белене“, се отказа. Така се стигна до второто официално прекратяване на проекта през февруари 2012 г.
„Атомстройекспорт“ са представлявани от американската адвокатска кантора Сидли Остин и българската адвокатска кантора „Георгиев, Тодоров и Ко“. Интересен факт е, че Сидли Остин е чикагската кантората, в която като summer associate през 1989 г. Барак Обама се запознава с бъдещата си съпруга Мишел. НЕК е представляван от голямата американска фирма Уайт енд Кейз, съобщи Правен Свят..