DeFakto.bg DeFakto.bg
Със 111 гласа „за“, 35 „против“ и 21 „въздържал се, очаквано, мнозинството в парламента на първо четене прие поправките в Изборния кодекс, внесени от ГЕРБ. И отхвърли всички останали шест законопроекта.
Окончателно, във всяка държава извън България ще могат да се разкриват до 35 секции, като за изборните бюра извън дипломатическите и консулски представителства ще се искат 60 заявления. Посланиците или консулите във всяка държава ще правят мотивирано предложение до Централната избирателна комисия (ЦИК) къде да има секции, така че да бъде спазено ограничението. Крайното решение ще бъде на ЦИК.
Това са промените на „току- що” обнародвания в Държавен вестник Изборен кодекс.Те се наложиха заради брожението срещу орязаните права на българите зад граница и ветото на президента по този повод.
След гласуването в петък, ДПС призова президента Росен Плевнелиев отново да наложи вето, ако зачита всички българи. Това е първата крачка към отнемане на основни права и нарушаване на конституцията, заяви Хамид Хамид (ДПС). Той се закани, че ДПС ще поиска пълен мониторинг от Съвета на Европа за спазване на правата на човека.
Друга одобрена промяна в Изборния кодекс предвижда населените места с над 350 жители да избират пряко кмет. Сегашното ограничение е за 400 жители.
Никакъв шанс нямаха законопроектите, внесени ДСБ и независимия Георги Кадиев. И двата припознаха промените, предложени от омбудсмана Мая Манолова по настояване на българите в чужбина. Поправките предвиждаха създаване на МИР “Чужбина“, възможност за автоматично разкриване на секции там, където на предходни избори са гласували не по-малко от 100 избиратели, както и създаване на секции с 40 заявления извън посолствата, дипломатическите и консулските представителства.
От ДСБ ще подкрепят единствено законопроектите, внесени от ДСБ и Георги Кадиев, заяви Радан Кънев от парламентарната трибуна.
Българите в чужбина трябва да бъдат разглеждани като единна национална общност, а прилагането на досегашиня закон (кодексът „Манолова” ), до голяма степен допринесе за създаването на тази общност. Затова подкрепяме запазването на автоматичаната секция, и разширяване на реалното им представителство в самостоятелен избирателен район. Според него парламентът навлиза в тежък нонсенс в поведението си – едновременно гласува лимит на секции, но успоредно гласува възможността за дистанционно и електронно гласуване.
Той призова да спрат спекулациите с президента на една съседна държава: „Стига с този Ердоган, българските турци не гласуват за него там”, каза Кънев.
БСП поиска мораториум върху промените в Изборния кодекс, докато Конституционния съд не се произнесе по конституционността на три от въпросите от референдума на „Шоуто“, както и докато не мине самото допитване. ” Каквито и промени да се направят сега в изборните правила е конюнктурно и след произнасяне на народа на референдума наесен пак ще се правят нови промени”, заяви Филип Попов.
Левицата остана против електронното гласуване, защото било „противоконституционно”. В Конституцията е записано ,че вотът е таен, а електронното гласуване не гарантира достоверността му, заяви Чавдар Георгиев.
Без изненада, не бе прието да отпадне и радикално нововъведение – задължителния вот. От левицата предложиха да се запише, че гласуването е „обществен дълг“ , без допълнението „задължително”.А референдум и избори да се провежда в два последователни дни. Левите настояваха избирателната активност да се обявява в края на изборния ден.
Независимият Велизар Енчев подкрепи идеите на БСП за мораториум върху ИК и призова управляващите да не поправят „една грешка с друга”. Той също се обяви против задължителното гласуване, а по повод мотивите, че ограниченията се налагат заради безобразията на изборите в Турция, Енчев каза: „Манипулациите на вота в България са не по-малко страшни и сериозни от нередностите в чужбина”. Даде пример с чутото от негов близък, как цяла изборна секция в търговищко е била купена срещу 500 лв. на човек.
В подкрепа на искането за мораториум, той попита какво се цели с ограниченията на вота в чужбина, след като от 1 януари 2018 г. ще влезе електронното гласуване, до което достъп ще получи всеки български гражданин, независимо къде живее. По същия повод Радан Кънев се усъмни в намеренията на управляващите въобще да въведат електронното гласуване.
Не минаха и предложенията на АБВ да няма таван на броя на секциите в чужбина, а прагът на евроизборите да бъде 4% , както за националния парламент. Не бе прието и предложението да отпадне отписването от избирателните списъци като последица от неупражнено избирателно право.
Отхвърлен бе и проектът на „Народен съюз“, който също предлага създаване на избирателен район „чужбина“. Предлагаше още да се въведе задължение обявяването на кандидатите за президент и вицепрезидент да бъде не по-късно от 60 дни преди изборния ден.
Предизвестен отказ получиха и предложенията на ДПС за неограничен брой секции, въвеждане на право да се агитира на майчин език, както и да отпадне изискването за уседналост на местни и европейски избори.
Лютфи Местан нарече поправките фашистки и нацистки.Така се гради най- мракобесната част от историята на страната, каза Местан. Той посочи, че с тези текстове в изборното законодателство ГЕРБ плаща неофашистката цена за стабилността на управлението на Патриотичния фронт, възмутен от това извиване на ръце.
„Ръце извива ДПС 26 години на българското общество, заплашвайки го с етнически мир. Това е извиване на ръце”, каза Красимир Каракачанов. „Да премахнем принципа на уседналост означава да дойдат ордите на Ердоган и да гласуват както си искат и когато си искат. Да въведем майчин език означава да нарушим конституцията и да дадем възможност на същия този сатрап да се бърка във вътрешните работи на България и да претендира за автономия и федерализация”, гневно добави лидерът ВМРО. Председателят на парламента опита да спре квалификациите, които лееше Каракачанов.
По искане на Четин Казак Цецка Цачева направи забележка на войводата за определението му, че българските турци идват на „орди”, за да гласуват.
