Последни новини
Home / Законът / Законодателството като самодейност

Законодателството като самодейност

Defakto.bg

Avatar e9de26dc a053 49bf 8b64 1dece7322ec1Автор Ирина Матева
Осем законопроекта за изменение в Наказателния кодекс “отлежават” в парламента и чакат всеки момент да влязат за обсъждане в пленарната зала. Всички те са изготвени и внесени в Народното събрание от отделни депутати или групи народни представители.
Бедата е, че голяма част от тях са на ниво “художествена самодейност”, при това с твърде ниско качество. Няма друг извод, до който човек може да стигне, като чете становищата на магистратите от Върховния касационен съд и Върховната касационна прокуратура за внесените предложения.
Съдиите и прокурорите са се опитали да направят анализ на законодателните идеи и да покажат на депутатите какъв би могъл да бъде резултатът от законотворческия им устрем. Опитът до момента обаче показва, че въпреки очевидно добрите намерения на висшите магистрати тяхното становище рядко се взема предвид – вероятно заради битуващото сред депутатите (макар да не е подкрепено с никакви факти) мнение, че те разбират от право повече от юристите с опит.
Един пример: четири от тези законопроекти са за изменение в Наказателния кодекс. Предлага се промяна на чл.108 – текстът, който наказва с до три години затвор и до 5000 лв. глоба всеки, “който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй”. Това е един от “полумъртвите” текстове в НК – произнесените присъди по този член от закона през последния четвърт век се броят на пръсти. Но през последните месеци депутатите от няколко политически сили явно ударно са се заели да му вдъхват нова сила и живот.
Още през март тази година, Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров внесоха предложение: освен с фашистката прокуратурата да се заеме с преследването и на националсоциалистическата и комунистическата пропаганда. А освен това поискаха да се наказва всяко носене, поставяне, рисуване, изписване или разпространяване на обществени места на знамена, отличителни знаци или символи, свързани с изброените идеологии.
Велизар Енчев пък предложи в чл.108 от НК да се добави и още едно престъпно деяние – да се наказва и всеки, който оспорва антифашистката съпротива.
После Волен Сидеров и група депутати от “Атака” се вмъкнаха ребром в дебата, като поискаха криминализация и на неолибералната идеология, която посочиха като основен виновник за тоталния срив в икономиката на държавата, за “бандитската приватизация”, за обедняването на населението и безработицата.
А като за капак Патриотите поискаха в чл.108 да се прибави и радикалният ислям – проповядването му също да бъде престъпно и да се наказва според НК.
Да оставим настрани идеологическите спорове и политическото мерене на мускули, които неминуемо ще се завихрят покрай гласуването на текстовете. Защото проблемът им всъщност е далеч по-голям: чисто юридически те са неиздържани.  Защо? Най-простичкото обяснение е, че всъщност и в момента законът “бори” всички антидемократични идеологии – под това общо наименование могат да влязат както радикалният ислям, така и комунизмът или националсоциализмът. И всъщност от подобно изброяване просто няма нужда.
“Начинът, по който сега е формулирана правната норма, е всеобхватен и включва противозаконното проповядване на антидемократични идеологии, породени не само в миналото и разпространявани в настоящето, но и такива, които биха могли да възникнат в бъдеще”, казва общото събрание на Наказателната колегия на ВКС. И изрично подчертава, че конкретното изброяване на различни идеологии в правната норма е нецелесъобразно. Дори само заради факта, че така някоя може да бъде пропусната и съответно проповядването й ще остане безнаказано.
“Липсва разумно оправдание” за инкриминирането на поведение, чрез което се оспорва някакъв факт от миналото – това засяга свободата на мнения и идеи за историческото ни минало, казва още ВКС по повод предложението на Енчев за “наказателноправна защита” на антифашистката съпротива. А въвличането на политико-икономическа философия като неолиберализма в НК би създало предпоставки в бъдеще всяко едно идейно или политическо течение, разпространяващо някаква идея за устройство на обществото, да може да бъде “дамгосвано” и поставяно вън от закона – ако не е доминиращо в конкретния исторически момент.
“Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС не е в състояние да изрази становище за понятието “радикален ислям”. За правилното дефиниране на това понятие е нужно сериозно и задълбочено сравнително-правно проучване в други юрисдикции, които имат опит и знания при разграничаването на идеологическото от религиозното му съдържание”, казват в становището си съдиите от ВКС. И предупреждават, че преди да се приеме такъв текст в закона, “престъпното поведение” трябва да е пределно ясно и точно формулирано, за да могат гражданите да са информирани за състава на престъплението и последиците от нарушаването на правилата.
Становището на Върховната касационна прокуратура съвпада почти изцяло с това на съдиите от ВКС – разликата между двете е само в изказа, но не и в юридическите аргументи. “Считаме, че нормата на чл.108 от НК не се нуждае от допълнения или изменения, тъй като в сегашната си редакция тя обхваща всички форми на противодържавна агитация и пропаганда”, в прав текст казват прокурорите.
Четирите предложения за промени в чл.108 от НК, от които според магистратите въобще няма никаква нужда, са само един от примерите за това защо поправки в закон, особено толкова важен като Наказателния кодекс, не могат да се правят “на парче” и “на коляно” – само за да обслужат някакъв конюнктурен интерес или да направят реклама на дадена партия или депутат. Но това е практика в нашето Народно събрание. В резултат се създават закони – недоносчета, които се нуждаят от поправка буквално от следващия ден след публикуването им в “Държавен вестник”.
Впрочем Наказателният кодекс е променян веднъж тази година, шест пъти през миналата, а колко общо са му поправките – вече никой не се наема да брои. За сметка на това държавата все още няма ясна и последователна наказателна политика. И с това са съгласни всички – както жертвите на престъпленията, така и магистратите, а ако щете – дори и престъпниците…
Бележка на DFL – НК е променян 95 пъти от приемането му през  1968 година
 Текстът е публикуван в §22 Седмичник

About De Fakto

Проверете също

Био соя за Лаура Кьовеши

от Валя Ахчиева | EURACTIV BULGARIA Море от плевели по нивите. Такава гледка бързо преминаваше през прозореца на …

Глобяват организаторите на форуми на Борисов, Цветанов и Нинова за нарушения на противоепидемичните мерки

Организаторит на три политически мероприятия ще бъдат санкционирани за нарушаване на противоепидемичните мерки – това …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.