DeFakto.bg DeFakto.bg
Conseil d’État, 8ème SSJS, 10/02/2016, 361179, Inédit au recueil Lebon
По конкретен казус френският Върховен административен съд (Conseil d’Etat) разглежда френските правила относно данъците върху дивидентите.
X, френска компания, изплатила дивиденти на дружеството майка, Y, установено в Белгия. Операцията е основание за плащане на данък, дължим при източника, във Франция. Дружеството майка Y, регистрирайки загуби, обжалвала плащането като твърди, че френското законодателство е дискриминационно, тъй като позволява на местните фирми, когато са на загуба, да забавят плащането на данъци, докато балансът им се възстанови.
Фирмата подала жалба е поискала възстановяване на сумата по данъка. Френската данъчна администрация и административните съдилища в Париж отхвърлят иска.
Y обжалва и пред Върховния административен съд (Conseil d’Etat), който потвърждава решенията на по-низшите съдилища.
Според Върховния административен съд, компания, установена във Франция и такава, установена в Белгия, не се намират при равни условия. Ето защо, френското законодателство е установило два различни данъчни метода, за да гарантира ефективността на събирането. Самият факт, че губещото предприятие трябва задължително да внесе данъчните си задължения, удържани при източника, причинява малко неудобство при движението на паричните потоци. Това обаче не би могло да представлява нарушение на свободното движение на капитали, гарантирано от чл. 63 от ДФЕС, сочат върховните съдии.
Нещо повече, Върховният административен съд потвърдил констатациите на по-низшите съдилища, според които Y са подали жалбата си след изтичането на крайния срок. В действителност, общото задължение да ползва наличните правни средства за защита и съответните срокове, не е приложима за жалбата, свързана с данъка, платим при източника, предвид факта, че последният е дължим незабавно, без нуждата от каквото и да е предизвестие.
*Информацията е от EuroCases и е предоставена на De Facto Legal
Продуктът EuroCases е собственост на Апис Европа АД
