DeFakto.bg DeFakto.bg
Окончателното решение на тричленния състав на Международния арбитражен съд при Международната търговска камара в Женева по казуса с АЕЦ „Белене“ показа, че България е осъдена да плати 620 млн. евро. Следва да се отбележи също, че тези 620 млн. евро са след като са приспаднати малкото уважени искания на българската страна, т.е. чистата разлика между исканията на двете страни, казва Елена Маринова в „Правен свят“. В първите часове след оповестяването на резултата, посочваните суми, които България е осъдена да плати, варираха от 550 до 650 млн. евро.
Решението на съда обаче не беше известно в детайли, а бяха получени само резюмета, които не дават пълна яснота за точните му параметри.
От решението, което уж беше прието като справедливо и от някои политици, може да се направи извод, че в никой от предишните моменти НЕК не се е съгласявала на подобни суми. Вече при постановено и необжалваемо арбитражно решение, очевидно е, че е добре да не покажеш, че си губещият. Поради разбираеми причини това е особено важно за политиците. Ако, например, НЕК доброволно би платила присъдената сума при условията на решението – това вече ще е доказателство, че е доволна от въпросното решение. Но, ако това не стане – явно става въпрос за приказки без покритие, казва авторът.
Няколко отговора на въпроса: А сега накъде?, предлага старши икономистът от Института „Отворено общество“ Георги Ангелов. Когато обяви мнението си, той още не бе запознат с факта, че дългът е 620 млн.евро, а не 550 млн. евро. Ето и класическата му рецептата за подобни случаи:
Длъжник по тези 550 млн. евро( 620 млн евро б.р.) е Националната електрическа компания /НЕК/. Не е осъдена държавата, не е осъдена България – осъдена е НЕК. НЕК е търговска компания и държавата не е отговорна за нейните дългове. Решението няма влияние върху държавния бюджет и държавния дълг, посочва Ангелов.
Ако НЕК не може да плати, „Атомстройекспорт“ може да поиска нейния фалит, но не е нужно да се стигне дотам – а и „Атомстройекспорт“ едва ли желае длъжникът му да фалира, смята експертът.
Срещу присъдените суми „Атомстройекспорт“ трябва да предаде на НЕК съответното оборудване – т.е. ядрен реактор. С други думи, решението на арбитража е двустранно: НЕК трябва да плати, но „Атомстройекспорт“ трябва да достави оборудване за тази сума.
НЕК може да продаде ядрения реактор обратно на „Атомстройекспорт“ или на трета страна и да покрие в голяма степен задължението от 550 млн. евро. С други думи, в крайна сметка НЕК може да се наложи да плати много малко – разликата между сумата от арбитража и цената на оборудването.
Ако решението се изпълни буквално, НЕК ще се сдобие с оборудване за ядрен реактор, което не ѝ трябва, а „Атомстройекспорт“ – с вземане от 550 млн. евро (620 млн.евро), което няма да бъде платено с години. Защото арбитражните решения нямат пряко действие.
Отделно, НЕК няма 550 млн. евро(620 млн. евро) така че и да иска, не може да плати скоро. Отделно, насреща трябва да се достави и съответното оборудване, което също отнема време. Т.е. това може да се проточи с години.
С други думи, казва Ангелов и двете страни имат стимул да преговарят за някакъв компромис – например, продажба на ядрения реактор или прихващане на взаимните задължения.
При добра стратегия може да се излезе от цялата ситуация с минимални щети и без никакви разходи за държавния бюджет, смята експертът.
