DeFakto.bg DeFakto.bg
Мога ли да направя свой единствен наследник жената, с която живея вече над 10 години. Имам две дъщери, но с тях не поддържам връзка от 15 години. Пита Ч. А., София
Подобни житейски дилеми често навестяват читателската ни поща. Ето и коментара на юриста в отговор на въпроса.
Атанас Йорданов
Не може да лишите изцяло от наследство дъщерите си, но можете да завещаете на приятелката си 1/3 от имуществото си. Ако пък сключите брак с нея ще я направите свой наследник по закон и в съчетание със завещание тя би могла да наследи половината от личното Ви имущество.
В България децата са законни наследници на родителите си и имат запазена част от наследството, от която не може да бъдат лишени чрез завещание или дарение по волята на наследодателя.
Поначало, според чл. 14, ал. 1 от Закона за наследство (ЗН), завещателят може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество. Но правилата на чл. 14, ал. 2 и на чл. 28, ал. 1 от ЗН ограничават тази свобода, като уточняват, че завещателните разпореждания и даренията не могат да накърняват запазената част. Това правило важи, когато наследодателят остави след смъртта си живи низходящи (деца, внуци и т.н.), родители или съпруг. Смисълът на това законодателно решение е да се даде възможност на наследодателя приживе да разпредели имуществото, с което разполага сред най-близките си, без да засегне запазените им части и едновременно с това да се разпореди както прецени с останалата част. По този начин се спестяват дългите съдебни спорове и семейни разпри.
Частта от имуществото, вън от запазената, се нарича разполагаема част от наследството. Нея наследодателят може да завещава законосъобразно на когото и както пожелае. Но тя е в различен размер според това какви и колко на брой са наследниците със запазена част.
Разпоредбите на чл. 29 от ЗН определят изрично размерите на запазените части, а от тях се разбира какви са и разполагаемите части в различните случаи. От голямо значение е и обстоятелството дали наследодателят е в брак към момента на смъртта си.
Така, когато наследодателят не е в брак запазената част на низходящи (включително осиновени) е: при едно дете – 1/2 от наследството (тук разполагаемата част е останалата 1/2 от имуществото), а при две и повече деца – за тях се пазят 2/3 от наследството (съответно разполагаемата част е 1/3). Ако наследодателят няма низходящи и го наследяват само родителите му, тяхната запазена част или само на преживелия от тях е 1/3, а разполагаеми са останалите 2/3 части.
В случай, че наследодателят е в брак към момента на смъртта си, запазената част на преживелия съпруг е 1/2 когато наследява сам. А това става когато починалият няма живи низходящи, родители, братя или сестри и т.н.
Когато наследодателят е оставил потомци и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част на наследодателя при едно дете е равна на 1/3 (съпругът и детето имат съответно по 1/3 запазена част), при две деца е равна на 1/4 (съпругът и всяко дете имат запазена по 1/4 от наследството). А при три и повече деца наследодателят разполага с 1/6 от наследството.
Ако пък наследява заедно с родителите на починалия, запазената част на преживелия съпруг е 1/3. Толкова (1/3 от имуществото) се пази и за родителите. Наследодателят може да завещава и дарява също една трета.
В случая наследодателят има две деца и не е в брак. Следователно той може да завещае на приятелката си 1/3 от имуществото си (заради запазените части на всеки син – по 1/3). А ако сключи брак с нея, тя би станала законен наследник с право на запазена част – 1/4. Толкова (1/4) би била и запазената част и на всеки от синовете, както и разполагаемата част на наследодателя, която той може също да завещае на съпругата си.
Ако завещателят не се съобрази с уредените в закона запазени части от наследството, лицата, чието право е накърнено (намалено) могат да атакуват завещанието в съда. А резултатът ще бъде намаляване на завещанието (или дарението) с толкова, колкото е необходимо, за да се попълни размерът на запазените части.
Важно е да се знае, че според чл. 20 от ЗН завещателното разпореждане няма действие, ако лицето, в полза на което е направено, почине преди завещателя.
