DeFakto.bg DeFakto.bg
Обвинените от прокуратурата за умишлено престъпление не могат автоматично да бъдат лишавани от допуск до класифицирана информация и, съответно, освобождавани от постовете, които заемат.
Това единодушно реши Конституционният съд по дело дело №8 за 2015 г., образувано по искане на президента Росен Плевнелиев. Конкретният повод бе съдбата на командващия карловската бригада, носител на държавни награди и ветеран от чужбински мисии ген.Димитър Шивиков. След като миналата година прокуратурата го обвини в злоупотреба със служебното положение, задето използвал четирима войници за ремонт на софийския си апартамент, по силата на закона то бе моментално лишен от достъп до тайна информация и трябваше да напусне поста си. Срещу това се вдигна цяло Карлово. След това и премиерът Бойко Борисов. Бяха инициирани и законови промени.
В искането на президента до КС се настояваше, че постулатът противоречи на принципите за правовата държава и на презумпцията за невиновност, искаше се и преглед на съответствието на нормата с международни актове.
Днес, по доклад на Кети Маркова, КС обяви за противоконституционен и противоречащ на принципа на правовата държва текстът на чл. 40, ал. 1 т. 5 от Закона за защита на класифицираната информация, предвиждащ автоматичното лишаване от „допуск“. И подчерта, че във всеки конкретен случай се прави конкретна преценка за „надеждност“, дори според нормите на Закона за защита на класифицираната информация. Искането за несъответствие с международните договори бе отхвърлено с мотива, че обявяването на противоконституционност е достатъчно.
След решението на КС обявеният за противоконституционен текст не се прилага. Но то важи занапред.
Малко от мотивите на КС: „По този начин се оказва, че и без влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление от общ характер, само по себе си образуването на наказателно производство за такова престъпление е достатъчно, за да се постанови отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, или ако такова вече е било издадено, то да бъде отнето. До изтичане на регламентираните в закона срокове: съответно една година – по чл. 57, ал. 6 ЗЗКИ, и три години – по чл. 59, ал. 6 ЗЗКИ, лицето няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация, дори и в тези срокове образуваното наказателно производство да е било прекратено, или да е постановена оправдателна присъда. Законът не осигурява действителен и ефективен корекционен механизъм за защита в тези случаи, поради което ограниченията се оказват неотменими до изтичане на съответните срокове, без да е налице доказана вина за извършено престъпление на засегнатите от мярката лица“.
