Правната комисия пусна съдебния закон – с обструкции и уговорки

ДПС видя в съдийското самоуправление тотална анархия, патриотите се загрижиха за главния прокурор

С гласовете на ГЕРБ, реформатори, патриоти, БДЦ, „Атака” и АБВ правната комисия одобри за първо четене новите промени в съдебния закон. От БСП разделиха гласовете си на „против” и „въздържали се”, от ДПС се въздържаха. А дебатът не мина без поредните размахвания на поредните заплахи. Този път център на критиките стана въвеждането на съдийското самоуправление, в което Четин Казак от ДПС прозря опасност от „тотална анархия” и отиване отвъд „мандата на конституционните промени”. Обичайно позициите на ДПС чертаят как законите се променят между първо и второ четене, основно чрез окастряне.

Акценти в промените са също децентрализацията на прокуратурата, детайлизирането на проверките, които занапред ще извършва Инспекторатът, изменения в конкурсите, атестирането, дисциплинарните производства.

ВСС – ту така, ту иначе

Висшият съдебен съвет не изненада публиката с позицията си ту така, ту иначе. От името на ВСС представляващият го Димитър Узунов отчете „важността на проекта”, но се обяви срещу съдийското самоуправление, както и текстовете за Инспектората. От името на мнозинството, одобри правилата за атестирането и конкурсите. Това при положение, че официално ВСС изцяло „отказа да съгласува” проекта. Днес обаче се оказа, че не било съвсем така. Пролича и от изказване на Михил Кожарев, който гласува „не”-то за съдебния закон заедно с мнозинството във ВСС. А пред правната комисия днес обяви, че проектът „в цялост трябва да бъде приветстван”. И щял да предостави писмени предложения по управлението на недвижимите имоти на съдебната власт.

Нещо като разнобой между „тримата големи”

Внимание привлече позицията на „тримата големи” – председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. И то в посока на обединение на Георги Колев и Лозан Панов срещу решения за съдийското самоуправление, докато Сотир Цацаров каза изцяло „да” на всички промени.

Абсолютно неприемливо е общите събрания да определят председателите, съставите и материите по отделения, обяви Георги Колев. Този модел ще доведе до неработеща система, предупреди той. Но е „за” измененията при конкурсите и атестациите.

Проектът трябва да бъде подкрепен, но „има детайли и нюанси, които трябва да бъдат променени”, каза Лозан Панов. С уговорката, че на свикан на 1 юли пленум на ВКС ще бъдат изразени становищата на съдиите, Панов бе категоричен – трябва да се намери „балансът между самоуправление и управление”. Според него правомощията на общите събрания влизат в известни противоречия с правомощията на ВСС, конкурсното начало. „Има изземване на функции, без поемане на отговорност”, подчерта Панов.

Екатерина Захариева възрази, че двамата председатели опонират включително на отдавна действащи текстове в закона.

„Проектът заслужава да бъде подкрепен изцяло”, обяви Сотир Цацаров. Мотивите му: промените са „резултат на непознат отдавна в практиката на Министерството на правосъдието консенсус и диалог, за първи път от много време не е плод на вижданията само на една съсловна организация или само на една политическа сила”. Освен това: „Нямаме никакви възражения по главата за прокуратурата, те са разработвани с наше участие и по наше предложение. Подкрепата и от ваша страна би била силен и ясен знак”, обърна се финално Цацаров към депутатите.

Инспекторатът – не възразява срещу новите си правомощия, против претворяването им

Главният инспектор Теодора Точкова повтори известните вече възражения на ръководената от нея институция. „Инспекторатът се нуждае от висока степен на независимост. Тя трябва да бъде гарантирана и чрез ясно дефиниране в закона на новите проверки, които той ще осъществява. По принцип подкрепяме законопроекта. Но в него има включително текстове, сочещи на противоконституционност”, каза Точкова. И поясни – както са разписани, някъде проверките надскачали правомощията на Инспектората по основния закон.

„Разбирам притесненията на Инспектората, но той не трябва да се страхува да поеме новите и отговорности”, отвърна шефът на правната комисия Данаил Кирилов. „Аз бих искал правомощията да са още по-радикални, защото трябва да има респект и превенция вътре в системата. Страхът от разобличаване би могъл да е съществен фактор за стабилното изграждане на независима съдебна власт”, допълни той.

Депутатите – уж съгласни, но…

Любопитно-комични бяха част от изказванията на народните представители от правната комисия.

Например Явор Хайтов от БДЦ, бивш следовател, изрази голямо задоволство, че в закона „се е появила предварителната проверка” (която е там от години, сега режимът й се реформира). От друга страна Хайтов нарече промените „една кръпка”, вместо да се направи цялостно нов устройствен закон, дължим на „обществото и нашите партньори” (новият ЗСВ бе приет преди броени години, в първия мандат „Борисов”). Оттам направи преход към мониторинга над правосъдието и вътрешния ни ред, който вече трябвало да отпадне. На финала депутатът нарече актуализираната стратегия за съдебна реформа „слаб политически документ”, защото авторът му (Христо Иванов) вече не бил министър.Но БДЦ все пак щял да подкрепи проектозакона на първо четене.

Петър Славов от Реформаторския блок подчерта, че акцентът за неговата група е реформата в прокуратурата. И предупреди, че със сигурност ще има предложения за по-смели реформи там, макар да я е ясно, че са неосъществими на този етап.

„Разбира се, всеки народен представител или група има право на предложения. Естествено, че очаквам предложения за прокуратурата, единствено моля да са в съответствие с конституцията, да са за доброто на прокуратурата и българските граждани, а не обслужващи тяснопартийни цели. Време е политиката да даде две крачки назад, а правото три крачки напред”, отвърна му Цацаров.

Децентрализация на прокуратурата – да, но съдийското самоуправление е „крайност без логично обяснение”, рече Четин Казак от ДПС. И очерта следния грядущ апокалипсис: „Даването на огромни правомощия на общите събрания е изземване на функции на ВСС и размиване на отговорността, разделяне на магистратите на лагери, фракции и борба между тях. И която фракция надделее, административният ръководител ще зависи от нея. Самоуправлението е предпоставка за тотална анархия, ще се стигне до колективна безотговорност”.

Емил Димитров-Ревизоро от патриотите пък се загрижи за правата на обвинител №1. „Нагледах се как чрез промени в конституцията се направи опит за кадруване н прокуратурата. Сега се опитваме пак да ограничим управленските правомощия на главния прокурор – той не може да вдигне телефона на районния прокурор и да го пита какво правите там, в региона. Но се пак е по-малкото зло и ще го подкрепим”, гласеше речта на Ревизоро. Г-н Димитров може да спи спокойно – и след промените, главният прокурор може да вдигне телефона и да поиска отчет от районния обвинител.