Грозен скандал тотално открои разделението във ВСС

Сотир Цацаров обвини Соня Найденова, че е „озлобена”. Тя му отвърна, че вкарва личните си антипатии в работата

Грозен скандал, съпроводен с лични обиди, избухна във Висшия съдебен съвет. Сотир Цацаров обвини Соня Найденова в „озлобление по лични и семейни причини, което никога няма да прескочи” и демонстративно напусна заседанието. „Съжалявам, че г-н Цацаров прехвърля лични, човешки симпатии и антипатии в работата”, отвърна Найденова. Кое е точно „личното” остана зад кадър, но то е публично известно – съпругът на Найденова Веселин Найденов работи във Върховната административна прокуратура, където оглавяваше отдел. Но бе свален като началник от Цацаров след като съпругата започна да не се съгласява с мнозинството във ВСС .

А развихрилите се емоции тотално откроиха пълното разделение в съдебния съвет. Не само по колегии.

Драмата тръгна покрай предложението на Цацаров за „спешни мерки” за укрепване на граничните съдилища и прокуратури заради бежанския поток. То бе оповестено от прокурорския пресцентър в понеделник, но е стигнало до всички от ВСС днес, когато бе гласувано като извънредна точка в дневния ред на пленума на съвета.

Главният прокурор предлага да се формира работна група от представители на двете колегии, която до 15 юли да извърши бърз анализ на натоварването и осигуреността на районните прокуратури и съдилища, „подложени на силно натоварване с наказателни дела поради миграционния натиск по южната ни граница с Република Турция и Република Гърция”. Днес каза, че начело на групата можел да застане представляващият Димитър Узунов и са нужни бързи мерки за кадрово, техническо и финансово осигуряване.

Даде и пример – за един ден в районния съд в Царево са били разгледани 27 бързи производства за нелегално преминаване на границата при наличието на двама съдии там. Производствата са били приключени за 48 часа от един разследващ полицай и трима прокурори.

Георги Колев настоя в анализа да се включат и административните съдилища в региона – в Хасково и в Ямбол.

Соня Найденова отвърна, че няма нужда от работна група. Защото по закон това е работа на двете колегии, комисията по натовареността на съдийската колегия вече се е „самосезирала” с проблема, в ход е анализ на натовареността в пет места и идната седмица ще има готовност да се предложи решение. Вероятно командироване на магистрати, където се налага в момента. В изявлението си Найденова даде да се разбере, че Цацаров е прескочил съдийската колегия и това може би не е случайно.

И главният прокурор избухна. „Очаквах, че поне по този абсолютно прагматичен проблем, свързан с работата на колегите ни ще успеете да прескочите дребнотемието и озлоблението си, госпожо Найденова. Никога няма да успеете да го направите! Живеете в свят на комисии, стратегии, планове, това не е живият живот. Тези хора по места работят с такова натоварване, стратегиите и плановете са толкова далеч от тях, че не можете да си представите. Проблемът ви е, че предложението е направено от главния прокурор. След като това ви е проблемът, нямам друг изход, освен да кажа: изпитвам безкрайно уважение към труда на колегите ни, които в момента също гледат дела. Заявявам ви, че прокурорската колегия има всички възможности да си реши проблема сама. Всеки път за прагматично общо решение е предварително миниран в зависимост от това кой внася предложението. Живейте си в света, в който съдийската колегия е доминирана от Колев, прокурорската от Цацаров. Оттеглям предложението. Прокурорската колегия ще се справи с проблема, на съдийската колегия пожелавам успешна работа. Низко е, госпожо Найденова, защото имате лични и семейни причини за това и отново трябва да развиете тезата, че главният прокурор се намесва в работата на съдилищата!” След това Цацаров демонстративно си тръгна въпреки опитите на Димитър Узунов да го спре.

„Никога не съм си позволявала лични нападки и квалификации към г-н Цацаров в качеството му главен прокурор, защото уважавам поста, който заема. Съжалявам, че прехвърля човешки и лични симпатии и антипатии към членове на ВСС, в случая към мен. Това е недопустимо. Не съм аз тази, която е предложила анализ. Главният прокурор именно предлага да се извърши анализ, но от работна група. Аз смятам, че тя е излишна”, отвърна Найденова след затръшването на вратата.

Елка Атанасова от прокурорската колегия призова по такива проблеми ВСС да не се дели на колегии и е нужно спешно командироване. А Светла Петкова от съдийската колегия заяви, че въпреки оттеглянето на точката за нея тя си остава в дневния ред и трябва да се гласува. Така смяташе и Узунов. Въпреки протестите на останалите, че при оттегляне точката изчезва, беше дадена почивка. После и Узунов се съгласи, че вече няма какво да обсъждат.

Показателни бяха реакциите по избухването на Цацаров.

Галя Георгиева от съдийската колегия обвини съдиите от комисията за натовареността (единствената, в която „опозицията” получи мнозинство), че работи много мудно. И че е стопирала и осуетила провеждането на конкурси в окръжните съдилища. Светла Петкова се присъедини.

„Не виждам какво предизвика този изблик от гняв срещу госпожа Найденова. Въпросите, които г-н Цацаров отправи със злъчта, която приписва на г-жа Найденова, би трябвало да са как тази работна група ще свърши по-добра работа от онези, които се занимават с проблема. Моля ви, без драматизъм, проблем има, но той ще бъде решен по реда, предписан в закона”, включи се Галина Карагьозова.

Калин Калпакчиев заключи: „Хубавото в тези грозни ситуации е, че хората се саморазкриват и изваждат наяве скритите си мисли – имам предвид главния прокурор и Галя Георгиева, която ни иронизира, че обичаме дебатите. Ами в демократичните общества се дебатира. А главният прокурор огласи собствените си демони. Никой не го е обвинявал, че иска да се меси в работата на съдиите, той сам заговори за това”.

На фона на тези страсти остава да се надяваме, че членовете на ВСС и от двата лагера ще намерят хладнокръвие, за да предложат навременно и ефективно решение на проблема с магистратите по границата. Без самоизтъкване, опити за диктат, прехвърляне на топката на другия. Защото заседанията на ВСС все по-често оставят горчиво усещане – че кадровиците са подгонили собствените си опашки.