Правната комисия ги подкрепи с ред уговорки
Конфликтните промени в Закона за адвокатурата, които изправиха на нокти нотариуси, юрисконсулти, съдебни изпълнители, счетоводители, работодатели, синдикати, получиха „да” от правната комисия за първо четене.
Случва се след година и половина отлежаване на проекта в парламентарното деловодство. Поправките, писани от адвокатите, бяха внесени от разноцветни депутати-адвокати начело с шефа на правната комисия Данаил Кирилов.
В края на деня днес те бяха подкрепени от петнайсетина присъстващи (и отсъстващи) членове на комисията от всички парламентарни групи. Отсъствено „да”-то си казаха включително Михаил Миков и Филип Попов от БСП, които часове преди това не се съгласиха с поправките в съдебния закон, приемани като ключов елемент от съдебната реформа.
В същото време депутатите дадоха да се разбере, че проектът ще бъде солидно коригиран за второ четене и призоваха това да стане с участието на работна група, в която да влязат както адвокати, така и всички техни опоненти. Гилдията на защитниците също даде заден ход от революционния плам за отстояване на нови права на всяка цена. А шефът на колегията в Благоевград, където започнаха да стачкуват и да не влизат по дела, за да притиснат парламента, обяви, че след дни е свикал заседание, на което стачката вероятно ще бъде отменена.
За какво е спорът?
Основно за няколко текста, които обаче преобръщат представите за занятията на ред правни гилдии. Те изброяват дейностите, които занапред ще се извършват от адвокати и предвиждат санкции за неадвокатите, които ги упражняват. И понеже днес Данаил Кирилов и колегите му, както и представителите на адвокатурата обявиха, че никой не е забранявал на останалите правни професии да упражняват тези дейности, не дай си боже пък и да бъдат наказвани за това, ето какво гласят конфликтните текстове:
В чл. 24, ал. 1 се изменя така:
„(1) Упражняването на адвокатска професия е дейност по възлагане от клиент, която включва:
- представителство и защита на правата и законните интереси на лица пред органите на съдебната власт, разследващите органи, административните органи и служби, физически и юридически лица и др.;
- изготвяне на заявления, искови молби, тъжби, жалби, отговори, молби, спогодби и др.;
- устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси;
- справки в съдилища, прокуратури, полиция, арбитражи, съдебни изпълнители, нотариуси, административни органи и получаване на документи от тях;
- изготвяне на договори, проекти за нотариални актове и завещания, нотариални покани, заявления за приемане и за отказ от наследство, пълномощни;
- изпълнение на завещания;
- управление на имущество, пазене на описано или дадено в обезпечение имущество;
- изготвяне и подаване на книжа за вписване в имотния, търговския и други регистри;
- извършване на всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физически и юридически лица.“
В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
- Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
След съответна регистрация адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право в кръга на дейността си да удостоверява подписите на частни документи и договори, които не подлежат на вписване, подписите и съдържанието на пълномощни по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от книжа и документи по ред, определен от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет
Чл. 150. (1) Лице, което извършва или предлага извършването на адвокатска дейност по чл. 24, без да е вписано в регистъра на адвокатска колегия, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) При повторно нарушение наказанието е глоба от 2 000 до 5 000 лева или имуществена санкция от 5 000 до 10 000 лева.
Нищо не крадем от другите!
Законът не изброява изчерпателно какъв е предметът на адвокатската дейност, ние не сме монополисти, каквито са внушенията, и другите правни професии също могат да извършват тези дейности, обяви председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова. Нямаме никакви претенции към експерт-счетоводителите, юрисконсултите и т.н., увери тя. И нарече „спекулации” твърденията, че адвокатите искат да монополизират всички консултантски дейности.
Що се отнася до извършването на заверки увери, че защитниците нямало да забогатеят от това, промяната обслужвала гражданите и била мярка срещу имотните измами. „Не искаме всички заверки, не искаме заверките за прехвърляне на недвижими имоти. Искаме онези, които ще спестят на гражданите за едно пълномощно от 5 лв. да пътуват километри и да похарчат 50 лв. Още повече, че адвокатът е със съответната правна квалификация, нима ще твърдите, че по-добре подготвени са кметските наместници, капитаните на корабите, работещите в дипломатическите мисии, които сега извършват заверки на документи?”, попита Негенцова.
Внесохме закона в подкрепа на Висшия адвокатски съвет, защото никой не искаше да ги чуе, обяви Данаил Кирилов. Има и спорни промени, но трябва да се отвори възможността за обсъждане на исканията на професията, подчерта той.
Кирилов обяви също, че по сигнал на Нотариалната камара е имало производство в комисията за конфликт на интереси. И тя установила, че внасянето на проекта от депутати-адвокати не е конфликт на интереси. Шефът на правната комисия обаче категорично се обяви против оказвания сега от адвокатите натиск върху парламента. И изреди своите възражения срещу част от заложените в проекта решения: защитниците да правят заверки на документи, да получат пълен достъп до регистрите на населението и на личните документи, по процедурата за налагане на санкции.
Как пък всички криво прочетохме закона?
Опонентите бяха убедителни.
Новоизбраният председател на Съвета на нотариусите Димитър Танев очерта разликата между адвокати и нотариуси – едните са свободна професия, не подлежаща на държавен контрол. Другите са професия с възложени публични функции, върху която държавата упражнява строг контрол. Същият контрол се упражнява и върху капитаните на кораби, служители в дипломатическите мисии и други, които имат право да извършват заверки. И още: „Нотариусът не може да взема страна, адвокатът обратното, по служба е пристрастен – трябва да защитава интереса на клиента”.
Делегирането на нотариални функции на неограничен брой юристи – над 13 000 (колкото са адвокатите) ще доведе до хаос и нестабилност в гражданския оборот, добави Адела Катц от Нотариалната камара.
Много конкретен бе шефът на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. „Това е най-критикуваният закон, отхвърлен от четирите национално представени работодателски организации и от двата синдиката. А когато работодатели и синдикати са единодушни, това обикновено е вярно”, заяви Велев.. Възражения има и финансовото министерство, то ест и трите страни в тристранния съвет са против поправките.
„Не може всички да бъркат и само Висшият адвокатски съвет да е прав. С този закон се въвежда нов данък „адвокатура”, с който се облагат бизнесът и гражданите. Адвокатите искат да се ситуират като междинно, ненужно, но задължително звено. И да ни казвате, че това, което виждаме, не е вярно, е обида за нашата интелигентност”, категоричен бе бизнесменът. Приведе математически изчисления, че ако поправките станат факт, кражбите на фирми ще нараснат 25 пъти. И изрази недоумение защо на първо четене трябва да се приема закон, който има повече дефекти, отколкото плюсове.
„По този закон вече нямаме право да представяваме клиенти пред НОИ и данъчните, защото не сме вписани като адвокати. Но за данъчни консултации и за консултации по осигуровките ни търсят нас, защото работим с тази материя. А се въвежда задължение, ако го направим, да се пишат доноси срещу нас и Висшият адвокатски съвет да ни глобява. Писалите този закон изобщо нямат представа за ежедневието на една малка фирма. Малките фирми нямат възможност за всяка данъчна ревизия да плащат за адвокат”, обявиха експерт-счетоводителите.
На финала на заседанието адвокатите протегнаха ръка.
„Благодаря за всичко, което казахте тук. Това е първата ни среща очи в очи. И е знак какви усилия къде трябва да положим, за да няма противоречия”, каза Ралица Негенцова.
А защо се налага монопол, примерно с чл. 24, ал. 1, т.2
„изготвяне на заявления, искови молби, тъжби, жалби, отговори, молби, спогодби и др.;“
Е, ако не съм адвокат и мога сам да си изготвя някой от горните документи защо да не го направя и сам, а трябва непременно да е адвокат? И без това редът сега е такъв – ако документа не отговаря на някои изисквания или нещо не е издържан, съответната институция го остава без движение на горното основание. Т.е. пишейки сам такъв документ, поемаш риска да остане без движение. Защо да ме третират като нарушител на закона – извършил адвокатска дейност без да е такъв?
Аз съм компютърен специалист. Мисля, че би било равносилно ако и ние се съберем и поискаме закон с който никой не може да прави нищо на компютъра си, таблета и телефона си, ако е в компетенцията на компютърен специалист, а въпросния човек не е такъв. Да поискаме и едно простичко инсталиране на програма, което не изисква специалист, а само няколко клика на бутони „Next“ и „O.K.“ да не може да си направиш сам, а да търсиш нас срещу съответната таксичка.
И адвокатите да внимават, че и те без компютри, телефони, таблети и органайзери не могат!