Приложението на Наказателния кодекс не е мерило за правораздаването в България

Defakto.bg

Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“ спечели приз за „Дело на годината за 2015 г.“ за успешната защита на „Врана“ ЕАД по ревандикационен иск, предявен от Симеон Сакскобурготски и Мария-Луиза Хробок, срещу дружеството и държавата, за около 1 410 000 кв.м и около 14,5 млн. лв. данъчна оценка*. Това е един от поводите за разговора ни с адвокат Владимир Пенков. 

 Васил Чобанов

Получихте отличие за значим съдебен казус. Как си обяснявате засиления интерес към това имотно дело и неговото значение?

Интересно за публиката е вероятно това, че става дума за т.н. царски имоти. Ние на първа инстанция успяхме да защитим държавния интерес във връзката с производството по ревандикационен иск. Особеното в случая е, че става въпрос за огромна градска територия – над 1 милион и 410 квадратни метра и макар данъчната оценка на имота да е само около 15 милиона лева, реалната стойност е може би 10 пъти по-голяма. Отделно казусът е свързан със значителна правна сложност. Става дума за анализ на вече отменени институти на правото и действие при различни правни режими в продължение около 100 години, от 1920-та и след това. Ние анализирахме сериозен обем документация, където бяха приложени и крепостни актове, нещо което много адвокати не са виждали в своята реална работа.  Имаше така наречени домашни продавателни записи, документация свързана с управление на имотите на бивши български монарси. Някои бяха написани на ръка.Имаше различни архивни документи, писма, литература където е описано какво принадлежи на Интендантството и какво принадлежи като частна собственост на монарсите. Всичко това беше анализирано в самото дело. От него научихме редица фактически положения, а вероятно и отсрещната страна също научаваше факти, за които узнаваше по повод на това дело. След анализ се убедихме, че тези имоти не са били частни имоти по смисъла на тогава действащите правни норми, а са били държавни – управлявани от Интендантството и ползвани от царската фамилия, като представители на държавата.

Защо, адвокат Пенков, този казус се налага да бъде обясняван толкова подробно.

Този казус и сега не е обяснен подробно, може би защото е минала само първа инстанция, но е обществено значимо да се знае правното положение и да се разграничат правата на царската фамилия и на държавата. Аз лично не се настройвам негативно към техните претенции, по-скоро го отдавам на непознаване, на действащите в далечното минало правила. Казусът обогати практиката на екипа на нашата кантора. Седем души работихме, като естествено бяхме привлекли и консултанти с голямо име.

Вие сте начело на корпоративни адвокати, как избрахте това поприще?

Действително идваме от онези времена, когато нямаше пазарни отношения, нямаше нормативна основа на пазарната икономика, включително дружественото право. Така когато решихме да сме корпоративни адвокати в подкрепа на бизнеса имахме предимството, че работехме в тогавашното Министерство на външноикономическите връзки и бяхме запознати с търговското и дружественото право в други държави. У нас имаше един Указ 535, по който можеха да се създават смесени дружества с чуждестранни инвеститори, а участвахме с експертиза за създаването на много дузини търговски дружества в Германия, Италия, Франция, Гърция и някои други държави. Така целия ни екип беше наясно с тази материя и беше доста по-леко за нас, особено при липсата на изрична правна уредба.

Все пак България имаше много оживени икономически отношения

България винаги е била активна в международните търговски отношения, може би затова сме имали толкова активен арбитраж при Българската търговско-промишлена палата и под ръководството и с участието на проф. Живко Сталев сме били като държава доста настойчиви в утвърждаването на международни и вътрешни правила на Международния търговски арбитраж. България беше между първите страни присъединила се към съответната конвенцията, още преди влизането й в сила през 1989 г. и беше една от първите приели специален Закон за международен търговски арбитраж през 1988 г. Първоначалната трудност за нас, беше от липсата на българска нормативна уредба, от липса на опит, на офис, на съдебна практика и много други. На въпроса ви, на какво наблягаме сега – отговорът е сега работим за добра организация в екипа, вече имаме подходящ офис с отлични условия, създали сме тематични работни групи, подчиняваме се на вътрешни етични правила, въвели сме икономически критерии за оценка работата на юристите. Решили сме редица технически въпроси с въвеждането на специална интранет система, която позволява всички да се насочат към същинската работа. Искаме всички колеги да изпитват уважение, както към клиентите, така и помежду ни. Това го постигаме със сериозен обем работа про-боно за защита интересите на физически лица, обществени и неправителствени организации. Може би трябва да спомена, че аз лично съм член на УС на Българската търговско-промишлена палата над 20 години, 11 години бях заместник-председател, в момента съм член на УС на фондация „Лале” , (с лого Дни на добри дела), бях в управлението на Загорка, в момента съм председател на Надзорния съвет на БТК, също така съм председател на българската част на Координационния съвет Германия-България, разбира се съм член на Австрийския културен клуб и много други. Всичко това е израз на една философия и указва възпитаващо действие върху всички колеги, надявам се.

Като ви слушам излиза, че практически не сте имали избор да не станете корпоративни адвокати.

Може така да се каже, защото практиката ни беше като юрисконсулти във външно-търговски организации. Затова сме корпоративни адвокати, но сега практически над 30 процента от работата на кантората ни е като съдебни адвокати. Представляваме нашите клиенти пред Арбитражния съд и пред съдилищата в страната. Този процент вероятно ще се удвои в следващите 3-4 г.

Идват ли нови клиенти и как ви намират?

Идват клиенти и по много начини ни откриват.Много често през модерните комуникационни средства и някои дори не ги познаваме. Това се дължи на нашето членство в най-голямата асоциация на независими адвокати , и нашето представяне в уеб-страницата, участието ни в много конференции и семинари, които и ние организираме. Обръщат се нови клиенти, дори тези дни от Щатите имахме искане за правен анализ във връзка с едни придобивания. Името, което сме изградили подпомага привличането на нови клиенти. Но значение имат и личните усилия на колегите и личния авторитет и репутация. Тук са важни редовните участия в различните камари, като Германо-българската, Американската, Френско-българската, Гръцката, Италианската, Австрийския бизнес-клуб. Може би и затова за втора година бяхме наградени като Супербранд на България, което е едно признание, защото в изданието са включени само около 50 марки. Всъщност ние друго не притежаваме, освен марката Пенков, Марков и партньори с доброто име и репутацията. Това беше възнаградено.

Това ли са предизвикателствата през годините?

Ако има нещо, което ни е възпитало, в тези над 25 години, много често ни се е налагало да правим неща за първи път, успявали сме, срещу голяма съпротива на хора, които още не са повярвали, че нещо е възможно, защото не е точно написано в закона. Затова съм защитник на тезата, че върховенството на закона не означава буквално бюрократично прилагане на правни норми, а трябва да се търси житейската справедливост във всеки абстрактен нормативен текст. Истината е, че продължаваме да се учим. Например скоро имахме запитване за работа с испански език. Казах откровено, да, все още нямаме и може би по този начин губим един клиент, но не губим репутация. Така научаваме, че представата ни за достатъчност в знаенето на английски, немски, руски и френски, вече е остаряло. Клиентите ни карат да се учим в движение. Спечелихме едно дело, което беше потвърдено и от Върховния касационен съд, където магистратите се съгласиха, че когато в продължителни по време отношения и преговори с администрацията по сключването на споразумение, представители на държавата и нейни служители многократно са потвърдили, че има споразумение , има парафи по договор и има съобщения, че са приети условията и макар да няма подпис, а другата страна изрично е посочила, че приема условията, се признава че има договор. Такова решение създава правна сигурност и спокойствие в инвеститорите, че могат да разчитат на българската правна система и няма да има произвол и непредвидимост.

Какво ви отличава от останалите големи на пазара на правните услуги?

Ние сме организирали работата в кантората така, че наред с най-честите правни услуги, свързани с търговско и дружествено право, сливания и придобивания и процесуално представителство, всеки има обособена роля в една от четирите работни групи, като сме съчетали темите като енергетика, телекомуникации, защита на конкуренцията, трудово право и проекти, свързани с недвижими имоти в общата работа. В този баланс се състои нещото с което смятам, че се отличаваме. При нас например няма въпрос, който се решава само от един адвокат. Винаги има още една двойка очи, която контролира за развитието на случая. В издавания от кантората ни собствен вестник на три езика, съобщаваме не само новостите в законодателството, а също така анализираме, коментираме и предлагаме алтернативни решения. Не на последно място, имаме сертифицирана повече от 8 години система за управление на качеството сега ISO 9001/2008. Най-после от две години вече сме международна правна фирма и така се назоваваме като International Law Firm и се гордеем с нашата фирмена култура. Тя е пряка последица не само от философията ни на работа, приетите правила и етични принципи, от създадените съвременни и добри условия, но и за почивка.

Успявате ли да стигнете до този кът за почивка?

Рядко, но когато се играе тенис на маса, гледам да участвам.

Инвеститорите разбират ли като нас понятието съдебна реформа или това си е термин за домашна употреба?

Бих казал, че инвеститорът най-много очаква това да се случи. От 20 години ние си говорим за съдебна реформа, но сякаш и сега това не е същински приоритет за държавата и обществото. Именно затова мониторингът беше условие на ЕК при нашето приемане за държава-член през 2007-ма година. Бързото и справедливо правосъдие е важно, както за инвеститора, който ще създава работни места и принадена стойност у нас и ще плаща данъци тук, но това е също толкова важна тема за всеки наш съгражданин, който иска да живее в държава, която се управлява от правила, без политическо, административно, икономическо и каквото и да е друго влияние върху съда. Без корупция и да имаме усещането за върховенството на закона. Трябва да констатираме, че още липсва култура за промяна, както в политическите сили, така и в парламентаристите и за съжаление в гражданското общество. Радостно е, че правителството и парламента най-после се ангажираха и решиха за промени в конституцията и закона за съдебната власт.

Проблем ли е обществената оценка за работата на съда, след като на гражданите продължават да се поднасят за коментар само 1-2 процента и то наказателни дела?

Вие съвършено правилно поставяте по този начин въпроса. Въпреки че 80-90 на сто от процесите и то в областта на гражданското и административното правораздаване, се развиват нормално, не толкова бавно, колкото се говори, показните процеси сякаш създават усещане у хората, че няма съвсем независим съд, че той издава необосновани решения, респективно присъди и, че е непредвидим. На следващо място политиците, парламентаристите, основно медиите продължават да се опитват да правят внушения преди още да е започнал един съдебен процес, Това е недопустим натиск върху независимата съдебна власт предварителното създаване на очаквания у гражданите, какво е справедливо и правилно, то може да повлияе отрицателно на оценките за правосъдието .

Вероятно имате предвид скандала във Враца, когато след спор на улицата и фаталния край на едното момче, медиите а и държавното обвинение с действията си, до вечерта като че бяха прочели осъдителна присъда…

Да, това оказва негативно влияние, разбира се имам предвид не самите протести и изразяване на възмущение от случилото се, а внушенията относно правни преценки и определения.

Реално не бива приложението на Наказателния кодекс да бъде мерило за цялото правораздаването в България. Но очевидно това се чете и слуша през медиите. В същото време има много повече дела, които се решават професионално и с добро темпо. Все още се чувства недостиг на квалификация свързана с приложение на бизнес-правото, търговските спорове и особено по-сложните търговски сделки, несъстоятелността, дружественото право, със своята необятност. У нас липсва все пак 100 годишна история на тази материя, както и развита юриспруденция с богата съдебна практика, както е например в Германия. В този смисъл това изисква обучение на съдиите и това също ще е част от тази реформа или както ще я наричаме.

Оценката Ви за разделянето на ВСС на две колегии…

Като отчитаме, че всяка страна има своите традиции, трябва да приветстваме идеята за разделянето на съдебния съвет на две колегии. Това все пак е едно начало. Защото не беше допустимо професионалните съдби на съдиите да зависят от онези, които олицетворяват обвинението и събирането на доказателства и са страна в процеса, и то само в наказателния. Сега пленумът ще решава само общите въпроси, а колегиите ще се съсредоточат в основната си функция – кадровата, назначаването и повишаването на съдиите, тяхното атестиране и квалификация. Но е слабост в досегашната реформа, че пленумът, включващ и колегията на прокурорите, продължава да определя административните ръководители на съдилищата, а това би следвало да бъде дискреция само на колегията на съдиите, с оглед независимостта на съда.Тази реформа трябва да продължи също с децентрализацията на прокуратурата, за да има независими прокурори и да има независим контрол на главния прокурор. Също така според мен могат да се съкратят така дългите мандати за избор на председателите на ВКС, на ВАС и на главния прокурор. В този смисъл искам да кажа още нещо за един подход смятан за универсален.

Трябва да се осигури и случайното разпределение на делата, доколкото това е изискване на обществото, макар лично да съм на друго мнение и смятам за по-подходяща системата в Германия. Там председателят на съда разпределя дела на изявените специалисти в дадена област, след това на по-свободните съдии и чак тогава се прибягва към случайното разпределение. Недоверието още от самото начало, което се проявява към административния ръководител на съда, е контрапродуктивно и страшно пречи за утвърждаването авторитета на съда. Съдебната реформа не означава само правила и условия, наистина те са предпоставка, но зависи и от работещите в системата, които обществото е натоварило с доверие и отговорност. В крайна сметка трябва да вярваме на председателя на съда, че ще разпредели справедливо и по най-добрия начин. Защото и в големите съдилища, какъвто е върховния едва ли има повече от двама или трима специалисти по дадена материя. За мен бързото и справедливото правосъдие означава да оставим известни права на председателя на съда за разпределение на делата, както е било у нас.

Имате уникален опит в областите енергетика, и по-специално за възобновяемите източници. Кое трябва да получава приоритет – интереса на инвеститора или на потребителите? Защо в бита на българина, токът продължава да е скъп?

Действително цените на тока за домакинствата, отнесени към покупателната способност на населението у нас, не са малки, но те са сред най-ниските в Европа. Слънчевата и вятърната енергия заемат между 4-5% от цялото производство, всички ВЕЦ и биомаса – между 5-6%. За сравнение, делът на ТЕЦ-овете е почти 46%, а на АЕЦ – останалото количество. Като се има предвид, че вятър и фотоволтаици осреднено никога не достигат максимални мощности, може да се приеме, че тяхното участие е до 10%. Когато съветвахме инвеститори да отговорят на поканата на държавата за участие в този сектор, сега трябва да отчетем че поне две трети от инвеститорите са български малки и микро-предприятия. Това е важно да се отбележи, защото това са истинските предприемачи, които използват поканата на държавата за да рискуват и да инвестират. Точно затова ние от кантората станахме решителни защитници на тези чужди и нашите инвеститори, защото държавата се опита да ги фалира. Казвам го направо, защото с тази Заповед С-33 от 2012-та година, с която се въведе незаконна такса в обем на, забележете, 40 процента от приходите и то с ретроактивно действие, което не даваше възможност да се обслужват дори банковите кредити. В същото време се създаваше негативна нагласа спрямо ВеИ сектора, че той бил виновен за дисбаланса в НЕК или за високите цени, което абсолютно не отговаряше на истината. Влиянието на цените беше не повече от 5-6 процента, а дисбаланса в НЕК беше от преди това. Междувременно ние минахме в защита на стотици производители срещу недопустимата такса от 20 процента. Много съм горд, че и Конституционния съд и Върховния административен съд дадоха ясен урок на администрацията, че това е противозаконно. В момента пък три пъти се увеличи цената за достъп, което е необосновано и за което също водим съдебни дела.

ВКС за съжаление неправилно третира актовете на КЕВР, като индивидуални, а не нормативни, и то след като имат правно действие към всички. Това не дава възможност на увредените производители успешно да претендират съответните компенсации за своите загуби от датата на възникване на причината, до датата на отмяна от съда.

По принцип тези противоконституционни и незаконосъобразни решения подкопават инвестиционния климат и правят възвръщаемостта на инвестициите непредсказуеми. Затова държавата не трябва да допуска това.

Кажете, адвокат Пенков защо сектора енергетика въпреки толкова правила продължава да създава проблеми и на потребители и на инвеститори?

Бедата не е в това, че има преференциални условия за да се направят инвестициите в технологиите, които пазят природата. Бедата е в това че сроковете бяха много съкратени и инвестициите се ускориха у нас. Имаше краен срок до 2020 година, а у нас администрацията реши да побърза. Ако имаше разпределение във времето изобщо нямаше да има такъв проблем. Проблем е че цената още не е пазарна, либерализацията няма да отвори пазара на енергия. А трябва да се търси защита на всички участници на пазара. Да се използват икономическите аргументи за едно или друго решение. Да има добър баланс и цялостна оценка на въздействието на инвестиционния климат. Трябва да се създаде механизъм за компенсация на преференциалните цени по дългосрочните договори /Мариците и ВЕИ сектора/, за да се изпълнят препоръките на Световната банка в тази насока. Според мен по-добрият подход е държавата да поеме енергийните разходи на най-бедните, вместо да се намесва на пазара с цени, които го изкривяват. Но още през 2012-та година нашия офис, предложи на Министерството на икономиката и енергетиката, една схема за балансиране, като включихме зелената добавка, зелените сертификати, едни малки вноски на производителите, защото последните сами не могат да решат въпроса. Там бяха квоти на емисии, да се включат акцизите, фонд Козлодуй, както и субсидиите на държавата. Всички те да отидат за компенсация на недостига от средства в НЕК, за да може да има балансиране. Радостен съм да разбера от министъра на енергетиката, че за пръв път през 2015-та година има печалба, а не дефицит. Има справедливи, балансиращи схеми, които позволяват полека да заработи либерализирания пазар. Същински свободен либерализиран пазар може да функционира само, когато на него се търгуват значителни количества енергия.

Цената едва ли може да се намали, тя е свързана с разходите за енергия и почива на пазарни механизми. За да се облекчи положението за населението е необходимо да намалее относителния дял на цената, а това става със значителен икономически ръст, увеличаване производителността на труда и заплатите.

––––––––––––––

*(Бележка на редакцията: Страни по делото са: ищци са Симеон Сакскобурготски и Мария-Луиза Хробок срещу ответници „Врана“ ЕАД и държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, а подпомагаща страна Министерството на земеделието и храните)