Каква е рекапитулацията след победата на Брекзит? Великобритания, разделена по възраст, класи и география, е изправена пред дълъг период на опасна неизвестност. Никой не знае кога и при какви условия страната ще напусне ЕС.

Европейският съюз е в шок след резултата от британския референдум. Досега нито една страна членка не е напускала общността, а член 50 от Лисабонския договор, който указва как може да стане това, не дава много подробности. Той представя схематична правна рамка за двегодишен период на напускане, но мнозина се страхуват, че процесът може бързо да стане мъчителен, разстройвайки икономиката и отношенията в общността, отбелязва агенция Ройтерс.

Британският референдум няма задължителен характер и не задейства автоматично излизането от ЕС и затова някои коментатори допуснаха, че депутатите в британския парламент може просто да решат да пренебрегнат или да забавят процеса. Но наистина ли могат да го направят?

Великобритания не иска да задейства член 50 за напускането, защото не е в нейна полза

„От гледна точка на правната теория това е възможно. Но на практика е абсолютно невъзможно“, каза пред агенция АП Алън Ренуик, заместник-ръководител на катедрата по конституционно право в Юнивърсити колидж Лондон.

Така или иначе часовникът ще започне да отброява оставащото време на Великобритания в ЕС, едва когато тя уведоми ЕС, че иска раздяла – а някои от лагера за излизане заявиха, че това няма да стане преди 2018 г. В петък сутринта, обявявайки оставката си от октомври, Камерън заяви, че решението кога да се задействат процедурите за напускане на ЕС трябва да бъде взето от следващия министър-председател. Което означава чак след октомври тази година.

ЕС обаче може и да не се съгласи с варианта за отложено излизане.

Камерън бе казал преди референдума, че би изпълнил желанието на британския народ чрез непосредственото задействане на чл. 50 от Лисабонския договор. Неговата оставка, обявена след победата на Брекзит, обаче поставя този ход под въпрос.

Привържениците на Брекзит, сред които бившият кмет на Лондон Борис Джонсън, са срещу член 50, който според тях не е в полза на напускаща страна. Той предвижда условията, по които Великобритания да излезе от ЕС, да бъдат съгласувани от останалите 27 страни членки, без гласа на самата Великобритания. Член 50 поставя двугодишен срок за приключване на процедурата, а удължаването му може да бъде одобрено само с единодушие.

Тъй като е малко вероятно новото търговско споразумение да бъде приключено навреме, то може да бъде договаряно отделно и отново ще има нужда от одобрение на всички 27 страни членки, както и ратификация в националните им парламенти.

„Брекзитърите“ искат неофициално договаряне, но едва ли ще се случи

За да избегнат всичко това, привържениците на Брекзит искат неофициални преговори, пише онлайн изданието на „Икономист“. Но дипломати в Брюксел заявиха ясно, че останалите 27 страни ще откажат да преговарят, освен ако не е задействан член 50. Освен това не биха приели други две идеи на „брекзитърите“ – незабавно да се отмени Актът на Европейските общности от 1972 г. и да се премахне върховенството на Съда на Европейския съюз. Подобни мерки биха били против международното право и биха могли да бъдат отменени от британски съд. Поради което Великобритания най-вероятно ще опре до член 50.

Въпросът е колко щедри ще са останалите 27 страни членки и отговорът отсега е ясен – не много. Брекзит е катастрофа за ЕС. Европа е изправена пред не една криза: еврозоната е затънала в проблеми и разделена, кризата с бежанците не е преодоляна, страни като Унгария и Полша залитат в недемократични практики, популистките партии (които често са и антиевропейски), са в повсеместен възход.

Лондон няма шанс за добра сделка

Затова приоритет за ЕС е да гарантира, че никоя друга страна няма да последва британския пример. Това отнема шансовете на Лондон за добра сделка. Според „бекзитърите“, тъй като вносът на Великобритания от ЕС е по-голям от износа й към ЕС, останалите страни трябва да предложат щедра сделка за свободна търговия. Това обаче би било предателство към политиката и търговските преговори на ЕС.

ЕС не може да позволи на Великобритания да получи пълен достъп до единния пазар, без да поеме задължения. И Германия не може да се договори с Великобритания на своя глава, независимо от натиска на германските производители на автомобили.

Сделката трябва да бъде одобрена от 27-те страни в ЕС, повечето от които малко търгуват с Великобритания. Испанските производители на автомобили биха искали да има тарифи при търговията с коли между Германия и Великобритания. Румъния не вижда особени ползи от търговските си отношения с Великобритания, за да й позволи да блокира имиграцията.

Моделът на Норвегия

На практика ЕС ще предложи на Лондон само две възможни сделки. Първата е да се присъедини към Норвегия в Европейското икономическо пространство. Това означава да запази пълния достъп до единния пазар. Но, също като Норвегия, Великобритания ще трябва да прави сериозен принос към бюджета на ЕС (Норвегия плаща 85% повече отколкото Великобритания на глава от населението), да спазва всички регулации на единния европейски пазар без да има думата за изготвянето им, и, което е най-важно, да приеме свободното движение на хора от ЕС. Трудно е да се предположи, че новото британско правителство, избрано след Брекзит, ще приеме подобни условия.

Моделът на Канада

Втората възможност е сделка за свободна търговия като тази между ЕС и Канада. Тя не обхваща цялата търговия, не елиминира нетарифните бариери, изключва повечето финансови услуги и договарянето й може да отнеме години.

Другата опция е Великобритания да започне да търгува с ЕС по правилата на Световната търговска организация, както правят САЩ, Китай и Индия. Според повечето икономисти обаче това ще направи положението на Великобритания по-тежко. Ще се върнат взаимните тарифи за автомобилите, фармацевтиката, храните и рибата. Ще бъдат възстановени много нетарифни бариери. Ще бъдат изключени много услуги, включително финансовите.

Икономическите и търговските проблеми вследствие на Брекзит ще доминират британската политика години наред.

„Преговорите на Обединеното кралство с ЕС ще са трудни, тъй като европейските лидери няма да искат да създават прецедент за лесно излизане, който да бъде използван от други страни, желаещи да преразгледат статута си, като например Дания“, заяви Хауърд Арчър от компанията за изследвания Ай Ейч ЕС.

Германският министър на финансите Волфганг Шойбле наскоро каза, че „ще бъде чудо, ако излизането на Великобритания не доведе до икономически загуби“. От друга страна Брекзитът може да тласне ЕС към действие. Откакто се присъединява към клуба през 1973 г., Великобритания оставяше своя отпечатък върху блока, основно като спираше натиска към все по-тесен политически съюз, проект, който сега може да бъде възроден с ентусиазъм.

Необходимо е ЕС бързо да запълни празнина от 7 милиарда евро в годишния си бюджет от 145 милиарда евро, който в момента е разчетен до 2020 г., след като губи вноските на Великобритания и в същото време си спестява това, което страната получава от сметките на общността.

ЕС ще иска да изясни колкото се може по-скоро статута на физическите и юридическите лица, които в момента се ползват от правата си да търгуват, работят и живеят от двете страни на една бъдеща граница между Великобритания и ЕС.

Великобритания вероятно ще се откаже от шестмесечното си председателство на ЕС, което е планирано да започне през юли догодина. Нейното място може да бъде заето от Естония или евентуално Малта или Хърватия.

*Статията е публикувана в Медиапул