Проверка установи: 1/6 от съдиите гледат половината дела в страната

Покрай Софийския районен съд, кадровиците стигнаха и до Царево

Проверка на гражданските и наказателните дела на Софийския районен съд за работата им през 2015 г. установи отдавна известното: съдиите там изнемогват от дела. Резултатите бяха докладвани на заседание на съдийската колегия на ВСС днес, проверката е извършена от Софийския градски съд със заповед на председателя Калоян Топалов.

При общ брой от 900 районни съдии в страната, в Софийския районен съд работят 140. В същото време там гледат 1/3 от наказателните и близо 40 % от гражданските дела, стана ясно по време на обсъждането. Председателят на ВКС Лозан Панов даде и нагледен пример – за проверявания период от 1 януари до 31 декември 2015 г. само в един граждански състав на районния съд са постъпили 619 дела, а приключените са 691. Данните от проверката не са публикувани.

В гражданското отделение е установено забавено изписване на делата, обърнато е внимание на съдии, които системно бавят изписването им, докладва Галя Георгиева. Като председател на дисциплинарната комисия тя е внесла точката в дневния ред на колегията. Забавени дела са констатирани и в наказателното отделение на СРС, продължи Георгиева и похвали Калоян Топалов за инициираната проверка.

Естествено, не мина без забележки Така например ставало ясно, че някои наказателни съдии са решили 200 дела през м.г., а други – по 280. И диспропорцията се дължала вероятно на неравномерно натоварване. Галя Георгиева отбеляза като липса, че няма констатация за качествата на съдебните актове, но предположи, че Калоян Топалов е пропуснал да зададе такава задача. Заяви и че очевидно трябвало да се направи нещо с призоваването, заради което често се отлагали дела.

Основната причина за диспропорцията е друга – в СРС има текучество на кадри, които биват командировани или излизат в отпуск по майчинство, каза Калин Калпакчиев. И вероятно различните цифри решени дела идвали от това, че някои съдии не са работили през цялата година, а примерно шест или по-малко месеци от нея.

Калпакчиев обаче напомни и друго – само увеличаването на броя на съдиите в случая няма да помогне, затова още през април е имало обединение около предложения за промени в процесуалните закони, касаещи подсъдността. Милка Итова даде заявка наесен нейната комисия да иницира форум за законови промени и за окръжните нива, имайки предвид специалната подсъдност на Софийсикя градски съд. Получена миналата седмица статистика показала, че над 10 000 са делата на специална подсъдност на СГС, които могат да се разпределят на окръжните съдилища.

Камен Иванов пък попита как може да се проверява качеството на съдебни актове, преди те да са влезли в сила, на какво основание, при какви обстоятелства и по какви критерии ще става това.

Какво правим с призоваването?

На този фон Лозан Панов повдигна въпроса за промени в призоваването, за които настояваше и Калоян Топалов в концепцията си аз управление на Софийския градски съд. А именно – да се слеят призовкарските служби на двете мегасъдилища в София – районния и градския. Вече има възможност за създаване на такава организация, но трябва да се осигурят помещения за призовкарите, обяви Панов. И прикани ВСС да съдейства за решаването на проблема.

Покрай темата обае Светла Петкова се подсети за друго – че по проект, финансиран от Норвежкия механизъм Галина Карагьозова „дълго ни занимаваше с призоваването”. Искам да знам какво е направено и за какво са изхарчени парите, категорична бе Петкова.

Моментално получи отговор –със средствата по Норвежкия механизъм са закупени софтуер и техника за осъществяване на електронно призоваване. Проблемът е, че в момента то няма как да се внедри, особено повсеместно. Първо, нормативната уредба не е предвидила този вид призоваване да е задължително и остава на добрата воля на административните ръководители. Но второ и най-вече – за внедряването на модула ВСС трябва да получи правата върху интелектуалната собственост на системите за случайно разпределение на дела. В момента това важи само за продукта АСУД. А от „Информационно обслужване”, чийто продукт бил най-масово внедрен в страната, категорично отказвали да предостъпят правата си върху него. Би следвало да получим в тази насока помощ от изпълнителната власт – от Министерството на правосъдието и от това на транспорта, принципал на „Информационно обслужване”, разясни Галина Карагьозова. „При решаване на проблема модулът за електронно призоваване може да бъде въведен във всички информационни системи”, заключи Карагьозова.

Защо прокуратурата образува дела срещу бежанци?

Тръгналият от проблемите на София дебат обаче някак стигна и до съда в Царево. Той стана емблематичен с настояването на главния прокурор Сотир Цацаров за спешни мерки в пограничните райони, прераснало в ярост срещу Соня Найденова заради оказания отпор.

Темата бе сложена на масата от Галя Георгиева. Тя обяви, че държи в ръцете си искане от районния съд в Царево, който бил втори по натовареност след СРС – със 68,42 дела на съдия на месец. В същото време в пограничните райони нещата се променяли в „бърз порядък”, имало вълни от преминавания на границата, председателят на съда работел с над 100 % натовареност (общо взето, аргументите на Цацаров – б.р.). За това на следващото заседание на колегията Георгиева щяла да внесе предложение за Царево. Не се разбра какво, при положение че съдийската комисия по натовареност също работи по проблема.

Камен Иванов отбеляза, че диспропорция в натоварването с рязък скок на делата за незаконно минаване на границата през май и юни се забелязвал в Царево, но не и в останалите съдилища по границата.

Председателят на комисията по натовареността Калин Калпакчиев обясни, че вече са получили данни от всички погранични съдилища за няколко години назад, свързани с емиграционния натиск. Данните ще бъдат обобщени и анализирани. „Но с анализа и предложенията не трябва да се спекулира, става дума за чувствителен за държавата проблем, съдебната власт не би трябвало да се включва в инвентаризирането и принизяването на един хуманитарен проблем до определен брой дела”, призова Калпакчиев. И нарече „странно” роенето на дела за незаконно преминаване на границата при поискан бежански статут. Според международните норми тези хора се ползват от хуманитарна закрила и в никакъв случай не се третират като престъпници.

За половината от случаите наказателни дела изобщо не би трябвало да има, но това е проблем на прокуратурата, подчерта Галина Карагьозова.

Милка Итова заяви, че задължително трябва да се създаде междуведомствена работна група, която да огледа проблема от всички страни.