КАКВА БЪЛГАРИЯ В КАКВА ЕВРОПА?

 Една поредица на доц. д.ю.н. Атанас СЕМОВ, Носител на Катедра „Жан Моне” на ЕС, Ръководител на Международната магистърска програма „Право на ЕС” в СУ, Директор на Института по Европейско право

Temps de Va-et-Vient…[1]

Европейският съвет (ЕСв) е институция на ЕС, която се състои от държавните или правителствени ръководители на 28-те държави-членки (ДЧ), председателя (Доналд Туск) и председателя на ЕК (Юнкер). В заседанията на ЕСв винаги участват външните министри на ДЧ и на самия ЕС (върховният представител за външните отношения, днес Могерини), заедно с един комисар (според водещата тема на съответното заседание – навярно сега това трябва да е Комисарят по разширяването, който вече ще бъде и Комисар по напускането, макар че най-тежките последици на БРЕКЗИТ ще са за Комисаря по Вътрешния пазар).

Надявам се, че вече е ясно: това не е „среща на върха”, а постоянно действаща институция на ЕС, с постоянен председател (напълно независим от ротационното председателство на Съвета на министрите) и с правомощия да приема основните политически решения, но и правни актове.

Тази институция днес и утре трябва да вземе важни, може би наистина исторически решения.

1. За членството на Обединеното кралство (ОК): трябва да е ясно – Брюксел не може нито да „изгони”, нито да „притиска” някого да напусне ЕС. Докато британското правителство не уведоми официално ЕСв, никаква процедура не се задвижва. И държавата си е напълно редовен член на ЕС, респективно нейните представители – на съюзните органи. Няма правно основание Европейският съвет да заседава утре във формат „Само 27”, без Камерън… Но ако не проявят особена мъдрост, този формат „Само 27” може да се превърне във формат „Все още ненапуснали”…

За мен няма съмнение: ЕС трябва да направи всичко възможно да предотврати напускането на ОК, да даде възможност на възрастните британци да се извинят на младите и да поправят белята на референдума. Днешното остро политическо говорене (от което Меркел вече побърза да се дистанцира и поведе заедно с Оланд играта на „доброто и лошото ченге”) за мен има смисъл само като опит за натиск над целия политически елит в Лондон за опомняне и бързо намиране на конституционен механизъм за RE–BRake[2]!

2. За нашето председателство на ЕС: механизмът на т. нар. „председателство на Съвета на ЕС” след Лисабон предвижда предварително определени (с дирижиран жребий) групи от по 3 ДЧ да ръководят работата на Съвета и основните органи към него (най-вече на Комитета на постоянните представители, КОРЕПЕР, истинският амбреаж на съюзния законодателен процес). Всяка „Тройка”[3] действа в рамките на 18 месеца, като всяка от 3-те ДЧ играе водеща роля за 6 месеца. Жребият е „дирижиран”, за да може във всяка „Тройка” да бъдат представени равномерно групите на „големи” и „малки”, „стари” и „нови” членове, доколкото е възможно „северни” и „южни”. Така България („нова” и „средно голяма”) се падна в „тройка” с Естония („нова” и „малка”) и именно ОК („стара” и „голяма”). Поредността вътре в „тройката” ОК-Естония-България предполагаше нашето ръководство да сполети ЕС от 1 юли 2017 г. до 31 декември 2018 г.

Вече няма как ОК да ръководи работата на ЕС точно във времето, когато ще се решава собственото му бъдеще в ЕС. Затова с едно политическо решение (като това за жребия) ЕСв навярно още утре ще извади Лондон от нашата „Тройка”. Следват 2 възможности:

• Нашата „Тройка” да се свие до „двойка” – при което нашата управа ще се изтегли за първата половина на 2018 г. Този вариант ми се струва по-лошият за нас. Това би било чудовищна отговорност за София – каквато не съм убеден, че ще ни бъде поверена, предвид трайния проблем с доверието (виж Шенген и ежегодните доклади на ЕК) и с известната и на Брюксел немощ на нашата администрация, назначавана предимно с партийни или роднински аргументи. За другите ДЧ пък този вариант носи голямото неудобството да се издърпа с 6 м. по-рано председателството на всяка от тях – а сериозните столици се подготвят за председателските си функции с години. Евентуална полза: няма да се наложат предсрочни парламентарни избори в България, този период влиза в мандата на сегашния парламент.
• В нашата „тройка” да влезе друга „голяма” и „стара” ДЧ – опитна, оправна и носеща стабилност както на самото 18-месечно председателство, така и на целия ЕС. На Германия и Франция обаче им предстоят проблемни вътрешни избори, правителството на Италия е нестабилно, за Испания не е ясно кога изобщо ще има правителство. Последната „голяма” е Полша, но тя не е „стара”… Дали не е най-логично на председателската маса да остане Нидерландия – с готов и работещ екип, току-що изпълнил тези функции (в сегашната „Тройка”), с отговорно и предвидимо правителство, приятел и на Брюксел, и на Лондон? Впрочем, това може да е чудесна възможност да отпаднат холандските резерви пред българското присъединяване към шенгенските споразумения. Може да е и чудесна възможност за Борисов елегантно да предизвика предсрочни избори през 2017 г., за да може България да поеме председателството със стабилно правителство – никой не би допуснал най-бедната държава в ЕС да го председателства точно в период, когато трябва да прави вътрешни избори (редовните ни избори за парламент се падат точно през втората половина на 2018 г.).

Така е: следващите 3 години ще са време на излизане и влизане… Temps de Va et Viens…

[1] Време за влизане и излизане, може да се мисли и като „иди ми, дойди ми”…

[2] В тениса: обратен пробив…

[3] Заимстван е образът на руската тройка коне, които заедно теглят шейната, най-силният – в средата…