DeFakto.bg DeFakto.bg
Бившият правосъден министър Миглена Тачева е новият директор на Националния институт на правосъдието. Тя бе избрана на поста с 5 гласа „за“ от 7-членния Управителен съвет. Тачева бе подкрепена от председателя на ВАС Георги Колев, главния прокурор Сотир Цацаров, декана на юридическия факултет на СУ проф.Сашо Пенов, както и от двете представителки на ВСС Светла Петкова и Мария Кузманова. Кузманова липсваше, но бе упълномощила Петкова.
„За“ втория мандат на досегашния директор Драгомир Йорданов бяха правосъдният министър Екатерина Захариева и председателят на ВКС Лозан Панов. Но останаха в малцинство.
Преди месец Йорданов се състезаваше с Антон Станков и гласовете се разделиха 3 на 4 в полза на Станков, но не бе постигнато нужното мнозинство. Тогава Сашо Пенов гласува „за“ Драгомир Йорданов.
Новоизбраният директор Миглена Тачева е публично позната – освен министър на правосъдието в кабинета „Станишев“, като председател на Варненския районен съд тя даде старт на програмата за пресаташета в съдилищата, бе начело на училището за адвокати, бе и зам.-министър на правосъдието в кабинета „Сакскобургготски“.
Да присъстват на публичното изслушване днес в залата на НИП отново бяха дошли посланиците на Испания и на Холандия, членове на ВСС, председателят на Съюза на юристите Владислав Славов.
А в началото Лозан Панов изчете две писма в подкрепа на двамата кандидати. В първото от името на СЮБ Владислав Славов застава зад Тачева. Във второто зам.-генералният директор на ЕК Параскеве Миху благодари на Драгомир Йорданов за качеството на обучение и професионализма в управлението на еврофинансирането .
Нужда от презареждане
Изслушването бе по реда на подаването на заявления, за това първа говори Миглена Тачева. Мотива си да се кандидатира, обясни с перифраза на Хайтов: „Не само искам, но и мога, и знам как да направя така, че НИП в следващите години да получи своето развитие и надграждане“. А нуждата от презареждане бе в основата на концепцията й за управление.
Тачева очерта параметрите така: практическа насоченост на обучението; нов подход при планиране на темите, включително и предвиждане на анализ на годишните доклади на ВКС, ВАС, прокуратурата, Инспектората; задължително обучение по професионална етика и морал; електронно обучение; развиване на мрежата на съдебните пресаташета и говорители на прокуратура и разработване на програми за обучението им. Както и специализирана програма за обучение на административните ръководители. Както и изнесено обучение с използването на почивните бази на съдебната власт.
Наблегна на недостатъчния бюджет на института като фактор, създаващ несигурност. Видя резерви в разработването конкурентен икономически или бизнес модел, например като се организират и платени курсове.
На въпроси, предварително зададени от членове на ВСС, отвърна, че е нужен нов подход за набиране на преподаватели в НИП – първо да се очертаят темите, после да се търсят лекторите. За участието на адвокати в обучението на магистратите заяви, че е добре да има смесени екипи, в зависимост от темите.
На въпрос защо е нарекла НИП „институция, развиваща магистратски семинарен туризъм“, отвърна, че е била превратно разбрана и не е влагала нищо обидно в това. Но институтът трябва да мине на друго ниво.
Тук Сотир Цацаров пак не издържа. „Назовавайте имената на задалите въпроси, иначе излиза, че са от целия ВСС!“, избухна той към Лозан Панов.
Панов отвърна, че питанията са от Юлия Ковачева, Галина Карагьозова, Калин Калпакчиев, Соня Найденова. Цитираните представители на „революционното малцинство“ във ВСС бяха в залата, а в публиката се размениха усмивки.
С лице към реалните проблеми
Обръщане към реалните проблеми на правораздаването и практическа насоченост на обучението бяха акцентите в преработената концепция на Драгомир Йорданов. Това се е наложило заради промените в съдебния закон, възлагащи нови функции на института, както и след ред срещи с председатели на съдилища. „Отчетох и други фактори като процесите в ЕС, които вероятно ще се отразят на председателството на България, а това пряко касае НИП“, обясни досегашният директор.
Конкретно като нови моменти той очерта провеждане на тематични работни срещи по актуални проблеми на съдебната практика съвместно с ВКС и ВАС, както и по-тясна координация с вътрешните обучения на прокуратурата. Използване на повече примери и казуси от националната и европейската съдебна практика, привличане и мотивиране на повече действащи магистрати като преподаватели.
Светла Петкова му зададе доста странен въпрос, свързан с финансовите ревизии на НИП, до една приключили с отличен резултат. Тя извади констатации за „175 698 лв. за доставки и 231 514 лв. за услуги“ и се заинтригува какви били тези разходи.
Драгомир Йорданов отвърна, че за м.г. са проверени 10 обществени поръчки, бюджетни и по Оперативна програма „Добро управление” и не са констатирани нередности. А за конкретните разходи поиска 10 минути, за да прегледа материалите. Темата повече не бе повдигната.
Вотът бе решен от Сашо Пенов
Вотът днес бе решен от декана на юридическия факултет на СУ проф.Сашо Пенов. Без неговия глас отново нямаше да има избор.
Останалите членове на Управителния съвет гласуваха прогнозируемо. Георги Колев повтори тезата си, че НИП се нуждае от промяна в досегашния модел и стил на обучение. За това ще подкрепи Тачева.
Сотир Цацаров заяви, че предишната му оценка е валидна и сега – институтът се нуждае от радикална промяна от теория към практика. У Миглена Тачева е видял залог за такава промяна, по-обещаваща от тезите на Антон Станков, когото главният прокурор подкрепи предния път.
Светла Петкова като „носител на два гласа“ – своя и на Мария Кузманова, заяви подкрепа за Тачева.
Екатерина Захариева остана на позицията си – „за“ Драгомир Йорданов. Защото по негово време НИП се позиционира на картата и е това, което е в момента.
И Лозан Панов запази „за“-то в полза на Йорданов.
А мотивът на Сашо Пенов за новата позиция бе: „Отчитайки практическия опит в отделните сфери на правосъдната система, този на Тачева e по-широк. Целеполагането в нейната концепция е по-конкретно и реализуемо“.
