DeFakto.bg DeFakto.bg
Не било работа на съда да изброява кой може да оспорва отнемането му
След като Конституционият съд отказа да обяви за противоконституционни текстове от Закона за банковата несъстоятелност, свързани с фалита на КТБ, Общото събрание на Първа и Втора колегии на ВАС на свой ред отхвърли като недопустимо питане, свързано с отнетия лиценз на трезора. И отказа тълкувателно решение по него.
Така ключови въпроси, свързани както със стабилността и сигурността на банковата система, така и с правата на акционери и вложители, остават без отговор.
А въпросът, зададен от председателя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова към общото събрание на ВАС, удряше в сърцевината на проблема. Най-общо, питането е кой може да оспори пред съда решението на БНБ за отнемане на банков лиценз, когато трезорът се управлява от квестори, назначени от БНБ? И как това се връзва с правилата на евроконвенцията за човешките права, Хартата на основните права на ЕС и с изискването за ефективна обжалваемост на решенията на националните органи?
Въпросите не са случайни – отнемането на лиценза на една банка директно води към обявяването на фалита й. Сиреч предопределя нейния крах.
И, макар че след осъждането на България в Страсбург от „Капиталбанк” в Закона за кредитните институции бе записано, че решението за лиценза може да бъде обжалвано, Върховният административен съд отказа да се произнесе за лиценза на КТБ. Защото не откри „правен интерес” за акционерите и вложителите на банката да оспорят това решение на БНБ. Заинтересовани да го направят можели да са само квесторите, назначени от същата национална банка!
Сега, вече в тълкувателно дело, което би създало поне задължителна практика занапред, мнозинството от върховните съдии отново избяга от отговорите. 11 магистрати обаче не са съгласни с него и остават на „особено мнение”.
Какво казва мнозинството?
След като Законът за кредитните институции не е изброил изрично кръга от лица, които могат да оспорят отнемането на лиценза, съдът няма как да го направи. Обратното би означавало да допише закона и да се превърне в законодател, обявява мнозинството във ВАС.
„С тълкувателните решения не може да се променя или дописва съдържанието на правните норми, а само те да се тълкуват с оглед бъдещото им приложение, при неправилна или противоречива съдебна практика. Поставеният от вносителя на предложението въпрос предполага извършването не на тълкувателна, а на нормотворческа дейност, поради което е извън компетентността на ОСК във ВАС да даде отговор по него”, заявяват върховните съдии.
За това, според тях, във всяко конкретно производство конкретно трябвало да се установява „наличието на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване”. Как това бе сторено на примера на КТБ, вече видяхме.
Мнозинството отказва да тълкува и нормите на общностното право, цитирани в искането на Негенцова, защото това било правомощие само на Съда на ЕС. Нямало и как да се отправи преюдициано запитване до Люскембург – това ставало само по висящи дела, а делото „КТБ” е приключило.
Не сме съгласни!
На обратното мнение са 11 инакомислещи – съдиите Марина Михайлова, Диана Добрева, Жанета Петрова, Теодора Николова, Атанаска Дишева, Виолета Главинова, Искра Александрова, Николай Гунчев, Даниела Мавродиева, Аглика Адамова, Соня Янкулова.
Не е вярно, че председателят на Висшия адвокатски съвет е искал изчерпателно изброяване на всички, които евентуално биха могли да подадат жалба, категорични са несъгласните. Въпросът на Ралица Негенцова е бил конкретен: дали право на жалба в този случай имат акционерите, вложителите, облигационерите и членовете на управителни органи на банката, чийто лиценз е отнет и съдът може да отговори на него с тълкувателно решение. И в тълкуването си да се позове както на норми на общностното право, така и на евроконвенцията по правата на човека. Още повече, че е налице съдебна практика – тричленен и петчленен състав на ВАС по делото „КТБ” категорично са отрекли на акционерите и вложителите правото да оспорват лиценза. А, според Висшия адвокатски съвет, тази практика е неправилна.
„Именно защото се твърди, че с описаната практика на нашия съд се нарушават основни права и затова е неправилна, искането е допустимо и следва да бъде разгледано по същество“, заявяват 11-те.
Пълният текст можете да прочетете тук.
