Кралството забавяше процеса на присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека

От Israel Butler, LibertiesEU

През последното десетилетие британските политици и медии непрекъснато призоваваха да се отмени отмениЗакона за правата на човека,  Великобритания да не бъде страна по Конвенцията за човешките права и свободи и да се ограничи правното действие на Хартата за основните права.

Това обаче не означава, че Великобритания се отнася враждебно към правата на човека. Основният проблем е не толкова това, което се каза, а фактът, че всички тези правила се възприемат (погрешно) като европейски правила, наложени от европейски бюрократи под надзора на европейските съдии. Но дори и евроскептиците във Великобритания все още държат на “гражданските свободи.” Тяхната концепция е добре позната и присъща на британците, въпреки че почти не се различава по съдържание от правата, заложени в Европейската конвенция.

Спазването на човешките права във Великобритания далеч не е на задоволително ниво – нека вземем предвид само последните усилия на правителството да легализира масовото наблюдение. И въпреки това в сравнение с много от останалите държави членки в ЕС, Великобритания се представя доста добре. Страната разполага със съдебна система, която работи качествено и ефективно; с телевизия, която е известна като един от най-добрите световни независими обществени канали; с институции, отговорни за насърчаване правата на човека и рейтинг “А”, даден от ООН; с ниски нива на корупция и адекватно функционираща парламентарна демокрация.

Всички тези национални характеристики ни подсказват, че тръгването на Великобритания от ЕС ще доведе до разнопосочни резултати що се отнася до политиките на основните права в Съюза.

1. ЕС ще загуби една вдъхновяваща страна членка. Великобритания често присъства като добър пример в много документи на ЕС, особено когато става дума за борба с расовата и половата дискриминация. Английското законодателство забранява дискриминацията на жените и малцинствата и това правило е посочено 30 години преди да се появи и в ЕС.

Великобритания е лидер и при борбата с престъпления от омраза, което се надяваме само да се потвърди, когато страната се опита да се справи с вълната от ксенофобия след референдума. Великобритания е пионер и при премахването на етническото профилиране – социално вредна и неефективна полицейска практика, с която много от европейските партньори на страната като Франция и Холандия все още не успяват да се справят.

Политики, изцяло съобразени с правата на човека и идващи от Великобритания, често служат като модел за други държави, както и за Агенцията за основните права, която събира добри практики от цяла Европа, за да помогне на правителствата да се учат един от друг. Изследователите на агенцията често са се сблъсквали с трудността да гарантират, че всички страни са равнопоставени що се отнася до броя “обещаващи практики”, тъй като спрямо своите съседи Великобритания обикновено има непропорционално висок брой добри политики.

2. Напускането на Обединеното кралство може да отпуши усилията на оставащите правителства да засилят защитата на правата в ЕС. През последните няколко години Великобритания се противопоставяше на всички мерки, които можеха да дадат на ЕС по-големи правомощия, дори ако те насърчаваха ценности, които страната защитаваше на своя територията, а и в чужбина като например върховенството на закона и демокрацията:

  • Великобритания забавяше процеса на присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека. Ако това се случи, то ще позволи на хората да се обръщат директно към съда в Страсбург, ако ЕС (а не националните правителства) наруши техните права.
  • Великобритания осуетяваше опитите наказателното право на ЕС да бъде добавено към списъка с въпроси, за които Агенцията за основните права на ЕС може да докладва. Ако това стане, изследванията на агенцията ще могат да алармират, когато граждани на ЕС са били третирани несправедливо от тяхната собствена или наказателноправната система на друга страна.
  • През 2013 г. Германия, Холандия, Финландия и Дания призоваха Съюза да намери нови начини за защита на основните права, върховенството на закона и демокрацията в рамките на Европа. През 2014 г. Комисията отговори чрез създаването на “рамка на върховенството на закона”, която позволява на ЕС да разследва всяка своя страна членка, която застрашава принципа на правовата държава, както се случва в момента с Полша.

Великобритания се опита да саботира новата процедура на Комисията. Знаейки, че това ще забави действията на Комисията, страната поиска правната служба на Съвета да даде своето становище относно законосъобразността на рамката. Това предизвика сериозно учудване сред останалите правителства, тъй като подобни искания обикновено са запазени за страната, която председателства ЕС (по това време тази държава е Италия). Като цяло е трудно да се намери правен експерт на ЕС, който да се съгласи с анализа на правната служба на Съвета.

  • Националните правителства в Съвета създадоха свой собствен процес, който да защити върховенството на закона – т.нар. годишен”диалог за върховенството на закона”. Първите две версии на този диалог бяха сравнителни скромни в амбициите си, като отчасти това се дължи на опозицията на Великобритания към всяко разширяване на контрола на ЕС. Напоследък все повече правителства в ЕС като например това на Белгия и Италия започнаха да призовават за по-мащабни действия и Брексит премахна една голяма пречка за постигане на този напредък.

3. Правителствата – отстъпници като тези на Унгария и Полша ще стават все по-уязвими по отношение на натиска на ЕС. Британското правителство се съюзи с Виктор Орбан в Унгария и Беата Шидло в Полша в замяна на тяхната подкрепа по въпроси като политиките спрямо бежанците и предварителните преговорите за референдума Брексит. Подкрепата на Великобритания подкопава усилията на Съюза и други правителства да окажат натиск чрез политическа изолация на тези режими, които атакуват своите съдилища, обществени медии и отслабват защитата на правата на човека.

Истината е, че без Великобритания ЕС може би ще бъде в по-добра позиция. Популистите не само искат да разрушат ЕС, те искат да омаловажат неговите ценности, основни права и принципи на правовата държава. Съюзът нямаше как да се справи с всички тези заплахи, докато влиятелната Великобритания беше в опозиция по почти всички въпроси.