DeFakto.bg DeFakto.bg
Всеки пети българин е участвал в подкуп, сочи доклад на Центъра за изследване на демокрацията
Корупцията завладява държавата, всеки пети българин е участвал в корупционна сделка, по тези показатели България се връща на нивата отпреди 15 години.
Тези тревожни данни изнесоха от Центъра за изследване на демокрацията в последния си, 11-и поред доклад за оценка на корупцията у нас. Изходът е един – радикална реформа, включваща рестарт на контролната система и създаването на независима антикорупционна прокуратура, твърдят авторите на изследването.
Забележителното е, че мотивът за независима прокуратура за борба с подкупните, особено по високите етажи на властта, все по-настойчиво започва да присъства в публичното пространство през последните дни. Миналия петък депутати от Реформаторския блок внесоха предложения за промени в съдебния закон, предвиждащи назначаването на независим зам.-главен прокурор, отговарящ за битката с корупцията. Бившият правосъден министър Христо Иванов вчера отново подчерта нуждата от промяна в модела на държавното обвинение у нас. Днес темата е сред основните в доклада на Центъра за изследване на демокрацията. А миналата седмица в България на първо посещение бяха евроекспертите, които правят независима проверка на българската прокуратура.
„Наблюдава се изключително притеснителна тенденция за обвързаност между власт и бизнес интереси. Това партньорство ощетява държавата и гражданите. Наблюдава се повишаване на корупцията около и преди избори. За нас това ясно показва нездравата коалиция между държава и бизнес. С наближаването на изборите властта търси начини да се разплати и да си осигури ресурс за нов управленски мандат. Голямата корупция остава безнаказана, хващат се дребни случаи“, обобщи пред БНР Димитър Марков от Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията.
Изводът в доклада е категоричен: въпреки гръмките обещания корупцията завладява държавата, а ключови звена от държавната администрация и съдебната власт са дотолкова неефективни, че всяко действие, различно от
драстична промяна, не би имало практически резултат.
Рестарт на контролната система
„Постоянните проблеми в работата на регулаторните, правоприлагащите и контролните органи показват, че те работят крайно неефективно и са завладени от олигархични, политическо-икономически мрежи. В много държав-
ни органи няма достатъчно компетентност и капацитет, което
се използва като оправдание за липсата на активност и/или за
прикриване на корупционни връзки“, се казва в доклада на ЦИД. И още: „Основните проблеми, които трябва да реши рестартът на контролната система, са най-малко следните:
• Преустановяване на политическата намеса в работата на тези
органи. Дискреционните правомощия на едни институции трябва да бъдат балансирани с ефективен контрол от страна на
други институции и/или на гражданското общество и медиите
в условията на пълна прозрачност.
• Прилагане на ефективен мониторинг на доходите и имуществото на държавните служители, включително служителите в регулаторните, правоприлагащите и контролните органи. Въвеждане на пълна прозрачност на резултатите и ефективността на работата на контролните органи и отчетност на техните ръководители“.
Създаване на независима антикорупционна прокуратура
Създаването на специализиран антикорупционен орган за разследване и наказателно преследване на най-тежките случаи на корупция
е наложително. Новата институция трябва да включва прокурори,
но за да се гарантира нейната независимост от изпълнителната и
от съдебната власт, техният подбор, назначаване и освобождаване
трябва да става въз основа на специални правила и процедури,
различни от правилата и процедурите в съдебната власт. Служителите в новия антикорупционен орган трябва да се отчитат пред
неговия ръководител – висш прокурор с ранг на заместник на
главния прокурор или специален прокурор, назначаван от пленума
на ВСС по правилата и процедурата за избор на главен прокурор.
И при двата варианта ръководителят на този орган трябва да бъде
независим от главния прокурор.
Новата институция трябва да разполага с пълния обем от разследващи правомощия съгласно Наказателно-процесуалния кодекс. Конкретните видове престъпления, които този орган ще може да разследва,
трябва да бъдат ясно определени, за да се гарантира, че работата
му ще бъде съсредоточена единствено и само върху най-тежките
корупционни дела. В тази връзка, в допълнение към конкретните
текстове от Наказателния кодекс, трябва да се формулират и други
критерии за определяне на престъпленията, които ще бъдат от компетентността на новата институция (например длъжността, заемана от
извършителя, стойността на предмета на престъплението и т.н.).
Въпреки някои скорошни мерки (знакови разследвания срещу предполагаемо корумпирани служители в ключови институции, прекратяването на компрометирани обществени поръчки, намаляване на
трансграничната контрабанда и др.), антикорупционните политики са
несъизмерими с мащаба на проблема, пред който са изправени
институциите в България.
Разбира се, всяка радикална реформа не може да не срещне съпротива. Създаването на независима антикорупционна прокуратура няма да бъде лесно
предвид силното влияние на сенчести политически и бизнес мрежи
върху процеса на вземане на управленски решения. Дългогодишното
отлагане на антикорупционните реформи позволи появата на задкулисни играчи от всички партии, способни да осуетят всяка промяна на статуквото.
В този контекст успешни могат да бъдат само тези антикорупционни
политики и мерки, които са резултат от изграждането на широки
обществени коалиции“, заключава докладът.
Пълният текст – тук.
