DeFakto.bg DeFakto.bg
Няма европейско правно задължение за съдебния състав да се отвежда от разглеждането на едно дело заради това, че е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, в което е изложил правните и фактически обстоятелства на казуса. В подобни случаи не се прилага националното правило за отвод, защото противоречи на правилата за сезиране на Съда.
Това обяви днес, вторник, големият състав на Съда на ЕС по българското дело „Огнянов” ( С-614/14 ), образувано след преюдициално запитване на Софийски градски съд).
История
С присъда от ноември 2012 г., постановена от съд в Дания, на българина Огнянов е наложено общо наказание от 15 години лишаване от свобода за грабеж при отегчаващи обстоятелства и убийство. След като е изтърпял част от наказанието лишаване от свобода в Дания, на 1 октомври 2013 г. Огнянов е предаден на българските власти за изтърпяване на остатъка от наказанието в България. По това дело Софийски градски съд поставя на Съда на ЕС различни въпроси относно тълкуването на Рамково решение на ЕС от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела.(По това дело под номер C‑554/14 още не е насрочена дата за решаване)
Поводът
След поставяне на преюдициалните въпроси по делото „Огнянов”, Софийска градска прокуратура е поискала отвод на състава на Софийски градски съд с мотива, че при излагане на фактическата и правната обстановка по посоченото дело, съдът е изразил предварително становище по фактически и правни въпроси, преди делото да бъде обявено за решаване.
Българският закон
Според българския Наказателно-процесуален кодекс (НПК) не може да участва в състава на съда съдия, който се счита предубеден. Според практиката на Върховния касационен съд (ВКС) изразяването от съда на предварително становище по съществото на спора преди постановяването на крайния акт, представлява частен случай на предубеденост.
В този случай съдът е длъжен да си направи отвод, тоест, той спира да разглежда делото, то се разпределя наново сред останалите съдии в съответния съд, като новият съдебен състав разглежда делото отначало.
Българската съдебна практика е особено стриктна при тълкуване на условието за „предубеденост“. В това отношение тя отбелязва, че контролът за спазването на това условие се осъществява служебно и дори най-беглото излагане на факти или изявления по правната квалификация на дно дело, автоматично се превръща в основание за отвод на съдията.
Нещо повече, изразяването на предварително становище от съдията води не само до отвод и отмяна на постановения краен акт, но и до образуване на дисциплинарно производство срещу този него, отбелязва Съдът на ЕС.
Правото на ЕС
Според Процедурния правилник на Съда на ЕС, освен отправените до Съда правни въпроси, преюдициалното запитване трябва да съдържа задължителни елементи едни от които са кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция. Или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите.
Във вторник обаче Съдът на ЕС категорично отхвърли нормата на българското законодателство, задължаващо съдиите да си направят отвод по повод запитване до Люксембург.
Решението
Правото на ЕС и Процедурния правилник на Съда не допускат национално правило,(като предвиденото в българското законодателство), което задължава запитващата юрисдикция да си направи отвод по висящото дело, поради това че в преюдициалното си запитване е изложила фактическата и правната обстановка по това дело, обяви Съдът на ЕС.
Когато запитващата юрисдикция, в случая състав Софийския градски съд, излага в своя акт за преюдициално запитване фактическия и правен контекст, тя само изпълнява изискванията поставени от правото на ЕС.
Обстоятелството, че запитваща юрисдикция представя в акта си за преюдициално запитване релевантната фактическа и правна обстановка, отговаря на изискването за сътрудничество, присъщо на механизма на преюдициалното запитване, и само по себе си не може да наруши правото на ЕС.
В настоящия случай е видно, че според българското право, представянето от български съдия на фактическата и правна обстановка в акта за преюдициално запитване, се приема като изразяване на предварително становище от този съдия, което води не само до неговия отвод и отмяна на крайния му акт, но и до образуване на дисциплинарно производство срещу него.
Поради това прилагането на националните разпоредби в конкретния случай може да доведе до това националният съдия да предпочете да не поставя на Съда преюдициални въпроси, за да избегне отвод, налагане на дисциплинарни наказания или отправяне на недопустим акт на преюдициално запитване.
Следователно подобно правило засяга правомощията, признати на националните юрисдикции, а с това и ефективността на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с механизма на преюдициалното запитване.
Запитващата юрисдикция, в конкретния случай Софийски градски съд, не трябва да приложи национално правило, за което е прието, че противоречи на правото на Съюза.
Съдът решава също така, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква, нито забранява след постановяване на решението по преюдициалното запитване запитващата юрисдикция да изслуша отново страните и да събере нови доказателства, които могат да я накарат да промени фактическите и правните констатации, които е направила в акта за преюдициално запитване.Но при условие, че гарантира пълното действие на даденото от Съда на Европейския съюз тълкуване на правото на Съюза.
