Адвокатско дружество„Табаков, Табакова и съдружници” (TT&P)
DeFactoLegal: Какво ще се случи, според вас, след изненадващото гласуване на англичаните за излизане от Европейския съюз?
ТОДОР ТАБАКОВ съдружник в TT&P: Това е важен въпрос, свързан и с предстоящи трудности по приложението на някои разпоредби на Закона за адвокатурата. Защото съществена част от чуждестранните адвокати, които практикуват в България са англичани. Милена, коригирай ме ако греша. Едно изменение в нашия закон за адвокатурата им позволяваше независимо дали пребивават у нас постоянно или са временно установени в страната, да участват във всички форми на сдружаване, които са достъпни за българските адвокати. На чуждестранни адвокати, които не са граждани на страна-членка на ЕС това не е разрешено, и се поставя въпроса дали след Брекзит във всички заварени случаи ще трябва да прекратят участието си в български адвокатски дружества, сдружения или дейността си като самостоятелно практикуващи адвокати. По този въпрос вероятно ще трябва да се преговаря конкретно.
МИЛЕНА ТАБАКОВА управляващ съдружник на TT&P: И в областта на интелектуалната собственост има едно съществено развитие, свързано с Брекзит, и по-специално със Споразумението за единния Европейски патент. Предвиждаше се то да влезе в сила след ратификация от 13 държави, между които задължително трите с най-голям брой патенти – Франция, Германия и Англия. След Брекзит, системата няма да може да „тръгне”, което ще наложи последващо изменение на пакета от правни актове и по-специално прилагане на нови правила за влизане в сила. Отново всички страни ще трябва да започнат процес на подписване и ратификация. Въвеждането в действие на единния европейски патент беше нещо изключително важно и за българските заявители на патенти защото създаваше по-лесна, по-бърза и по-евтина процедура по защита. В момента процедурата, свързана с получаването на патент, който да покрива всички Европейски държави, е първо – тежка и второ – доста скъпа. При единния европейски патент закрилата щеше да се отнася за всички държави-членки на Евросъюза и нямаше да се налага валидиране в отделните държави и преводи на патента на езиците на отделните държави. Това беше в интерес на не толкова големите държави като България и българските изобретатели и патентопритежатели. Докато не се намери изход от получената ситуация интересни български изобретения, вероятно ще продължат да се заявяват само в България. Така хората с идеи реално отново няма да имат достъп до единна патентна защита в ЕС, а патентопритежателите до предвижданото по-евтино и достъпно съдебно производство на европейския патентен съд.
Цялото представяне на кантората, ще може да прочетете в новия брой 6 на DeFactoLegal. Абонатите ще бъдат първи. За постоянен абонамент вижте ТУК