Последни новини
Home / Избрано / Михаил Екимджиев: Антитерористичният закон е мракобесен, отмъква ни конституцията

Михаил Екимджиев: Антитерористичният закон е мракобесен, отмъква ни конституцията

Defakto.bg

 Не искам Цветан Цветанов да преценява опасността от тероризъм, доказал е склонност да злоупотребява с власт, казва правозащитникът.

  – Във вторник правителството „пусна” към парламента проектозакона за  противодействие на тероризма. Спокойствие или страхове поражда той, г-н Екимджиев?

– Целта на всяка терористична организация и на всеки терористичен акт е да накара нормалните хора да променят начина си на живот, навиците си, да изневерят  на ценностите си.  Парадоксално е, че в България, без да има непосредствена опасност от терористични актове, (по думите на Румяна Бъчварова и Цветан Цветанов) нашите законотворци са готови да постигнат същия резултат, който целят терористите, а именно –  страх!

Някой може да ме репликира,  че подобен извод може да се направи и за антикорупционния закон на Меглена Кунева. Сравнението обаче, не би било коректно, тъй като в България от началото на мътния преход има повсеместна брутална, демонстративна и арогантна корупция, която не просто разяжда, а е оглозгала държавата и обществото.

При такъв реален проблем е оправдано да поемем риска от известно ограничаване на правата и свободите в сравнение с някаква въображаема и виртуална опасност  от тероризъм в България.

Действително през юли 2012 година на летище Сарафово имаше терористичен  акт, но той бе извършен от чужденци срещу чужденци, а в момента непосредствена опасност от такъв акт няма по думите на самата власт.  Затова смятам, че абстрактната опасност и глобално повишеният риск от тероризъм, се използва и злоупотребява от едни хора в ДАНС, МВР и прокуратурата, за да ни отмъкнат конституцията със закон

     – Какво най-много притеснява един правозащитник в този закон?

– Някои от разпоредбите в него са откровенно мракобесни и навяват спомени за тоталитаризъм и диктатура. Предвижда се само при обосновано подозрение за терористична дейност хора да бъдат арестувани, въдворявани в определени населени места, да бъде ограничено тяхното свободно предвижване и т. н.

  • Дадено е право на вътрешния министър и шефа на ДАНС да забраняват промени на местоживеенето, да се напуска страната, да се посещават определени места, да се притежава повече от един телефон, да се контактува с определени хора… Това е погром върху правата на хората.
  • Предвидена е възможност  при  субективна преценка за опасност от тероризъм спецчастите  да  нахлуват в жилищата на гражданите, да отнемат колите им, а защо не и жените в някакъв момент.
  • –  Според Вас, какви трябва да са мерките срещу заплахите от тероризъм?
  • – Държа да подчертая , че критиката ми към закона е насочена към онази част от него, която визира действия при опасност от терористична атака, а не за онова, което трябва да се предприеме при започване или при вече осъществен терористичен акт.  В тези случаи наистина е необходимо да се предприемат остри мерки за неутрализиране.  Тогава е разбираемо, че специалните сили за борба с тероризма – полиция, армия, ДАНС имат право ( за кратко време) да  интервенират съществено в нашите права и свободи.

Но не искам да си представя хипотезата, при която например,  Цветан Цветанов ще преценява дали е  налице обосновано подозрение за терористична опасност и на база на неговата преценка, да  бъдат игнорирани основни конституционни права, които и без това едва оцеляват в нашия не толкова успешен преход.

Неслучайно визирам Цветанов, защото в битието си на вътрешен министър  той показа неадекватната си преценка и склонност да злоупотребява с  власт.

Ще напомня поне шест – седем  осъдителни решения на Европейския съд в Страсбург от времето, когато Цветанов беше вътрешен министър, и многозначителната констатация на съда,  че държавата ненужно е използвала диспропорционална полицейска сила.

Всички знаем казусите „Гуцанов”, „Алексей Петров”, „Тенчо Попов”, „Цонев”, „Славов”  и т.н., при които въоръжени и маскирани полицаи бяха използвани абсолютно ненужно!

На базата на този лош институционален опит и правозащитна памет, смятам, че е изключително опасно да се дава такова мощно оръжие, каквото е антитерористичния законопроект в ръцете на хора, които явно не са готови да го използват разумно и балансиранно. Нещо повече, те са доказали склонността си да злоупотребяват с власт.

 Чуват  се коментари, че няма да бъдат ограничавани нашите права, а правата на терористите

– Но логичен е въпросът – каква е гаранцията, че това ще е така?! Кой ще контролира дали този драконовски и мракобесен закон ще бъде използван само спрямо лошите, а няма да бъде използван целево срещу хора, които не се харесват на онези, в чиито ръце е този изключително мощен и силов ресурс.

Ако ние се откажем от своите права, ние се отказваме от обществения и парламентарен контрол, който се осъществява в парламентарната република спрямо изпълнителната власт.

Затова смятам,че гражданското общество, включително и медиите, трябва да реагират изключително остро, защото в опасност са не само правата и свободите ни, но и начина на живот и формиращите се  цивилизационни европейски ценности. Съществува реален риск да дадем възможност на нашата незряла и необучена власт и държава да направи по- големи поразии с този закон отколкото въображаемите терористични актове.  Практически – ако се откажем от правата си,ние може да превърнем държавата в тоталитарна терористична организация.

В случай на злоупотреби с човешките права при прилагането на антитерористичния закон, ще могат ли гражданите да се обръщат към Съда в Страсбург

–  Разбира се, че ще могат. Напоследък усърдно се напомня принципа, че   Конвенцията за човешките права и свободи е жив организъм, че правилата й не са от камък , а от злато, в смисъл – гъвкави,  и трябва да съобразяват условията на тероризма.  Когато има непосредствена терористична опасност, каквато беше ситуацията през 70-те години в Западна Германия, Великобритания,  Испания, бе допуснато законодателство, което в някаква степен ограничаше правата на гражданите. В същото време, в разгара на терористичните атаки,  когато Великобритания практически  беше в гражданска война с ИРА, Европейският съд постанови решение, че задържането за повече от 7-8 дни и прилагането на методите, при които не се причинява болка, но задържаните биват държани гладни, жадни  и т. н., са неадекватни средства за изтръгване на самопризания.  Известно отстъпление от правата на човека може да има, но пълното им игнориране, каквото предвижда българският проект е недопустимо. Например,  три години  следене  без съдебен контрол. Или, в  продължение на три години органите ще могат ди  следят, без да се знае кой какво е слушал и с каква цел!  Това е безобразие, при положение, че има решение на ЕСПЧ, което казва, че дори два и шест месеца са прекомерен срок

  •  – Как коментирате  разпоредбата, че съдът може да събира доказателства и да преценява дали решението на службите за ограничения на човешките права е законосъобразно?
  • – . В същото време обаче е казано, че съдът в подобни случаи трябва да вземе своето решение незабавно. Това означава, че е ограничено правото на защита на засегнатия. Изискването за незабавност е системен проблем при прилагането на Указа за борба с дребното хулиганство, както и при  мерките срещу  футболното хулиганство. Довеждат човек , полицаите са свидетили, а задържаният няма време да си организира защитата, нещо което  профанизира съдебния процес.
  • Записано е, че гражданите ще  бъдат  обезщетявани, ако  бъдат засегнати от антитерористичните мерки, това знак за какво е?
  • – Предвидена е само възможност, но  за обезщетяване само на имуществените вреди и то по ред който ще бъде определен от Министреския съвет. Ако политиците, които говорят ,че са загрижени за правата на човека бяха искренни,  щяха да предвидят много по- категорични текстове за възстановяване на всички вреди – и имуществени и морални.  Това показва, че те просто искат да  пуснат лошия дух от бутилката и оттам натакът ще възмездяват само разбитите врати  и счупените  прозорци. Но не и страха и унижението, които хората биха преживели,  без реална опасност от терористични атаки.

About Лилия Христовска

Проверете също

Лаура Кьовеши отхвърли седем от десетте български кандидати за делегирани прокурори

Европейската прокуратура, шеф на която е Лаура Кьовеши, е отхвърлила седем от десетте кандидати за …

Радев на Шипка: Историята е вдъхновение, но никой народ не може да лежи на лаврите на мъртвите си герои

Президентът: Вярвали ли сте, че ще ви забранят да сте на Шипка?! Хиляди хора изкачиха …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.