Михаил Екимджиев: Антитерористичният закон е мракобесен, отмъква ни конституцията

 Не искам Цветан Цветанов да преценява опасността от тероризъм, доказал е склонност да злоупотребява с власт, казва правозащитникът.

  – Във вторник правителството „пусна” към парламента проектозакона за  противодействие на тероризма. Спокойствие или страхове поражда той, г-н Екимджиев?

– Целта на всяка терористична организация и на всеки терористичен акт е да накара нормалните хора да променят начина си на живот, навиците си, да изневерят  на ценностите си.  Парадоксално е, че в България, без да има непосредствена опасност от терористични актове, (по думите на Румяна Бъчварова и Цветан Цветанов) нашите законотворци са готови да постигнат същия резултат, който целят терористите, а именно –  страх!

Някой може да ме репликира,  че подобен извод може да се направи и за антикорупционния закон на Меглена Кунева. Сравнението обаче, не би било коректно, тъй като в България от началото на мътния преход има повсеместна брутална, демонстративна и арогантна корупция, която не просто разяжда, а е оглозгала държавата и обществото.

При такъв реален проблем е оправдано да поемем риска от известно ограничаване на правата и свободите в сравнение с някаква въображаема и виртуална опасност  от тероризъм в България.

Действително през юли 2012 година на летище Сарафово имаше терористичен  акт, но той бе извършен от чужденци срещу чужденци, а в момента непосредствена опасност от такъв акт няма по думите на самата власт.  Затова смятам, че абстрактната опасност и глобално повишеният риск от тероризъм, се използва и злоупотребява от едни хора в ДАНС, МВР и прокуратурата, за да ни отмъкнат конституцията със закон

     – Какво най-много притеснява един правозащитник в този закон?

– Някои от разпоредбите в него са откровенно мракобесни и навяват спомени за тоталитаризъм и диктатура. Предвижда се само при обосновано подозрение за терористична дейност хора да бъдат арестувани, въдворявани в определени населени места, да бъде ограничено тяхното свободно предвижване и т. н.

• Дадено е право на вътрешния министър и шефа на ДАНС да забраняват промени на местоживеенето, да се напуска страната, да се посещават определени места, да се притежава повече от един телефон, да се контактува с определени хора… Това е погром върху правата на хората.
• Предвидена е възможност  при  субективна преценка за опасност от тероризъм спецчастите  да  нахлуват в жилищата на гражданите, да отнемат колите им, а защо не и жените в някакъв момент.
• –  Според Вас, какви трябва да са мерките срещу заплахите от тероризъм?
• – Държа да подчертая , че критиката ми към закона е насочена към онази част от него, която визира действия при опасност от терористична атака, а не за онова, което трябва да се предприеме при започване или при вече осъществен терористичен акт.  В тези случаи наистина е необходимо да се предприемат остри мерки за неутрализиране.  Тогава е разбираемо, че специалните сили за борба с тероризма – полиция, армия, ДАНС имат право ( за кратко време) да  интервенират съществено в нашите права и свободи.

Но не искам да си представя хипотезата, при която например,  Цветан Цветанов ще преценява дали е  налице обосновано подозрение за терористична опасност и на база на неговата преценка, да  бъдат игнорирани основни конституционни права, които и без това едва оцеляват в нашия не толкова успешен преход.

Неслучайно визирам Цветанов, защото в битието си на вътрешен министър  той показа неадекватната си преценка и склонност да злоупотребява с  власт.

Ще напомня поне шест – седем  осъдителни решения на Европейския съд в Страсбург от времето, когато Цветанов беше вътрешен министър, и многозначителната констатация на съда,  че държавата ненужно е използвала диспропорционална полицейска сила.

Всички знаем казусите „Гуцанов”, „Алексей Петров”, „Тенчо Попов”, „Цонев”, „Славов”  и т.н., при които въоръжени и маскирани полицаи бяха използвани абсолютно ненужно!

На базата на този лош институционален опит и правозащитна памет, смятам, че е изключително опасно да се дава такова мощно оръжие, каквото е антитерористичния законопроект в ръцете на хора, които явно не са готови да го използват разумно и балансиранно. Нещо повече, те са доказали склонността си да злоупотребяват с власт.

– Чуват  се коментари, че няма да бъдат ограничавани нашите права, а правата на терористите

– Но логичен е въпросът – каква е гаранцията, че това ще е така?! Кой ще контролира дали този драконовски и мракобесен закон ще бъде използван само спрямо лошите, а няма да бъде използван целево срещу хора, които не се харесват на онези, в чиито ръце е този изключително мощен и силов ресурс.

Ако ние се откажем от своите права, ние се отказваме от обществения и парламентарен контрол, който се осъществява в парламентарната република спрямо изпълнителната власт.

Затова смятам,че гражданското общество, включително и медиите, трябва да реагират изключително остро, защото в опасност са не само правата и свободите ни, но и начина на живот и формиращите се  цивилизационни европейски ценности. Съществува реален риск да дадем възможност на нашата незряла и необучена власт и държава да направи по- големи поразии с този закон отколкото въображаемите терористични актове.  Практически – ако се откажем от правата си,ние може да превърнем държавата в тоталитарна терористична организация.

– В случай на злоупотреби с човешките права при прилагането на антитерористичния закон, ще могат ли гражданите да се обръщат към Съда в Страсбург

–  Разбира се, че ще могат. Напоследък усърдно се напомня принципа, че   Конвенцията за човешките права и свободи е жив организъм, че правилата й не са от камък , а от злато, в смисъл – гъвкави,  и трябва да съобразяват условията на тероризма.  Когато има непосредствена терористична опасност, каквато беше ситуацията през 70-те години в Западна Германия, Великобритания,  Испания, бе допуснато законодателство, което в някаква степен ограничаше правата на гражданите. В същото време, в разгара на терористичните атаки,  когато Великобритания практически  беше в гражданска война с ИРА, Европейският съд постанови решение, че задържането за повече от 7-8 дни и прилагането на методите, при които не се причинява болка, но задържаните биват държани гладни, жадни  и т. н., са неадекватни средства за изтръгване на самопризания.  Известно отстъпление от правата на човека може да има, но пълното им игнориране, каквото предвижда българският проект е недопустимо. Например,  три години  следене  без съдебен контрол. Или, в  продължение на три години органите ще могат ди  следят, без да се знае кой какво е слушал и с каква цел!  Това е безобразие, при положение, че има решение на ЕСПЧ, което казва, че дори два и шест месеца са прекомерен срок

•  – Как коментирате  разпоредбата, че съдът може да събира доказателства и да преценява дали решението на службите за ограничения на човешките права е законосъобразно?
• – . В същото време обаче е казано, че съдът в подобни случаи трябва да вземе своето решение незабавно. Това означава, че е ограничено правото на защита на засегнатия. Изискването за незабавност е системен проблем при прилагането на Указа за борба с дребното хулиганство, както и при  мерките срещу  футболното хулиганство. Довеждат човек , полицаите са свидетили, а задържаният няма време да си организира защитата, нещо което  профанизира съдебния процес.
• – Записано е, че гражданите ще  бъдат  обезщетявани, ако  бъдат засегнати от антитерористичните мерки, това знак за какво е?
• – Предвидена е само възможност, но  за обезщетяване само на имуществените вреди и то по ред който ще бъде определен от Министреския съвет. Ако политиците, които говорят ,че са загрижени за правата на човека бяха искренни,  щяха да предвидят много по- категорични текстове за възстановяване на всички вреди – и имуществени и морални.  Това показва, че те просто искат да  пуснат лошия дух от бутилката и оттам натакът ще възмездяват само разбитите врати  и счупените  прозорци. Но не и страха и унижението, които хората биха преживели,  без реална опасност от терористични атаки.