Съдът отказа регистрация на ДОСТ, съдийката е предубедена, заяви Местан (обновена)

Името на практика е турско, партията можела да е на етническа основа

Съдия Лилия Илиева отказа регистрация на новата партия „Демократи за отговорност,  свобода и толерантност“ (ДОСТ), оглавявана от Лютви Местан. С определение от вчера Илиева обявява, че са налице нарушения на забраната за създаване на политически партии на етническа основа, както и изискването на закона официалните атрибути и дейност да са на български език.

До тези изводи съдийката стига, изследвайки наименованието ДОСТ, в превод на турски – приятел. Анализира и други факти по преписката.

Ето накратко мотивите й:

„От фактите по делото се налага изводът, че молителят напълно съзнателно е искал съкращението от наименованието на политическата партия да образува точно тази дума. Вероятно мотивът му е, че в българския език има много чуждици и използването на една само чужда дума няма да се възприеме като нарушение на закона. Или поне на неговата буква. Но освен буква законите имат и дух. Чуждата дума всъщност се съдържа в абревиатурата на наименованието на партията. Партията се афишира именно чрез своята абревиатура (всъщност това вече се случи в общественото пространство).
Например на митинг, където абревиатурата на партията се скандира многократно от нейните привърженици, ще е налице публична проява на чужд език, тъй като емоционалният заряд ще се изразява с чужда дума – турска дума. Буквата на закона няма да е нарушена, доколкото наименованието на партията е „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“, но духът ще е накърнен.
Затова съдът намира, че е налице нарушение на чл. 6 от Закона за политическите партии.

Съдът счита, че следва да обсъди и втория въпрос, поставен в гражданското
обръщение, по което прокуратурата не е взела никакво становище: етническа партия ли е ДОСТ“? Преобладаващият брой учредители са с турски имена, а чл. 11 от Конституцията забранява образуването на партии на етническа, расова или верска основа.

В устава на ПП „ДОСТ“ не се съдържа и намек, че това ще е партия на етническа,
расова или верска основа, но съдейки по „заиграването “ с абревиатурата, най-вероятно партията ще действа ако не на верска или расова, то поне на етническа основа.
Освен това, запитан от съда как ще гарантира независимостта на българските медии от олигархични обръчи, молителят дословно е преписал средствата, посочени в устава (участие в законодателната и изпълнителната власт на различни нива, формулиране на ефективни управленски политики, сътрудничество с международни организации), без да посочва нищо конкретно. Това подсказва най-малкото неуважително отношение към институцията съд. След като втори път е запитан как ще се гарантира независимостта на българските медии, молителят е направил искане за отвод на съдията и категорично е отказал да даде конкретен отговор, мотивирайки се, че такъв отговор означавал „развитие на политически платформи“.

Практиката показва, че който има ясни цели, е способен да посочи конкретни
способи за постигането им. Всъщност молителят постигна единствено това да убеди съда, че има цели, различни от официално декларираните – възможно е те да нарушават чл. 11 от Конституцията. Съдът беше изправен пред казус, който не се отличава с голяма правна сложност, но който пък за сметка на това е свързан с проблеми от морален характер, изискващи преди всичко изострено чувство за справедливост и житейски опит, за да се отсъди правилно „В името но народа“.

Решението не е окончателно и може да бъде оспорено пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок.

Сигурното е, че определението на СГС ще разбуни духовете, още повече, че българският съд рядко отказва регистрация на партии с подобни аргументи.

Очаквано лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов обяви решението на съда за „добра новина за България“. Той поздрави съдията и добави, че подобна партия няма място в обществено-политическия живот у нас.  „Ясно е,  че идеята за ДОСТ  е чужд политически проект“, коментира воеводата.

Обратно,  Лютфи Местан, обяви решението за лоша новина.

 Съдийката е пристрастна и необективна,

каза той.

Според Местан  решението е лоша новина за демократичния и евро-атлантически образ на страната ни. То ще бъде обжалвано, защото партията е учредена напълно законно, което се подкрепя и от прокуратурата в рамките на делото за регистрация, заяви той.

“Мотивите, с които се отказва регистрация на партия ДОСТ, превръщат съмненията в убеденост, че съдията е пристрастна и необективна“, казва той.

По аргумента за турската дума “дост“, Местан напомня, че в българския език има много думи от чужд произход, “като демокрация, парламент, институция, политика, министър и прочие“.

“И ДОСТ е една от тях, при това в нашия случай е абревиатура, която не е лексема в класическото разбиране като останалите“, допълва той и напомня, че самото присъствие на думата в Българския тълковен речник доказва, че тя е част от езика ни.

“По логиката на съдията обаче следва да заключим, че ако една партия избере да се нарече демокрация (от гръцки произход-б.р.), би трябвало да не получи регистрация. Така например наименованието – абревиатура на управляващата партия ГЕРБ не е българска дума. Думата `герб` в българския език идва от немската дума `erbe` (наследство). Това двоен стандарт ли е при регистрацията на политически партии в България…“, се казва в позицията на Местан.

Според него вторият мотив за етническия състав на партията е още по-несъстоятелен. “Не членският състав, а политическите цели определят дадена партия като етническа или неетническа. Като цели ДОСТ несъмнено е национална либерална партия. По логиката на съдията обаче и другите български партии би следвало да бъдат определени като етнически, респективно забранени, защото в тях преобладаващата им членска маса така или иначе е от един етнос. Това дискриминация на етноси ли е?“, пита Местан.

Той напомня, че субект в конституционното право на сдружаване е гражданинът, без значение на етническата му и на религиозната му принадлежност.

“Имаме силни очаквания ВКС да бъде обективен и безпристрастен, защото продължаваме да вярваме, че в България демократичните правила, процедури и принципи са еднакво приложими за всички“, се казва още в позицията на Местан.

Той изразява надеждата си, че правото на свободно сдружаване на българските граждани “стои по-високо от интересите на олигархията, от крайно националистическите страсти и от интересите на антинатовските и антиевропейските сили в българското общество“.