Последни новини
Home / Законът / ДОСТ прати жалба във ВКС, моли за бърза регистрация – за да участва в президентския вот

ДОСТ прати жалба във ВКС, моли за бърза регистрация – за да участва в президентския вот

Defakto.bg

Ако ние сме етническа партия, ДПС какво е?

Отменете отказа на СГС и впишете ДОСТ в регистъра на политическите партии – за това настояват пред Върховния касационен съд Лютви Местан и неговите съпартийци.  Жалбата им срещу отказа на Лилия Илиева от Софийския градски съд за вписване е внесена днес.

От ДОСТ отправят към върховните съдии и “особено искане”: “Моля, да насрочите открито съдебно заседание по делото, образуваното по настоящата ни жалба ни, във възможно най-кратки срокове, с оглед осигуряване възможността при евентуално положително за ПП ДОСТ Ваше решение, партията да може да участва на предстоящите президентски избори.”

А в защитата на “Демократи за отговорност, свобода и толерантност” се е включил и адвокат Менко Менков, става ясно от жалбата.

Лилия Илиева от СГС отказа вписване заради съмнения, че партията е на етническа основа. Аргументите й, най-общо се сведоха до това, че “дост” е турска дума (в превод на български- приятел), както и че учредителите са с турски имена.

Пред ВКС определението е атакувано и като нищожно, и като незаконосъобразно. Нищожно, защото било постановено от незаконен, пристрастен състав.

По-любопитни са мотивите за незаконосъобразност. Започва се, разбира се, с наименованието. “Думата „ДОСТ” се съдържа в „Българския тълковен речник”, съставен от най-високите авторитети на българската тълковна лингвистика – Л. Андрейчин, Л.Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив.Леков, Ст.Стойков, Цв. Тодоров. За да се разбере какво означава статията в цитирания речник за думата „дост” – „[пер.-тур] остар. Приятел”, е необходимо да се изследва предговорът (уводните бележки) на въпросния тълковен речник, при това сравнително – на предходното и на последното му издание, където и в двете издания думата „дост” се съдържа. В предговора на четвъртото издание на „Българския тълковен речник”, съставен от цитирания авторски колектив, Наука и изкуство, София, 2015 г., изрично е посочено, че „това ново, допълнено и преработено издание (на речника – бел. наша) има за цел да го доближи във възможно най-висока степен до съвременното състояние на езика и до потребностите и изискванията на съвременното българско общество”. Също така е посочено в предговора, че „словникът на речника е обогатен с много нови думи, дошли от вън …. и настанили се трайно в него”, като „в същото време от речника са отпаднали не малко подчертано редки, остарели и диалектни думи, чието присъствие в лексикалната система на езика и в речта на съвременния българин не е достатъчно убедително”. С оглед изложеното в предговора на последното издание на речника, присъствието на думата „дост” в същото това издание означава, че тази дума продължава да присъства убедително в съвременния български писмен и говорим език. С оглед разясненията в уводните бележки към предходното издание на „Българския тълковен речник”, съставен от същия авторски колектив, БАН, София, 1993 г. отбелязването „остар.(остаряло)” (използвано за „дост”) се използва за „думи, които са се употребявали в недалечно минало, а днес се чувстват остарели”, като това отбелязване е различно от „старин (старинно)”, което се използва за думи, които са употребявани като обикновени в миналото, а сега се употребяват само за стилистична украса на речта. Съгласно следващи разяснения в същите уводни бележки отбелязването [пер.-тур](използвано за „дост”) означава, че думата „дост” е персийска дума, проникнала в българския език през турския език. Присъствието на думата „дост” и в двете последни издания на българския тълковен речник недвусмислено означава, че „ДОСТ”, макар и чужда по произход дума, несъмнено е част от българския говорим и писмен литературен език. Следва да се има предвид, че става въпрос не за самостоятелна лексема, а за абревиатура на същинското наименование на партията, което е „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“. Предвид на горното, смятаме за неправилен и необоснован мотива на съда, че „дост” е чужда за българския език дума, или тя е толкова чужда, колкото чужди са думи като „герб“, „атака“, „баста“ (все имена на регистрирани политически партии), както и думи като „политика“, „демокрация“, „министър“ и още десетки и десетки хиляди думи”, се казва в жалбата. И се заявява, че това е дискриминация, забранена както от евроконвенцията за човешките права, така и от Хартата за правата на ЕС.

Въпросът, който е съществен и който въобще не е обсъден от първоинстанционния съд, е дали има израз на политическа воля при произнасяне на думата „ДОСТ”, която на всичкото отгоре означава „приятел”. Отговорът на този въпрос е единствено отрицателен.

Отново за сравнение, за разлика от думата „дост”, политическа воля може да се открие в думата „атака”, използвана за наименование на друга политическа партия, надлежно регистрирана и участваща в политическия живот на България, което също се скандира по митинги и други публични прояви. И в тази връзка отказът на първоинстанционния съд е дискриминационен по отношение на ПП ДОСТ и нейните членове”, заявяват Местан и съпартийците му.

Категорично не е вярно, че всички учредители на ДОСТ са с турски имена, 1/4 от тях са с български, се твърди още в  жалбата. По-съществен е друг въпрос, поставен от Местан: “Налице са ред други политически партии, съществена част от чиято членствена маса също са граждани, чиито имена не са български по произход. Общоизвестно е, че такива са ДПС, Евророма, ДРОМ, Народна Партия Свобода и Достойнство, Национално движение за права и свободи и др. Също така е общоизвестно, че партии, в които членуват преимуществено етнически българи, са партии „Атака“, „Национален фронт за спасение на България“. Може да се заключи, че при всички партии в България така или иначе преобладава един етнос като членска маса. Означава ли, че всички български партии са етнически, или става въпрос за дискриминация на един конкретен етнос.

Съдът с решението си в частта с турските имена поставя един много сериозен правен и ценностен въпрос – нима гражданите с избирателни права по българското законодателство, които носят „турски”, „цигански” или други етнически имена и които желаят да изразяват политическа воля чрез участие в политически партии, следва да сменят своите имена с български, за да могат да упражнят това си право. Според нас отрицателният отговор на този въпрос е категорично поставен със стартиране изграждането и утвърждаването на България като демократична и правова държава”, се казва в жалбата до ВКС.

 

 

About De Fakto

Проверете също

ЕК завежда иск срещу България пред Съда на ЕС за неизпълнение на решението за мръсния въздух у нас

България ще бъде изправена пред Съда на ЕС  заради бездейства по въпроса със замърсяването на …

Управляващите с нова версия за независимия прокурор, който ще разследва Главния: Мандат от 7 години, избор от Пленума на ВСС с обикновено мнозинство

След премеждията на проектите “Кирилов” (по името на бившия правосъден министър) и куп унищожителни негативни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.