Последни новини
Home / Законът / Съдът в Страсбург: Гражданите могат да критикуват чиновниците без риск от санккции

Съдът в Страсбург: Гражданите могат да критикуват чиновниците без риск от санккции

Defakto.bg

Обезщетения получиха четирима души, осъдени заради жалби срещу държавни служители

Критиката на държавни служители не е клевета и гражданите имат право на това. Такъв е изводът от решенията на съда в Страсбург, с които четирима българи успяха да осъдят държавата и да получат обезщетение. Други двама също спечелиха дело, но няма да получат обезщетение, защото българският съд междувременно се е произнесъл справедливо. У нас тези хора са били осъдени несправедливо, защото имали дързостта да се оплачат от държавни чиновници. Те пък от своя страна след това ги осъдили за клевета или набеждаване, съобщи в. Сега

Когато бъдат съдени за клевета хора, които са подали жалба срещу чиновници, се нарушава свободата на словото, смята съдът. Според него критиката е допустима, а клевета има само когато „гражданинът съзнателно се е стремил да навреди на длъжностните лица, чието поведение критикува, като е знаел, че твърденията му срещу тях са фалшиви“.

Европейският съд за правата на човека обединява делата на четиримата българи и  констатира, че ефектът от присъдите на граждани за клевета, след като са подали оплакване срещу представители на властта, е „задушаване“ на жалбите срещу държавни служители. „Подобни мерки могат да се разглеждат като необходими само при изключителни обстоятелства, когато убедително е било доказано, че гражданинът съзнателно се е стремил да навреди на длъжностните лица, чието поведение критикува, като е знаел, че твърденията му срещу тях са фалшиви“, подчертава съдът в Страсбург. И допълва, че гражданите не са военнослужещи, държавни служители, журналисти или адвокати, които имат специални задължения и отговорности при упражняването на правото си на свобода на изразяване.

„Гражданите по принцип трябва да са в състояние да подават оплаквания срещу държавни служители до техните висшестоящи без риск от наказателна санкция, дори когато твърдят, че е налице престъпление и дори ако твърденията им след проверка се окажат неоснователни“, казва съдът в Страсбург.

Сред спечелилите между 3500 и 5000 евро обезщетение са учител, осъден от свой ученик, майка, оплакала се от учителка на сина си, и мъже, оплакали се от катаджии.

Росица Маринова се оплакала пред Агенцията за защита на децата от учителя на сина си, че го тормози и унижава. После се оплакала пред директора и полицията, че учителят отнел мобилния телефон на сина й, като отказал да му го върне . Златанов и Финдулов се оплакали от катаджии – първият, че проверяващият миришел на алкохол и се държал грубо, вторият – че му поискали подкуп. По жалбите на тези хора са били образувани проверки, а проверяващите са отхвърлили сигналите им. На финала държавните служители, срещу които се оплакали, ги осъдили за клевета или набеждаване.

Семейство Динчеви от Ловеч не получиха обезщетение, тъй като техният случай е завършил благоприятно, докато са водели делото в Страсбург. Те се оплакали, че извикали двама квартални полицаи при конфликт със съседи, но те не ги защитили. След това били осъдени. Касационният съд обаче възобновил делото и отменил присъдите им.
Особено фрапиращ е случай, при който  съдия, постановил присъда срещу бившия си учител, когото след това осъдил и за клевета.     През 2006 г. Районният съд в Казанлък осъжда на две години затвор учителя Здравко Станев. Присъдата е за съзнателно използване на неистински документ и за набеждаване в престъпление, а съдът разпорежда Станев да бъде задържан.

Учителят обжалва пред Окръжния съд в Стара Загора и заявява в жалбата си: „Съдията (докладчикът по делото в Казанлък – бел. ред.) е мой ученик и иска да си отмъсти, използвайки функционалния си имунитет. Всичко се решава въз основа на власт и връзки, не въз основа на законите“. След това пред съдебния състав в Стара Загора Станев казва: „Присъдата срещу мен беше произнесена от съдия, който е бивш мой ученик. Когато го попитах по какво съм му преподавал, той отговори „Електрически материали“ и че съм му поставил  средна оценка … Аз вярвам, че съществуват основания за отвод на съдията-докладчик .. . имам лични отношения с него. Искането ми обаче беше отхвърлено и съдбата ми беше оставена в ръцете на съда“.

На 16 май 2007 г. Окръжният съд в Стара Загора отменя присъдата на учителя и връща делото за ново разглеждане на първата инстанция. От решението на съда в Страсбург става ясно, че Окръжният съд е установил редица процесуални нарушения при осъждането на Станев. Не само, че не става ясно въз основа на какво съдията от Казанлък е приел, че бившият му учител е извършил  престъпленията, в които е обвинен, но и на практика е обърнал доказателствената тежест. Така вместо прокуратурата да доказва, че е виновен, мъжът е трябвало да доказва, че не е. Освен това окръжният съд заявява в прав текст, че съдията-ученик на подсъдимия е трябвало да се отведе от делото, както е поискал Станев. „Като се има предвид наложената ефективна присъда, която не съответства нито на тежестта на престъплението, нито на опасността на извършителя, както и изложените мотиви за налагането ѝ – да се защитят останалите членове на обществото и органите на съдебната власт от бъдещи граждански искове, и неоправданата емоционалност на мотивите, присъдата не показва необходимата безпристрастност“, посочва  въззивният съд.

Това обаче не е краят на историята, защото през 2007 г. съдията от Казанлък завежда дело за клевета срещу Станев. Същата година Районният съд в Стара Загора постановява, че учителят е виновен и го осъжда на 5000 лв. глоба и обществено порицание за публично нанесена обида и клевета на длъжностно лице. В присъдата се приема, че Станев умишлено е оклеветил съдията от Казанлък, без съдът въобще да провери на какво се базират твърденията на учителя.

Станев обжалва, но и Окръжният съд в Стара Загора, приема, че е виновен. Той намалява глобата на 2500 лв., защото потвърждава присъдата за обида и клевета само за твърденията в жалбата на учителя, но не и за думите му по време на процеса. „Без да се опитва да провери дали първото твърдение има фактическо основание, съдът намира, че изявлението на Станев, че съдията е отмъстителен и използва длъжността си, за да търси разплата, са били дискредитиращи за съдията в професионално качество и опетнили службата му“, преразказва фактите съдът в Страсбург.

„Работата на съдилищата, които са гаранти за справедливост и имат основна роля в държава, управлявана от върховенството на закона, изисква обществено доверие, и поради това те следва да бъде защитени срещу неоснователни атаки. Съдилищата обаче не са имунизирани от критика и контрол, и страните имат право да коментират правораздаването, за да защитят правата си, но критиките им не трябва да прекрачват определени граници. По-специално, трябва да се направи ясно разграничение между критика и обида“, пише в решението си Европейският съд за правата на човека.

А след това, коментирайки случая на Станев, съдът заявява: „Едва ли може да се каже, че избраните от него думи са по-близко до обида, отколкото на критика.“ И подчертава, че учителят сочи конкретни факти, на които се основава твърдението му за предубедеността на съдията от Казанлък. „В действителност, тези опасения по-късно са били напълно потвърдени от втората инстанция, която постановява, че съдията е показал недопустима пристрастност и е трябвало да се отведе от делото. Съдилищата, които се занимават с делото за клевета срещу жалбоподателя обаче не казват нищо за това“, заявяват евросъдиите. Освен това те подчертават, че на жалбата на Станев срещу присъдата, произнесена от бившия му ученик, не е дадена никаква форма на публичност. „Поради това тя не представлява сериозна заплаха за властта и репутацията на съдията. Не би могло да се твърди, че тя може да окаже сериозно влияние върху професионалната позиция на съдията или да доведе до дисциплинарни санкции срещу него“, посочва съдът в Страсбург. И специално подчертава, че Станев не е адвокат и от него не може да се изисква същият стандарт на поведение.

Заради погазеното правото на свободно изразяване на Станев, Европейският съд за правата на човека осъжда държавата да му плати 3500 евро обезщетение.

About De Fakto

Проверете също

Прокуратурата поиска информация от здравния министър за контрола над на т.нар. „бързи тестове“ за диагностика на Covid-19

 По повод зачестилото предлагане на т.нар. „бързи тестове“ за диагностициране на  възможно заразяване с коронавирус, …

Съдът по правата на човека в Страсбург спира да обявява решения, освен спешните

Европейският съд по правата на човека в Страсбург спира да обявява решенията си до възстановяването …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.