Няколко теми открои интервю на главния прокурор Сотир Цацаров пред Нова телевизия.
„Слънчев бряг е икономическа и административна държава в държавата. Там няма територия, от която да не се изкарват парични средства. Там войната не е само за наркотиците, а за количките със сладолед, за стоянките на такситата и за всяко друго кътче земя. Единият от задържаните продаваше райски газ – 5 лева за вдишване. Ако не се беше случила тази дандания, нямаше да се разбере, че морето всъщност е едно блато“, заяви Цацаров. Той коментира и вече известният факт, че следователят на Митьо Очите има търговска дейност, недопустимо съвместителсто заради което е отстранен от поста. Твърденията, че прокуратурата и полицията е ударила едната групировка, за да осигури чадър на друга, не е вярно, каза Цацаров.
След силното изложение на фактите обаче не последва оценка кой е отговорен, че едни местни дерибеи са си заграбили сладка хапка от държавата. И едва след кръвопролитен скандал, въоръжените й до зъби с правомощия органи се сетиха, че трябва върнат заграбеното от данъкоплатците. Недоизказаните изводи не са характерни за главния прокурор, а едва ли някой би се зарекъл, че няма мнение в случая.
За делото “ Бисеров“.
„Аз съм със съзнанието, че прокуратурата си е свършила работата, основанията против оправдателната присъда – към съда“, каза Цацаров. Няма причина да се съмняваме в съзнанието на главния прокурор, макар, че всеки, запознат с обвиненията още преди да влязат в съда срещу бившия колос в ДПС, бе наясно, че крахът на прокуратурата в този случай, е предстоящ. Главният прокурор повтори, че материалите по случая „Бисеров” са били представени късно на прокуратурата, а ако тя не се е била задействала щяла да получи укори от политиците, че предпазва Бисеров.
Все пак! Никой не може да задължи един прокурор ( освен началниците му!) да внесе необоснован обвинителен акт в съда, за да угоди на политическата класа, а после да прехвърля отговорността за оправдателната присъда на съда. Абсрудно е! Ще излезе, че обвинението обслужва политиците, вместо да си гледа закона.
С лекота главният прокурор мина през въпросите за европейската проверка прокуратурата. Той заяви, че няма от какво да се срамува по делото „КТБ”. Потвърди, че проверяващите имат свободата да поискат всяко дело. Първото, от което се интересуваха бе делото „Гуцанов“ и операция „Медузи“. Шпицкоманда в прокуратурата няма“, каза главният прокурор по повод интереса на проверяващите. „Има я само в болната фантазия на някои”, добави той.
За Вежди Рашидов и исканата му оставка.
По повод появилите се информации, че синът на Рашидов има къща за гости в Австрия, Цацаров заяви, че прокуратурата е готова да започне проверка на имотното състояние на министъра на културата, ако Сметната палата и НАП установят, че има несъответствие в доходите и декларациите на Рашидов. „Естествено, че ще реагираме“, заяви главният прокурор. Първоначално Рашидов отричаше, че синът му има хотел, а след това от ведомството му разпространиха съобщение, че не става дума за хотел, а за къща за гости.
„Бих направил проверка на имотното състояние на Вежди Рашидов, ако НАП реши, че има несъответствие – ще реагираме, като по учебник отговори главният прокурор.
Последва раздвоение – като какъв да продължи разговора по темата. Накрая Сотир Цацаров реши да се изкаже по казуса като гражданин, а не като Обвинител № 1 на държавата.
„Човек може да изпусне нервите си и след това да се извини”, каза гражданинът. И още:
„Много внимателно четох текстовете на хората, които призовават за оттеглянето на Вежди Рашидов и после много внимателно изчетох техните имена. Вътре са хора, които са искали оставките поне на десет човека, които „ по професия, тоест, по занятие” работят това. Искали са включително и моята оставка”. Последва задължително уточнение:” Няма лошо живеем в свободна страна и всеки може да иска всичко!”.
Второ, продължи Цацаров, „ вътре има хора, които през живота си не са направили и една десета от това, което е направил Вежди Рашидов. Следва пак уточнение:”Не защитавам Рашидов, просто казвам какво мисля“.
Трето, „вътре има подписи на хора, които са роднини или близки на министър, който седи в същата зала на МС, в която стои и Вежди Рашидов“.
И най- сетне, „вътре има подписи на собственици на бизнес и медийна група, които ми изглеждат най-неестествено, защото не им е мястото там”, завърши експертизата си гражданинът Цацаров.
Логичният въпрос, последвал финалните фрази по случая „Рашидов” е: Вярва ли си един главен прокурор, че някой ще отиде да го интервюира като гражданин, а не като обвинителят на държавата, от когото се очакват отговори за успешните (или не) обвинения например, за корупцията по високите етажи на властта, а не за протестните инициативи на гражданите ?!
Логично е да си дава сметка, че формалното му разграничаване от поста „главен прокурор”, няма никаква стойност, защото, докато е главен прокурор, той може да е обикновен гражданин само на опашката за хляб. Ако гардовете му позволят. Всеки профсионалист на такъв отговорен пост, би трябвало да е наясно, че оценките му „кой кой е , къде седи и на кого къде е мястото” могат да породят основателно безпокойство у дръзналите да имат различно мнение от това на главния прокурор. Това ли беше целта на гражданската изява на Обвинител №1? А и какво друго да си помислят онези „щатните” недоволстващи от Рашидов, след описаната щателна „ревизия“ на имена им?
Толкова ли е слаб министър Рашидов, та се налага главният прокурор да поема защитата на способностите му, че и да омаловажава позицията на опонентите му?! Едва ли, но друго си е да стане ясно, че зад Рашидов стои главният прокурор на републиката, фигура с власт, каквато друга институция в държавата няма.
А какво става с европейските ценности за свобода на словото и правото на мнение, в които властниците ни до един се кълнат, кацнат ли в Брюксел, няма да питаме. Ясно е, на наша почва, това е въпрос на софра и манталитет!