![P.Obretenov[1]](https://defakto.bg/wp-content/uploads/2016/07/P.Obretenov1.jpg)
Уволнението на близо 3000 съдии – показва, че Турция няма нищо общо с принципите на правовата държава и изобщо – със съвременна демократична държава. Дори Абдул Хамид – последният властващ дълго време султан, не си е позволявал такива “ волности“.
Голямата историческа ирония е, че всички демократични държави излязоха в подкрепа на „конституционния ред“, който фактически се е превърнал в еднолична диктатура на човек, който скъсва с принципите и заветите на Кемал Ататюрк, отдалечава Турция от Европа и води към исламизацията й. Този опит за преврат е последното усилие / формално антиконституционно, но очевидно при условията на режима на Ердоган е ultima ratio /.
Това е последният опит да се запази светския характер на турската държава и не напразно Ататюрк е възложил тази задача на армията. Очевидно е знаел добре как стоят нещата в Анадола. Европейските държави и САЩ има да се каят до какви последици може да доведе спазването на “ конституционния“ ред в Турция, както сега си дават сметка до какви последици може да доведе опита да се въведе демокрация в арабския свят с Арабската пролет.
*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.
Мили журналисти, как очаквате да ви четем, след като пишете с правописни грешки?
Права сте, ужасно е, когато в бързината, правим щуротии. Извинете!