DeFakto.bg DeFakto.bg
С почти пълно единодушие и без нито една реплика в защита, правната комисия отхвърли предложението да се създаде независим зам.-главен прокурор, който да отговаря за борбата с корупцията по високите етажи на властта. По подобие на Румъния.
Забележителното бе, че въпреки шумното й прокламиране никой от вносителите начело с Радан Кънев не се яви да защити идеята. И тя консесусно угасна.
Дотук се стигна, след като на третото си поред заседание по поредните и последни промени в Закона за съдебната власт днес по обяд правната комисия най-сетне се зае с прокуратурата. Нейната децентрализация, както и съдийското самоуправление са основните акценти в законопроекта, изготвен от Министерството на правосъдието и внесен от МС. Главата за прокуратурата роди много коментари и остри критики, че всъщност промените са проформа и оставят непипната властта на обвинител №1.
Всички „за” децентрализацията
А че депутатите не са настроени да въвеждат нови редакции, извън вече одобрените от Сотир Цацаров (той самият няколко пъти повтори, че промените са съгласувани с прокуратурата и тя ги одобрява), стана ясно веднага. Знака даде Явор Хайтов от БДЦ, заявявайки: „Хубаво е да слушаме прокуратурата”!
В правната комисия бяха две дами от екипа на Цацаров – зам.-главните прокурори Пенка Богданова и Мария Шишкова, той самият не дойде.
Пенка Богданова разясни защо държавното обвинение може да се децентрализира, но не и да не остане единно. „За разлика от съдилищата, по конституция прокуратурата е една. Фактът, че тя е една, т.е. единна, има своя смисъл включително и в изпълнение на прокурорските функции, дава правомощия на главния прокурор по НПК дори да изменя район на разследване, както и да издава методически указания до прокурорите и следователите за уеднаквяване на прокурорската работа. А отпадането на текста, че централизирана и всички са подчинени на главния прокурор, постига ясно разграничение между йерархията и нормалния инстанционен котрол”, каза тя.
Явор Хайтов обаче се разтревожи да не би сега прокуратурата, която в последния доклад на Брюксел получила „добри думи”, да се разпръсне на отделни вилаети. Становището на Пенка Богданова обаче разпръснало опасенията.
„Притесних се, че дълго време сте били притеснен”, иронизира председателят на комисията Данаил Кирилов. Така единодушно правната комисия гласува децентрализацията.
Прокуратура в прокуратурата? Противоконституционно!
Радан Кънев и група от реформаторите предлагаха пленумът на ВСС да назначава зам.-главен прокурор „антикорупция”, който да създава свое звено от обвинители, следователи, служители на ГДБОП и ДАНС и да утвърждава методика за дейността му.
Бившият конституционен съдия, консултант на правосъдието, Блавовест Пунев бе категоричен – предложението е противоконституционно. И то в две насоки.
Първо, въпросният заместник ще се избира от пленума на ВСС, което е в разрез с конституционно разписаното вече разделение на съвета на две колегии, които поотделно да кадруват съдиите и обвинителите. „Въвежда се неприемлио изключение”, обобщи Пунев. Ако целта е независимост, тя също е непостижима – става дума за зам.-главен прокурор, който така или иначе ще е подчинен на главния. Защото обратното би нарушило друг принцип – за единоначалието в прокуратурата.
„Съгласни сме с това становище”, обяви Пенка Богданова. И допълни аргументи за противоконституционност – че проектът не назовава зам.-главния прокурор независим, на практика му отрежда самостоятелност.
„Няма смисъл от пространна аргументация за вносител, който не присъства и не защитава предложението си”, сложи край на дебата Данаил Кирилов. Чавдар Георгиев успя да вметне, че предложението създавало „прокуратура в прокуратурата, което не е добре”.
Само Петър Славов от реформаторите гласува „за” предложението.
Съдийското самоуправление стана „хем го има, хем го няма”
След редакциите на правната комисия съдийското самоуправление отстъпи позиции. На мястото на категоричните преди текстове, че общите събрания номинират, изслушват, приемат, се появи думата „може” – т.е. може и да не може. Остана все пак, че съдиите номинират кандидати за свои председатели, но „може” да изслушват всички кандидати.
Днес бяха останали само текстовете за двете върховни съдилища, а основният дебат се съсредоточи върху въпросите кой определя председателите на отделенията и по какви правила шефовете на ВКС и ВАС занапред ще влизат да съдийстват.
След няколко часа дебати се реши: не пленумите, а председателите ще предлагат и назначават шефовете на отделенията, а пленумите само ще ги изслушват.
Що се отнася до това кога „двамата големи” могат да влизат по дела, правосъдието предлагаше само да се уточни, че те могат да влизат по всички дела, но със спазване на принципа на случайния избор – т.е. участието им не може да подменя докладчика. В крайна сметка, с няколко многословни обяснения и правната комисия стигна до това.
Но преди това Лозан Панов, често наричан от председателя Кирилов „г-н Лозанов” питаше аз мога ли сега, например, да вляза по делото ДОСТ, за да поема отговорност? От приетите текстове излиза, че може. А Кирилов му се извини за честото бъркане на фамилията му по своебразен начин: „И мен често ме наричат г-н Данаилов” (по малкото му име Данаил).
Вратичките за „вечни началници“ остават
Проектът предвиди, а мнозинството в правната комисия в крайна сметка одобри известни спирачки пред „вечните началници“ в Темида. В момента забраната е само за повече от два последователни мандата на едно и също място – примерно като председател на окръжен съд в град N, апелативен прокурор в прокуратурата Y и т.н. В същото време и във ВАС е висящо дело за един съдия, който е председател на районни съдилища – в различни градове, от началото на 90-те години на миналия век.
Правната комисия гласува занапред ограничението да е за не повече от два мандата, без значение дали последователни или не, в един и същ орган на съдебната власт. Това, според Благовест Пунев, е максималното ограничение в рамките на конституцията. Сиреч „вечен началник“ на районен съд няма да има, но същият магистрат след 10 г. начело на районния съд може да изкара още 10 г. начело на окръжния, а после и още 10 г. като ръководител на апелативния.
Димитър Делчев от реформаторите бе предложил след да поредни мандата непременно да има прекъсване поне от 6 месеца, преди впросният магистрат отново да се кандидатира за ръководна длъжност.
Идеята бе подкрепена от Съюза на съдиите. „Трябва да има прекъсване, дори със срок, иначе мандатите се обезсмислят. Професия административен ръководител няма!“, мотивира подкрепата съдия Весислава Иванова. Предложението има резон, заяви и Екатерина Захариева. Мнозинството обаче отхвърли идеята.
Междувременно обаче състав на Върховния административен съд сезира КС да разтълкува проблема с броя на мандатите и важат ли ограниченията за различни нива в системата.
Промените в Инспектората аха да минат. Но – уви!
В стахановско темпо правната комисия до вечерта продължи да штудира проекта за ЗСВ и бе на път да постави рекорд по геройство, като отметне и друга главоболна част за новите правомощия на Инспектората. Устремът обаче бе покосен към 19 часа след продължително изказване на главния инспектор Теодора Точкова. Настроенията сред депутати – от всякакви бои обаче бяха еднозначни – да „пуснат“ промените, както ги предлага Министерството на правосъдието. Гласуването ще е утре, когато работата на комисията продължава.
Последният ремонт на конституцията възложи на Инспектората занапред той да извършва проверките на имуществото на магистратите, както и да ги следи за конфликт на интереси, спазване на етичните правила и прочее. Законопроектът описва как точно става това. В случая задачата е затруднена, тъй като поправките трябва да са в синхрон с антикорупционния закон „Кунева“, третиращ същата тема, но за останалите от властта. А той едва напоследък мина на първо четене, второто надали ще се случи до лятната ваканция на НС. Спънката е и другаде – във всичките си становища Инспекторатът категорично не харесва промените за себе си и ги отрича като неясни, нелогични, създаваща пречки в работата, та дори и противоконституционни. Част от възраженията им са прегърнати от депутати от БДЦ и БСП. А в дебата активно участва и Емил Димитров-Ревизоро от патриотите с примери „от живота“.
С две думи – какво се предлага от правосъдието?
Занапред всички съдии, прокурори и следователи ще подават имуществените си декларации пред Инспектората, а не пред Сметната палата като досега. Там се отчитат и за конфликт на интереси. Инспекторатът, от своя страна, ще извършва проверки – на имотните декларации, за конфликт на интереси, за почтеност, независимост и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт. При констатиране на проблеми и несъответствия – сезира съответната колегия на ВСС за на дисциплинарно наказание или за установяване на конфликт на интереси. Проверките започват включително по сигнали, но не анонимни.
В последния вариант на закона доста ясно е описан и предметът на всяка проверка, както и какво се търси в тях. Конфликт на интереси – ако магистратът има интерес, който може да повлияе на безпристрастността му. Проверка за почтеност – дали приема облаги, които поставят под въпрос неговата независимост и безпристрастност. Проверка за независимост – дали при изпълнение на службата се поддава на натиск, заплахи, стимули, влияния (включително от ревящи тълпи пред палатата). За опетняване честта на тогата – дали поведението на магистрата е в разрез с обществените разбирания за благоприличие, и компрометират престижа на професията сред колегите и сред гражданите.
И започна едно лутане. Примерно – дали „тримата големи“ – Лозан Панов, Георги Колев и Сотир Цацаров ще бъдат проверявани от Инспектората, щото нямало специален запис за тях. Ще бъдат, те са магистрати, бе отговорът. А инспекторите и членовете на ВСС кой ще ги проверява? Бюрото по закона „Кунева“, понеже те не са магистрати, а и е абсурдно инспекторите да проверяват самите себе си, обясни Екатерина Захариева. Ама в неанонимните сигнали да се пишат и ЕГН-тата а подателите, скочи патриот. Щото иначе ще се намерят двайсетина желаещи да оплюят опонента и да твърдят, че си е направил харем, рече Ревизоро. Данаил Кирилов, под натиска на спомен как него и останалите адвокати от правната комисия половин година ги проверявали за конфликт на интереси заради поправките в адвокатския закон пък заяви, че имало европейска практика за неоснователен сигнал да се носи административна и гражданска отговорност, ама…
Тук се включи Теодора Точкова. И каза: проверката за почтеност да отпадне, защото това не било правно понятие и нямало какво да се проверява. Проверката за независимост трябвало да е в прокуратурата – било престъпление (и демонстрациите преди определени заседания, като тези на „Атака“, реди делата на Волен Сидеров ли?) и инспекторите нямали работа там. А проверката за опетнената чест на професията била формулирана неясно.
Пътьом следваха обяснения, че при данни за престъпление, разбира се, се сезира прокуратурата. При данни за укриване на данъци – НАП и т.н.
В края на деня депутатите се умориха. А публиката се омерзи.
Утре следва продължение.
