Над 170 адвокати в Турция отказват защита на задържаните заради преврата

Над 170 адвокати в Турция са отказали да поемат защитата на задържани и обвинени за участие в опита за военен преврат в страната, съобщи БГНЕС.Това е  сигурен знак, че турската държава няма да осигури безпристрастно правосъдие на задържаните заради преврата, заявиха юристи. Заради подобни  опасения вчера  адвокат Михаил Екимджиев   коментира пред DFL че гръцкият  съд има всички правни основания, проитичащи от европейскоти право и конвенцията за човешките права, да откаже екстрадицията на 8-те военни,  коиото успяха с хеликоптер да се приземат нелегално в Гърция. А Турция поиска незабавното им екстрадиране.

„Дори рискът от възстановяване на смъртното наказание да е хипотетичен, гръцките съдии имат  още една класическа причина да откажат връщането на 8-те военни, а именно – те са застрашени от несправедлив съдебен процес в Турция.  Рискът от несправедливост на съдебния процес,  в сегашната  ситуация на репресии спрямо съдии, би трябвало да доведе до отказ от страна на гръцкия съд“, каза адвокатът.

А рискът да се застане  пред  съда без защитник или със съмнителен адвокат, обрича на недоверие  всяко решение, като издадено при необективно и справедливо правосъдие.

Общо задържаните до момента гонят цифрата 16 000, арестувани са  7543 души и  6038 военнослужещи, съобщи премиерът Бинали Йълдъръм след заседание на правителството, предаде Ройтерс. Сред тях са над 100 генерали, а над 8000 полицаи са уволнени.

Главната дирекция на полицията в Турция започна операция по прочистване на полицейските управления на територията на цялата страна от заподозрени за участие в опита за преврат. Още снощи до всички провинции са изпратени списъци с имената на нарочените за уволнение, като много от тях са привиквани по участъците, иззети са оръжията и служебните им легитимации. Всички ще бъдат предадени на съд. В неделя стана ясно, че сред задържаните са над 500 съдии и прокурори.

Лидерът на опозиционната Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу настоя обаче да има съд и за онези цивилни, които линчуваха войниците в нощта на сблъсъците между участници в преврата и защитници на властта.

‚Ако Турция смята да бъде правова държава и да излъчва доверие, е длъжна да действа в съответствие със законите. Престъпниците трябва да бъдат преследвани в рамките на правилата, предвидени от закона, но не с цел отмъщение и разправа, или предубедено и предрешено съдопроизводство. Трябва да бъдат издирени онези цивилни, които повалиха, ритаха и удряха обикновените войници, този линч е недопустим и няма съвест, която да може да го приеме. Те трябва да бъдат съдени наравно с участниците в опита за преврата. В крайна сметка, ние разчитаме на армията си“, заяви Кълъчдароглу пред журналисти.

Премиерът Йълдъръм заяви още, че Турция няма да действа прибързано по въпроса с връщането на смъртното наказание. В снощното си интерю президентът Реджеп Ердоган заяви пред Си Ен Ен , че ако парламентът гласува връщането на смъртното наказаниу той ще го одобри. Илюстрира вижданията си с  реприката: „Защо да ги държим и храним затовирте следващите години?, това питат  хората“.

На първото заседание на Министерския съвет след нощта на метежа той съобщи, че загиналите са 208 души, сред които 145 са цивилни граждани, 60 полицаи и 3 войници. Ранените са 1491.

По късно стана известно, че турското правителство е изпратило четири документа в САЩ, с които офиицално е поискало екстрадирането на мюсюлманския проповедник Фетуллах Гюлен, живеещ в щата Пенсилвания. Това заяви турският премиер Бинали Йълдъръм. По думите му, в документите се съдържат факти за намесата на Гюлен в осуетения опит за военен преврат в петък срещу събота. Президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган и правителството смятат, че Гюлен е дирижирал опита за преврат, при който над 200 души бяха убити и над 1400 ранени. Бинали Йълдърм посочи още, че ще премахне из корен движението на Фетхуллах Гюлен, за да няма как той повече да предава турския народ.