DeFakto.bg DeFakto.bg
При прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника, той има право на финансово обезщетение, ако не е могъл да изчерпи напълно или отчасти правото си на платен годишен отпуск.
Това обяви днес Съда на ЕС по трудов спор между австрийски работник и работодателя му за обезщетение на неползван платен годишен отпуск, докато е бил болен. (Дело C-341/15 Hans Maschek/Magistratsdirektion der Stadt Wien – Personalstelle Wiener Stadtwerke)
Случаят
Hans Maschek, служител в администрацията на община Виена, е пенсиониран по негова молба от 1 юли 2012 г. , като от 15 ноември 2010 г. до 30 юни 2012 г. поради болест, не се е явявал на работа.
В периода от 15 ноември до 31 декември 2010 г. той е бил в отпуск по болест. А по споразумение с работодателя му, от 1 януари 2011 г., служителят е останал у дома, като е продължил да получава заплатата си.
След като се е пенсионирал, Maschek подава молба до работодателя си за финансово обезщетение заради неизползван платен годишен отпуск.В молбата си твърди, че отново се е разболял непосредствено преди пенсионирането си. Работодателят отказва да уважи молбата му с аргумента, че според правния режим на възнагражденията в община Виена работникът, който по своя инициатива прекрати трудовото правоотношение , поради пенсиониране , няма право на такова обезщетение.
Отказът се озовава в административен съд Виена, който спира делото е отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС с молба да разясни съвместимостта на правния режим на община Виена с правото на Съюза, и по- конкретно с Директива 2003/881
Решението
В днешното си решение Съдът напомня, че съгласно тази Директива всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици и че правото на платен годишен отпуск е особено важен принцип на социалното право на Съюза. То е предоставено на всеки работник, независимо от здравословното му състояние.
Когато трудовото правоотношение е прекратено и реалното ползване на платения годишен отпуск вече не е възможно, Директивата предвижда, че работникът има право на финансово обезщетение, заради неползвания платения годишен отпуск, независимо от причината за прекратяването на трудовия договор. Фактът, че един работник по своя инициатива прекратява трудовия си договор, по никакъв начин не се отразява на правото му на финансово обезщетение за неползвания платен годишен отпуск, посочва съдът.
Съдът е категоричен, че Директивата не допуска решения като тези на община Виена, които лишават работниците или служителите от право на финансово обезщетение за неизползван платен годишен поради пенсиониране по молба на работника. Припомня и практиката си, съгласно която при пенсионирането си работникът или служителят има право на финансово обезщетение, когато не е могъл да изчерпи правото си на платен годишен отпуск поради болест.
Напомня също, че правото на годишен отпуск има двойна цел – да позволи на работника да си почине от изпълнението на задачите, възложени му с неговия трудов договор, и да разполага с период на отдих и лично свободно време.
За конкретния казус обаче съдиите посочват, че служителят, който по силата на споразумение с работодателя си, не е бил длъжен да се явява на работа преди пенсионирането си, но за този период е получавал заплата, няма право на на финансово обезщетение за неизползвания отпуск.
При това положение, казва Съдът, административният съд във Виена трябва да изследва подробно случаят на г-н Maschek. Ако той е получавал възнаграждение за времето на престоя си у дома, няма право на финансово обезщетение за неизползвания през този период платен годишен отпуск, освен ако не е могъл да изчерпи правото си на този отпуск поради болест, заключава съдът.
Съдът също така отбелязва, че макар целта на Директивата е да определи минимални изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време, които държавите членки са длъжни да зачитат, последните могат да въвеждат по-благоприятни за работниците разпоредби. Следователно Директивата допуска разпоредби на националното право, предвиждащи платен годишен отпуск, който е по-дълъг от гарантирания с Директивата минимален период от четири седмици и който се предоставя при определените в националното право условия за придобиване и предоставяне.
Ето защо държавите членки могат да предоставят на работниците платен годишен отпуск, по-дълъг от минималния четири седмичен платен годишен отпуск, предвиден от Директивата, казва Съдът.
ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос за тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.
