DeFakto.bg DeFakto.bg
Авторът е носител на Катедра „Жан Моне” на ЕС, д.ю.н. , ръководител на Международната магистърска програма „Право на ЕС” в СУ
– Днес в Турция беше спокойно. Сега на пряката ни линия е нашият кореспондент…
– Здравейте, и днес стотици бяха уволнени или арестувани… (точен цитат от новините на БНТ на 19 юли)…
Пълно малоумие! Медийно, точно както и политическо.
За няколко дни след преврата – 6 ли, 7 ли, 9 000 ли арестувани? Други десетки хиляди уволнени. Съдии, вече и декани на факултети и дори учители.
Работи се наедро! С конституционен размах!
Още в първите часове на преврата Европа обяви „безрезервна подкрепа” за конституционния ред в Турция.
В Турция, дето конституционен ред, в европейския смисъл на думата, отдавна няма?!…
Но пък стана парадоксално ясно: не всичко, което прави (подкрепя) народът, е демокрация. Народът на Турция излезе на улицата и спря недемократичния преврат. За да настъпи още по-недемократично време…
Няма как да не се запитаме: каква е разликата в „конституционния ред” на Украйна и Турция (и двете уж в Европа), та за единия преврат Европа викаше „Машалла”, а за другия „Сакън!”?
Онзи ден Ердоган заяви, че ще разруши културния център „Кемал Ататюрк” на знаковия площад „Таксим”. Повече от символично, демонстративно! Така той вече официално обяви края на Кемализма…
„Защо да ги храним?” е краят на европейския мит за Турция, този за „европейска Турция”. ЕС е длъжен да прекрати незабавно преговорите за членство, тъй като отпада напълно и първото условие: поне формална демократичност.
Арестуваните учени и учители са краят и на мита за преврата. Това е апогеят на Ердоган. Сред победените е и европейското бъдеще на Турция. Дали е бил
и инициатор нито знам, нито е важно. Важно е, че Европа пак е качена на анадолско влакче – назад лошо, напред още по-лошо…
От тези събития за нея (и за нас, барабар Петко…) следват няколко преки последици.
1. Край на всякакво бръщолевене за членство на Турция в ЕС, дори за брюкселското двуличие това вече става невъзможна теза. На нас
българите пък няма да ни се налага (заедно с гърците) да удряме по масата (или по-вероятно да молим) да не се бърза с приключването на
преговорите за членство. Няма как да не се отложи и малоумната идея за премахването на визите.
2. Под въпрос е членство на Турция дори в Съвета на Европа (особено ако наистина върне смъртното наказание, което ми се струва неизбежно, нали това бе една от целите.
3. „Споразумението с ЕС е подписано от тези преди нас”, заяви с присъщия си цинизъм Реджеп Тайип. Онова споразумение, дето изисква от Анкара да спазва демократичните принципи и правата на човека.
Ха, бакълъм, Европа! Него го интересува друго споразумение – скорошното, за визите и бежанците. Ще съумее ли Брюксел да обвърже второто с първото? И ако да: ще съумее ли да спре нова бежанска вълна – от тези, дето Ердоган като цунами ни хвърля, когато прецени? От същите бежанци, на които обеща
турско гражданство, демек – и европейски друм без визи…
4. Въпросът е само колко ще се отложи поредният масиран трансфер на мигранти от южните части на Турция до северните й граници? И ако не се
забави много, както предполагам, какъв ще бъде новият отговор на либерална Европа?
5. Предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС, стана ясно вчера, се изтегля още в първата половина на 2018-а година – това не само
блокира всякаква идея за предсрочни избори, но и налага отсега да мислим какъв акцент относно Турция трябва да поставим! Вижте
историческия абсурд: нашата осиротяла „двойка” (България и Естония, без Лондон) ще се гърчи между Брекзит и Ердоган! Двата най-големи проблема на ЕС… И някой още се чуди необходим ли е министър по европейските въпроси?
6. Турция вече е безусловно разделена – на 2, може би на 3. Режимът на Ердоган, днес по-силен от всякога, е обречен – рано или късно той ще
падне, мирно или не. Европа трябва още отсега да мисли за след това: гражданска война е напълно възможна, кюрдската автономия – още по…
Дали вместо да приема Турция за член, на ЕС не му предстои да се пази от нея?
7. Докато Ердоган още е на власт умна Европа трябва да мисли за проевропейските турци: предимно млади, образовани, излезли на площад
„Таксим” преди 2 години, но не и преди 2 дни. На тях трябва активно да помагаме, за да помогнем на себе си. Имам познати сред тях – някои
побързаха дори да си сменят имената в социалните мрежи!
8. И пак докато Едроган още е на власт – а това наистина може да продължи години – за нас (българите, но и за цяла Европа) остава много да
внимаваме до къде е готова да стигне неговата стратегическа дълбочина. Колко дълбоко ще реши да навлезе (още) във вътрешните ни
работи, само тайничко или все по-открито ще го прави? Експериментът от Пазарджик ще се повтори ли – и по-скоро къде? Например при ромите във
Видинско? Какво ще му попречи на президента-султан утре да прати бежанци, а дори и войски да се разходят по познатите им друмища из Източна Румелия (на първо време)?
Разбира се, един успех на преврата би бил по-опасен за България. Представяте ли си, ако България беше станала „първа сигурна страна” след Сирия (е, заедно с Гърция, слаба утеха)?! Представяте ли си ако само половин милион бежанци бързичко се озоват насевер от Малко Търново, примерно до към Велико такова… Аллах керим!
Защото междувременно ние проспахме напълно дори новината, че сръбското правителство праща армия по границата с България, за да спира бежанците. Кои
бежанци, бе, хора? Тези, дето изобщо не влизат в България? Дето ги ловим веднага, като снежинките във въздуха?!
Ние, българите, се смятаме за много хитри, но много обичаме да се лъжем сами…
Лошото е, че и Европа вече я подкара като нас.
Че и Борис Джонсън имал дядо турчин…
Ще се намери ли у нас един с дядо хайдутин?
*Статията е писана за DFL, заглавието е на редакцията
