DeFakto.bg DeFakto.bg
Пари и хора за охрана на всички съдебни сгради няма. Но главният директор на съдебната охрана и неговият патрон – правосъдният министър да вземат незабавни мерки да я осигурят. До това се сведе иницииран от прокурорската колегия дебат във ВСС по проблема. Все пак съветът, на когото вече се прехвърли собствеността и стопанисването на съдебните палати, се ангажира да участва и в съвместна работна група „за планиране финансирането и обезпечаването на дейностите по охраната и сигурността на съдебните сгради”.
Темата бе подета от Сотир Цацаров отдавна, на прицел бе сключен от главния директор на съдебната охрана Георги Жеков договор със „СОТ-сигнално охранителна техника” ЕООД. С по-далечен прицел отговорността на ръководството на Министерството на правосъдието (най-вече при Христо Иванов) за това. Сочеха се стряскащи данни как съдебни сгради са оставени на произвола и в ръцете на частници, а дирекцията по охраната и министерството не изпълняват законовото си задължение да гарантират сигурността както на сградите, така и на магистратите, служителите и гражданите в тях. Стана ясно обаче че специално договорът със СОТ е част от план, приет през 2014 г. включително с участието на ВСС и юристи на прокуратурата.
Така или иначе днес пленумът на ВСС обсъди проблема с участието на главния директор на охраната Георги Жеков и зам.-правосъдният министър Красимира Филипова. Случи се, след като вчера правната комисия на НС отхвърли предложение занапред Главна дирекция „Охрана” да премине на подчинение на ВСС.
59 сгради без съдебна охрана заради дефицит на бюджет и щат
Подлежащи на охрана в момента са 280 съдебни сгради и обекти, включително 46 гаража, паркоместа, складове, основно на прокуратурата, докладва главен комисар Жеков. Охраняват се 179 сгради, като 47 от тях само от 1 служител. Неохранявани са 101 сгради и обекти, като 33 от тях са на бившите окръжни следствени служби на територията на полицейски управления, ДАНС и МО, които така или иначе се пазят. Както и 9 почивни бази, архивни помещения, складове, гаражи. Останалите 59 сгради подлежат на охрана, но главната дирекция няма капацитет за това. Въпреки многобройните настоявания щатът не само не е увеличен, но е и намален в рамките на 10-процентното съкращение във всички министерства по решение на Министерския съвет.
Сега министерството прави всичко възможно за осигуряване на допълнителен щат за следващия бюджетен период, за тази година получихме отказ, допълни Красимира Филипова.
Този СОТ като на моя апартамент ли е?
„Има ли разлика между договора, който аз имам със СОТ за апартамента си и този, който вие сте сключили?”, запита главният прокурор. И попита какво става, ако частният патрул по сигнал за проникване в сградата задържи някого? Или в случай на сбиване, безпорядъци в съдебна зала, дори нападение над магистрат. И най-вече – защо изобщо бил сключен договора със СОТ.
Сключен е след промените в Закона за МВР, които извадиха полицаите от тази дейност, обясни Георги Жеков. А съдебната охрана никога не е действала като СОТ, защото освен охраната на сгради и обекти в 113 населени места има и ред други функции. За да заработят и като патрули по сигнали им трябват още между 800 и 1000 човека.
Изясни се обаче следното. Договорът със СОТ е само за извънработно време и почивни дни, а техните служители нямат достъп до съдебни сгради. За това ако се получи сигнал през нощта например, едновременно се уведомяват служител на съдебната охрана и административния ръководител на съда или прокуратурата. Времето за реакция е половин час. Като служителят на ГДО има право да влезе в сградата, без да чака когото и да било. Още повече, че по места стопаните на помещенията, основно от прокуратурата, упълномощавали чистачките да отключват и заключват.
В случай на нарушение на обществения ред в палатите в работно време, ако няма служител на охраната, реагира МВР.
От 2013 г. досега – нито един опит за нахлуване
От 2013 г., откогато МВР не участва със свой СОТ в охраната, не е имало нито един истински опит за нахлуване в съдебна сграда в извън работно време, каза още Георги Жеков. Всики получени сигнали били „фалшиви” – техниката се задействала по невнимание, заради метереологични условия и т.н.
Слез поредица от въпроси от Михаил Кожарев се изясни също и че в момента охранителната техника – скенери, металдетекторни рамки, бутони за сигнализация и други е собственост както на органите на съдебната власт, така и на главната дирекция „Охрана” и на частния СОТ (в рамките на веговата дейност).
ГДО занапред предвижда закупуване само на определен брой металдетекторни рамки, защото скенерите са скъпи. Но новите съдебни сгради са снабдени и със скенер, имат контрол на достъпа, видеонаблюдение и т.н.
„Имаме нужда от подкрепа. Да обединим усилия в упоритото мотивиране и търсене на решения чрез Министерството на финансите”, прикани зам.-министър Филипова.
Соня Найденова предложи комисията на Кожарев за упавление на собствеността на съдебните сгради заедно с ГДО да изготви разчети „по технически и финансови въпроси”, за да се изпълни законът.
Не се занимаваме с финанси, скочи Кожарев и обяви предложението за „несъстоятелно”.
Накрая по предложение на Сотир Цацаров ВСС реши: „Предлага на министъра на правосъдието и на главния директор на ГДО да предприемат незабавни мерки за изпълнeние на задължението на ГДО по чл. 391 от Закона за съдебната власт с цел гарантиране сигурността на съдебните сгради, магистратите и гражданите. Предлага на министъра съвместни и координирани действия, включително съвместна работна група за планиране финансирането и обезпечаването на дейностите по охраната и сигурността на съдебните сгради”.
