DeFakto.bg DeFakto.bg
Ако Турция „замрази” действието на Конвенцията за човешките права, без съгласие на Съвета на Европа, рискува да бъде изключена от него.
Извънредното положение в Турция, обявеното „замразяване” на Европейската Конвенция на фона на хиляди задържани след опита за военен преврат, породиха сложни въпроси за сигурността на гражданските права и свободи.
Може ли Турция, като член на Съвета на Европа да обяви без санкция извънредно положение? Възможно ли е да спре действието на конвенцията „за малко“, има ли права на гражданите, които не подлежат на ограничения дори при извънредното положение? Въпросите поставяме на адвокат Михаил Екимджиев, който като най-успешен български правозащитник пред Съда в Страсбург, бе готов веднага с отговоритс.
Ето и неговия коментар:
Опитът на Турция да дерогира (отмени б.р.) Конвенцията за правата на човека и основните свободи, се базира на чл.15 от нея. Текстът допуска дерогация (отмяна б.р.) при извънредно положение или по времена война, застрашаващи съществуването на нацията.
Решението обаче, доколко са налице фактически основания, които обосновават обявяването на такъв тип извънредно положение, подлежи на контрол и преценка от страна на Генералния секретар на Съвета на Европа. Едностранното обявяване на извънреден режим от Турция може да бъде подложено на критична оценка. Ако се окаже, че няма достатъчно адекватни основания, Турция може да понесе санкции, включително и изключването й от Съвета на Европа.
Важно е да се знае, че дори при обявено извънредно положение не могат да ограничавани някои основни права на човека, които са под защита на Конвенцията. Едно от тях е правото на живот. Независимо от разгорещените дискусии в Турция за смъртното наказание, е добре да се знае, че възстановяването му при извънредно положение, е недопустимо.
Не могат да бъдат ограничени и защитените права по чл. 3 и чл. 4 от Конвенцията. Това означава, че и при извънредно положение, държавата е длъжна да се въздържа от действия, представляващи нечовешко и унизително отношение (чл 3). Няма право и да поставя някого в робство (чл.4).
Кои права могат да бъдат ограничени при извънредно положение?
Като изключим това, че Турция няма да може да налага смъртно наказание и да измъчва политическите противници на Ердоган, тя може да въведе мерки, които ограничават свободата на словото, правото да се изразява мнение, държавата получава право на остри обиски и претърсвания. Сериозно се засяга и правото на лична свобода – заподозрените ще бъдат арестувани, без съдебен контрол.
Няма яснота каква е идеята на президента на Турция Ердоган за продължителността на извънредното положение. Примерът на Франция показва, че заради атентатите в Париж –( „Стад де Франс”, ресторант „Малката Камбоджа”, пицария „Каса Ностра”, клането в „Батаклан”и др). тя първоначално обяви извънредно положение за шест месеца, а след атентата в Ница, го удължи с още половин година.
Три месеца, засега, изглеждат предостатъчни за Ердоган и партията му, за да се справят с всички неудобни – магистрати, журналисти, интелектуалци, представители на научните среди и академичната общност.
Много е тревожно и според мен, СЕ трябва да отчете от една страна, че в Турция, като че ли, действително е налице опит за държавен преврат, а от друга, че мерките, които държавата предприема са твърде остри. Трябва да се държи сметка, че ако това извънредно положение бъде одобрено от СЕ , може да се стигне до непоправими последици от гледна точка на правата на човека като водеща ценност на европейската цивилизация.
Оттук нататък, шансовете на Турция да кандидатства успешно за членство в Европейския съюз изглеждат имагинерни. Рискът тя да бъде изключена от ЕС заради прекомерни и диспропорционални мерки срещу правата човека, изглежда съвсем реалистичен.
