DeFakto.bg DeFakto.bg
Обстоятелството, че декларацията на ВСС в подкрепа на задържаните магистрати в Турция не бе приета единодушно показва, че в този ВСС има членове, за отбелязване – и главният прокурор, на които мястото им не е не само в този съвет, но и изобщо в съдебната система на страна член на ЕС. ( По време на дебата в четвъртък Цацров заяви, няма да подкрепи декларацията, ако не бъде осъден и преврата, а Михаил Кожарев се усъмни дали Ердоган не е прав с действията си срещу магистратите! б.р.)
Декларацията е написана коректно и в никакъв случай не може да се направи извод, че защитава извършителите на преврата. Тя е в унисон с реакцията на световната юридическа общност и само нашите доморасли “ защитници“ на независимостта на съдебната власт се страхуват да се обявят против един явно противоконституционен и противоречащ на принципите на правовата държава акт на произвол, който цели сплашване и овладяване на съда от политическата власт. Посланик Гьокче го каза много ясно – списъците за уволнение ( може би и за арести) са изготвени преди преврата. Но дори да се абстрахираме от тази издънка на посланика, пределно ясно е, че за няколко часа не могат да се съберат доказателства за съучастие в преврата на 3000 магистрати (с днешна дата много повече ). А как се съгласува тази акция на властта в Турция с принципа за несменаемост на магистратите и отстраняването им само при тежки, доказани престъпления?
Ето какво гласи декларацията:
„ВСС на Република България изразява своята загриженост за спазване на правата на над 2700 турски съдии и прокурори, които по публични данни са били отстранени от работа, освободени от длъжност или арестувани непосредствено след неуспешния опит за преврат в Република Турция. Като организация, членуваща в Европейската мрежа на съдебните съвети, споделяме призива както на ЕМСС, така и от други международни съдийски организации, че търсенето на отговорност от лицата, които стоят зад опита за преврат в Република Турция, не трябва да нарушава върховенството на закона и принципите, гарантиращи независимостта на съдиите и прокурорите и правото на справедлив процес спрямо тях”.
*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.
